Ескада
11-26-2006, 19:03
„Оловна мъгла”
Време.Понятие разтегливо.
Любов,от времето незаличима.
Душа,измъчена,скована,зима.
Сърце,оловно топче натежало.
Човек,жена,момиче,живота проиграло.
Върви окаяния образ,
Върви,желаещ от околните възхита,
Оглежда се-
Отвън-красив и лъскав,
А вътре-с кръв опръскан.
Допир-кожа нежна със велур,
Носещ спомени,едно мъгливо утро есен,
Прегръдка с благодарност подарена,
Благодарност,с аромата на раздяла,
И безстрастната свещеническа песен.
Отива късче от сърцето под земята,
Не зловещо,ала тъжно,и напомнящо ни,че живота,
Свършва запрашен,забравен,
Черната си пелерина той намята.
Влак потегля в замъглено утро,
Той дори не знае,че превозва хиляди загубени души.
Образа описан тъй печално просто го боли,
Поредната душа греховна,без желание да доживее идващата сутрин.
Време.Понятие разтегливо.
Любов,от времето незаличима.
Душа,измъчена,скована,зима.
Сърце,оловно топче натежало.
Човек,жена,момиче,живота проиграло.
Върви окаяния образ,
Върви,желаещ от околните възхита,
Оглежда се-
Отвън-красив и лъскав,
А вътре-с кръв опръскан.
Допир-кожа нежна със велур,
Носещ спомени,едно мъгливо утро есен,
Прегръдка с благодарност подарена,
Благодарност,с аромата на раздяла,
И безстрастната свещеническа песен.
Отива късче от сърцето под земята,
Не зловещо,ала тъжно,и напомнящо ни,че живота,
Свършва запрашен,забравен,
Черната си пелерина той намята.
Влак потегля в замъглено утро,
Той дори не знае,че превозва хиляди загубени души.
Образа описан тъй печално просто го боли,
Поредната душа греховна,без желание да доживее идващата сутрин.