_Поет_

[iiirish]

Глуха тишина прегръща
феерия вечерна във нощта,
глухота пак мрака превръща
целувки предишни в мъгла.

В самота луната заспива –
спомен покварен и блед,
слепотата тихо замира
в мислите на мечтаел-поет.

Не гледай, не слушай тъгата,
усетил нейния допир,
заспивай, усмири душата,
на поета в кроткия вопъл.

[Luda_krava]

толкова красиво... докосващо...

заспивай, усмири душата,
на поета в кроткия вопъл.

думите се нижат като броеница... образноста преъздава реалността пред очите..какво да кажа освен.. Браво!