gerri_
11-28-2006, 12:32
От много време не съм писала в този форум... смятах, че като пиша относно проблемите на хората не съм им помагала особено, затова ентусиазмът ми се изпари. Дълго време се чудех дали има смисъл от това да поискам помощ за проблема си, защото каквото и да ми се каже, едва ли ще ме накара да се почувствам по-добре и едва ли ще ме посъветвате да направя нещо, което вече не съм направила... и въпреки това изпитвам нужда да излея мисли и чувства...
Всичко започна преди много време... няма да разказвам подробно цялата история, защото все пак вече мина година от както го познавам(че дори и повече). Работата беше там, че аз много се влюбих и много го обичах(и още много го обичам), той беше 12 клас, а аз 10-ти... запознахме се, много се разбирахме и говорехме за много неща. Аз бях една от малкото(да не кажа единствена), на които той обръщаше внимание от по-малките... както и да е... дойде април и аз осъзнах, че той завършва и незнаех дали ще го видя някога пак... че и на всичкото отгоре бях на един рожден ден и пийнах повечко и стана така, че като се прибрах в нас му драснах един майл, в който му признах чувсвата си... последваха редица майли от типа на "ама как стана така?" , "ама защо стана така?" и т.н. В последствие уж се разбрахме, че не можело да има нищо между нас, защотото той си имал приятелка(в което не съм много убедена, но това е друга тема). След това всичко си беше по старому... и на бала му аз отидох пред училище, където се събираха абитуриентите, поздравих го за завършването и си направихме снимка(един много хубав и скъп спомен)... около седмица след това му пратих майл със снимката да я види(защото моя приятелка ни щракна) и той ми отговори, че супер много се радвал... ала-бала... и си беше написал телефона да му се обадя ако съм имала път към един друг град(лятото работеше там)... аз отидох видяхме се, говорихме за бала и т.н... след което аз продължих да му пиша СМС цяло лято, като той отговори само на първия, като каза, че щял да ме чака да отида да го видя(никога няма да забравя тази мила думичка, която използваше като обръщение към мен винаги когато ми пишеше... "слънце" :( ) ... както и да е, станаха много неща, та аз нямаше как да отида...продължих да му пиша, но той не...после като се върна го видях 2 пъти на улицата, като си разменихме обичайни реплики... и това беше... от тогава(от около 2 месеца) нито съм го виждала нито съм го чувала... незнам къде е и какво прави... поне да знаех как е... Забравих да кажа, че преди около месец му писах последния майл, в който му казах, че ми е гадно, че всичко се получи така, че ако го дразни нещо само да каже и т.н.... но, уви, отговор никакъв...незнам дали дори го е видял...
Предполагам, че знам какво ще ме посъветвате всички... да го забравя. Това, обаче, е невъзможно и никога няма да стане... аз не искам да се отказвам и искам да направя нещо, само че незнам какво... защото знам, че дълбоко в себе си той си спомня за мен и сигурно си мисли там нещо, само той си знае какво... Ако някой може да ме посъветва да направя нещо, относно него, освен "Забрави го" , моля помогнете :( Ако не... благодаря, че поне ме изслушахте...
Всичко започна преди много време... няма да разказвам подробно цялата история, защото все пак вече мина година от както го познавам(че дори и повече). Работата беше там, че аз много се влюбих и много го обичах(и още много го обичам), той беше 12 клас, а аз 10-ти... запознахме се, много се разбирахме и говорехме за много неща. Аз бях една от малкото(да не кажа единствена), на които той обръщаше внимание от по-малките... както и да е... дойде април и аз осъзнах, че той завършва и незнаех дали ще го видя някога пак... че и на всичкото отгоре бях на един рожден ден и пийнах повечко и стана така, че като се прибрах в нас му драснах един майл, в който му признах чувсвата си... последваха редица майли от типа на "ама как стана така?" , "ама защо стана така?" и т.н. В последствие уж се разбрахме, че не можело да има нищо между нас, защотото той си имал приятелка(в което не съм много убедена, но това е друга тема). След това всичко си беше по старому... и на бала му аз отидох пред училище, където се събираха абитуриентите, поздравих го за завършването и си направихме снимка(един много хубав и скъп спомен)... около седмица след това му пратих майл със снимката да я види(защото моя приятелка ни щракна) и той ми отговори, че супер много се радвал... ала-бала... и си беше написал телефона да му се обадя ако съм имала път към един друг град(лятото работеше там)... аз отидох видяхме се, говорихме за бала и т.н... след което аз продължих да му пиша СМС цяло лято, като той отговори само на първия, като каза, че щял да ме чака да отида да го видя(никога няма да забравя тази мила думичка, която използваше като обръщение към мен винаги когато ми пишеше... "слънце" :( ) ... както и да е, станаха много неща, та аз нямаше как да отида...продължих да му пиша, но той не...после като се върна го видях 2 пъти на улицата, като си разменихме обичайни реплики... и това беше... от тогава(от около 2 месеца) нито съм го виждала нито съм го чувала... незнам къде е и какво прави... поне да знаех как е... Забравих да кажа, че преди около месец му писах последния майл, в който му казах, че ми е гадно, че всичко се получи така, че ако го дразни нещо само да каже и т.н.... но, уви, отговор никакъв...незнам дали дори го е видял...
Предполагам, че знам какво ще ме посъветвате всички... да го забравя. Това, обаче, е невъзможно и никога няма да стане... аз не искам да се отказвам и искам да направя нещо, само че незнам какво... защото знам, че дълбоко в себе си той си спомня за мен и сигурно си мисли там нещо, само той си знае какво... Ако някой може да ме посъветва да направя нещо, относно него, освен "Забрави го" , моля помогнете :( Ако не... благодаря, че поне ме изслушахте...