PDA

View Full Version : tova e moqt stih



bilqn4eto
11-23-2006, 22:26
iskam da razbera klakvo mislqt okolnite za moite stihove,za tova 6te vi pokaja edin ot tqh,po-to4no dva

Далбоко в душата
Омразна ми прозорецът, вратата,
омразна ми отсрещният довар,
и улицата стара,тъй омръзващо позната
и целият свят около мене разпилян.

всяка вечер лека нощ да казвам на луната,
блясъкът на уличната лампа,
звездите вечер неподвижни и безмълвни,
омръзнаха ми,омразна тишината.

Всеки ден последователно реди се,
таи както влак минава по траверси,
траверса след траверса и тъй всеки миг реди се,
и постепенно спускат се като в спектакъл нашите завеси.

Дойде денят, омая ме,
със нежен светъл поглед на странно чувство ме обрече.
Не те познавах, но светлината във очите ти.........
сякаш познавах те отдавна вече.

Привързаност в мен роди се
от думите,които ти ми рече,
привързаност сега в надежда преродена,
надежда,шептяща "ще те видя ли някога аз вече?".

Остави спомен, който ще запомня,
чувство странно непознато до сега,
и този миг аз още помня
налудничавата целувка сред снега.

Може би напразно аз мечтая,
може би не е така,
може би пък просто аз така желая,
може би сам влюбена във любовта.

Но чувството, което ти ми вдъхна
крепи ме и поддържа в този час,
помага ми от скуката да се измъкна,
лежейки пред догарящият фас.


НАДЕЖДА В БЕЗНАДЕЖДНОТО
Чаках те толкова време, за обятията на друг не мечтах.
Пясъчният часовник многократно обръщах, но тебе те няма пак и пак.

Прелетя есента неусетно, животът се прероди,
а моят изпълнен с вяра, надежда все тъй нейде там си стои.

Зимата от тука мина, мина и си замина.
Снегът със себе си взе и спомени събуди в моето сърце.

Копнеейки вечер си лягах, с надежда след туй се събуждах.
Но няма ги думите - "здравей, аз се връщам".

Чаках те толкова време с иконата над моето легло.
Но ни вест, ни писмо аз получих от тебе, дано не си паднал, дано.

Дано някой от враговете, с куршум на земята, не те е повалил.
Дано мечтаейки за срещата с мене да се бориш си продължил.

А сега ти си тук - жив и здрав, невредим.
Не врагът теб, а ти него си повалил.
С надежда сега при мене ти идваш.
Но съжалявам, кракът ми над стола увиснал намираш.

Чаках те толкова време, за обятията на друг не мечтах.
Пясъчният часовник многократно обръщах, но накрая не издържах.

mechtaq_za_teb
11-24-2006, 05:11
=D> =D> =D> =D> =D> mnogo dobre napisani ... 2-roto mi haresa pove4e ;)