View Full Version : ....пфааааааааааах
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 16:17
Боли
Боли при всяка среща.
Боли,дали някога ще спре!?
Боли от целувката гореща.
Боли,защото тя последна бе.
Боли при всеки поглед най-случаен.
Боли,а тебе не.
Боли от спомена тъй траен.
Боли,дали някога ще спре!?
Боли,защото теб те няма.
Боли,когато ти не си до мен.
Боли и болката е тъй голяма.
Боли ме за последния ни ден.
Боли и твоят глас ми липсва.
Боли,дали някога ще спре!?
Боли,а любовта ми е тъй чиста.
Боли,защото знам,че тя няма да умре.
Боли,боли,боли.
Боли,а тебе не.
Боли,когато вън вали.
Боли,дали някога ще спре!?
Jessika_MG
11-26-2006, 16:21
А ти попита ли го ?
bravYYyyYyYYYYYYyYYy :-) mn qky i stanalY:p
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 16:23
А ти попита ли го ?
не...страх ме е от отговора...
Jessika_MG
11-26-2006, 16:47
А ти попита ли го ?
не...страх ме е от отговора...
И какво ще загубиш, ако го направиш? Спомените никой не може да ти отнеме... Сети се за една мисъл "По-страшното от самия страх е страха от 'него' "
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 16:53
защото...единственото, което ме задържа жива, е илюзията, измисления ми свят, в който аз и той сме още заедно...страх ме е, че ако каже не ще разбие този свят, а аз ще остана гола и сама с реалността...
SlaVen4eEto`
11-26-2006, 16:58
popitai go i jivei v realnosta s nego....ot izmisleniq ti svqt ni6to nqma da spe4eli6 osven me4ti i nadejdi... jivei sega, bez da te e strah ot otgovora my... yspeh!
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 17:08
не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама...
priti_kiti
11-26-2006, 18:00
не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама... Намери си някой друг тогава. мда,то понеже така става..
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 18:15
не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама... Намери си някой друг тогава.
то не става ей така щрак ии съм го забравила и съм си намерила и друг...други в изобилие, проблема е, че ТОЙ е само един...незнам дали някога си обичал, но ако си, то тогава ще можеш да ме разбереш
brain_stew
11-26-2006, 18:21
не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама... Намери си някой друг тогава.
то не става ей така щрак ии съм го забравила и съм си намерила и друг...други в изобилие, проблема е, че ТОЙ е само един...незнам дали някога си обичал, но ако си, то тогава ще можеш да ме разбереш
Аз те разбирам...когато реалността е твърде болезнена и те притиска от всички страни, имаш чувството, че няма да изтърпиш всичко случващо се...Искаш да се затвориш в себе си, да си живееш в своя си свят, където всичко е прекрасно, нямаш притесненията от реалността и...не боли!Но нали се сещаш, мила, трябва да осъзнаеш, че не можеш да живееш така дълго!Колкото и кофти да е, трябва да се върнеш обратно, да се научиш да живееш без него...иначе това не е живот!
ПП:Тези, които ме познават да не се заблуждават от сегашната проявена "нежност" и слабост....просто говоря от личен опит! :lol:
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 18:39
Аз те разбирам...когато реалността е твърде болезнена и те притиска от всички страни, имаш чувството, че няма да изтърпиш всичко случващо се...Искаш да се затвориш в себе си, да си живееш в своя си свят, където всичко е прекрасно, нямаш притесненията от реалността и...не боли!Но нали се сещаш, мила, трябва да осъзнаеш, че не можеш да живееш така дълго!Колкото и кофти да е, трябва да се върнеш обратно, да се научиш да живееш без него...иначе това не е живот!
ПП:Тези, които ме познават да не се заблуждават от сегашната проявена "нежност" и слабост....просто говоря от личен опит! :lol:
Без него няма да е живот, независимо дали съм в приказен безпроблемен свят, отдалечен от земните болки и проблеми, или ще съм във центъра на суровата истина...Поне по първия начин ще предпазя сърцето си...макар и малко, защото колкото и да се старая не мога да живея единствено в моя си свят...
brain_stew
11-26-2006, 18:47
Миличка, никой не е незаменим!Времето лекува всичко!ВСИЧКО!Знам го доста добре, не веднъж сърцето ми е било разбито...то за тва и трудно се печели!Всеки ден ставай и лягай с мисълта, че можеш без него!ще те боли, опредлено!Но това е болка, която ти си длъжна да изтърпиш!Няма да стигнеш далеч, ако продължаваш да страдаш за него!Забрави го...или поне се опитай!
n0 CoNnEc7i0n =)
11-26-2006, 18:59
проблема е, че е в моето училище и съм с него всеки ден...начин да го забравя просто няма...а как да намеря друг, който да го замени, като не мога вече да отпусна душата си дори пред най-добрата ми приятелка...просто ме е толкова страх, че може би трябва направо да скоча отнякъде
Jessika_MG
11-27-2006, 18:32
Е явно докато се решиш да направиш стъпка напред, ще напишеш още доста хубави неща като това, за което беше темата :P