PDA

View Full Version : "Оловна мъгла"



Ескада
11-26-2006, 20:03
„Оловна мъгла”

Време.Понятие разтегливо.
Любов,от времето незаличима.
Душа,измъчена,скована,зима.
Сърце,оловно топче натежало.
Човек,жена,момиче,живота проиграло.

Върви окаяния образ,
Върви,желаещ от околните възхита,
Оглежда се-
Отвън-красив и лъскав,
А вътре-с кръв опръскан.

Допир-кожа нежна със велур,
Носещ спомени,едно мъгливо утро есен,
Прегръдка с благодарност подарена,
Благодарност,с аромата на раздяла,
И безстрастната свещеническа песен.

Отива късче от сърцето под земята,
Не зловещо,ала тъжно,и напомнящо ни,че живота,
Свършва запрашен,забравен,
Черната си пелерина той намята.

Влак потегля в замъглено утро,
Той дори не знае,че превозва хиляди загубени души.
Образа описан тъй печално просто го боли,
Поредната душа греховна,без желание да доживее идващата сутрин.