love_delight
11-29-2006, 12:23
Първа стъпка
I. ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЕТАП, БЕЗ КОЙТО ПИСАНЕТО Е ОБРЕЧЕНО НА НЕУСПЕХ.
1. Започва се с внимателния, задълбочен прочит на произведението. Отличното познаване на литературния текст като съдържание е абсолютно необходимото условие за успешното конструиране на съчинение разсъждение.
Как може да се проверем дали сме вникнали достатъчно задълбочено в художествения текст предмет на съответното съчинение разсъждение? Има два взаимодопълващи се начина :
Първият - да самопроверим смисловото и фактологично познаване на съответното произведение.
Вторият - да се опитаме да направим подробен преразказ на съответния художествен текст.
2. Задълбочен анализ на художественото произведение. Ученикът трябва да е наясно какви са основните послания на автора на съответното художествено произведение към читателите; да е почувствал въздействието на художествените средства използвани в произведението. Да е разкодирал съответните символни полета. Пътят към задълбочения анализ минава през учебника и предварителен прочит и познаване на разнообразни критически текстове (анализационни наблюдения над творбата). Груба грешка е да се правят опити за механично и буквално преписване на критически статии.
След като ученикът познава отлично текста, запознал се е с някои анализационни прочити на произведението, може да започне писането на съчинение разсъждение по конкретна тема.
3. Съобразяване със структурната схема на текст съчинение разсъждение
• Въведение (Увод)
• Логически преход от въведението към тезата
• Теза състояща се от микротези.
• Логически преход от тезата към доказателствената част
• Доказателсвена част / Изложение /
• Логически преходи в текста на доказателсвената част.
• Логически преход от изложението към заключението
• Заключение
Втора стъпка
II. АНАЛИЗ НА ФОРМУЛИРОВКАТА НА ТЕМАТА - ОТКРИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ В ЗАГЛАВИЕТО НА ТЕМАТА, ФОРМУЛИРАНЕ НА СЕМАТЧИЧНИТЕ РЕДОВЕ
Какво разбираме под понятието тема? Темата на текста е отнасянето на основния му предмет (означен чрез номинативна верига) към една предметна област от действителността (означена чрез думи. които назовават нещата и отношенията между тях") - "Български език за седми клас ", издателство "Просвета ". 1996. Казано с "думи прости" това значи: Темата е това, за което се разказва в текста. Тя обединява смислово текста. От казаното става ясно, че преди да се започне самостоятелното създаване на текст, който има за иел да представи в разгърната форма разсъждения, е необходимо най-напред добре да се анализира формулировката на темата, върху която ше се правят тези разсъждения.
Как да анализираме формулировката на темата, върху която трябва да пишем съчинението. (Работа върху заглавието) ?
1. Откриване на ключовите думи в заглавната формулировка и изграждане на семантичните редове. За ключови думи и изрази се приемат онези думи и изрази, включени в заглавието, които съдържат и насочват към проблема предмет на изясняване в хода на изложението. Те са жалоните. които посочват пътя към разкриване на темата и идеята на ученическото съчинение.
Уточнява се към какво насочва формулировката на темата - кои от посланията на творбата, кои фрагменти от литературното произведение, кое от авторовата личност.
2. Рангуване ( степенуване) на ключовите думи и изрази.
• Степенуване по важност.
От първи ранг са тези ключови думи и ирази, които дефинират проблема, по които се пише.
От втори ранг са ключови думи и ирази, носители на позната информация, насочваща към контретиката на
художествения текст.
• Търсене на граматични, фонетични или синтактични особености на ключовите думи
които имат значение за тълкуване и разбиране на заглавието.
3. Определяне на семантичните редове.
Симантични редове , в смисъла, в който ние използваме това понятие, е верига от синоними на ключовите думи. " видяни" в контекста на художествената творба.
Сематичните редове се конструират на принципа на асоциацията:
• най-напред се тръгва от буквалното им значение;
после се преминава към преносните им или символните значения;
• като следваш етап се включват контекстуалните им значения (взети от литературния текст-основа);
• като последна стъпка се търсят смисловите връзки между ключовите понятия, за да се осмислят възможните им взаимоотношения.
Трета стъпка
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОПОРНИТЕ МОМЕНТИ ОТ ТЕКСТА, ВЪРХУ КОИТО ЩЕ РАЗСЪЖДАВАМЕ.
Опорните моменти това са отделни епизоди от един художествен текст или ключови моменти, които подлежат на тълкуване. Опорните моменти не, се преразказват!
За правилното определяне на опорните моменти е необходимо да се прочете внимателно указанието под формулировката на темата на съчинението. То указва жанра на текста, а често и върху каква част от текста трябва да се работи.
Четвърта стъпка
IV. ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕЗАТА
Тезата е ударно, ясно формулирано твърдение, без прекомерно изразена емоционалност. Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е своеобразен микроплан на съчинението Тезата е отделен абзац, със статут на основно твърдение, който има следната структура:
• въвеждащо изречение
• развиващи изречения (отделните микротези)
• заключително изречение.
Всяка теза се състои от определен брой микротези. Микротези - съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблема, заложен в заглавиет. Обикновено броят на микротезите се определя от ключовите думи. Те са ядро на формулировката на микротезите.
По дидактически съображение подходът към формулировката на микротемата започва най - напред с формулирането на микротезата като въпрос. След това се пристъпва към формулиране на микротезата като твърдение - пряк отговор на зададения въпрос.
Формулираните микротези се обединяват в теза. Не е желателно тезата да бъде механичен сбор от формулировките на отделните микротези. Тезата трябва да бъде съкратен, обобщаващ синонимен вариант на механичната сглобка от отделните микротези. Според формулировката на заглавието като въпрос, твърдение или цитат тезата може да се разгърне съответно като:
-директен отговор на поставения в темата на съчинението въпрос,
-точни, ясни, ударни съждения - отговори на въпросите насочващи към формулирането на отделните микротези. съставящи тезата. Ключовите думи присъстват в тезата така, както са дефинирани в заглавието или като синонимни конструкции. Тезата не трябва да съдържа:
1. цитати;
2. аргумент;
3. преразказ;
4. шаблонни и паразитни изрази;
Позиционирането на тезата трябва да бъде веднага след въвеждащата част, въпреки че се допуска и друг тип разполагане (след аргументативната част, преди заключението или тезата може да е разтворена в изложението, но тези подредби не са за препоръчване, особено за кандидати, които ще се явяват на конкурсен изпит. Проверителят трябва да е убеден в категоричното присъствие на ясна, недвусмислена и изчерпателна теза.)
Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микро теза трябва да има ярка аргументативна сила. Втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в доказателствената част ( тази, която се определя като изложение или аргументативна част).
Пета стъпка
V. СЪСТАВЯНЕ НА ВЪВЕДЕНИЕТО ( УВОДА )
След оформянето на тезата, което включва и нейното конструиране и редактиране, се съставя въведението. За предпочитане е ( само в черновата !!!) въведението да се формулира след тезата, за да бъде адекватно на нея и на проблема, заложен в заглавието. Във въведението също се използват ключовите понятия от заглавната формулировка.
Въведението е начален композиционен елемент на съчинението. В него се поставя проблема заложен в заглавието на темата като част от общата проблематика.
Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част и на тезата, където преобладава рационалното начало. Въведението определя границите на тълкувателния хоризонт, в рамките на който ще се работи в аргументативната част.
Въведението трябва да съдържа:
• Информация за автора, жанра и заглавието на литературната творба
• Текст, който насочва към поставения в заглавието на темата на ученическото съчинение проблем.
Въведението не трябва да съдържа:
• Необвързани с проблема биографични данни.
• Оценки за цялостното творчество на автора
• Шаблонни и паразитни изрази от типа: "Иван Вазов е велик писател.*'; " Също така Вазов е .."
• Не трябва да присъстват цитатни изрази.
Шеста стъпка
VI. ИЗГОТВЯНЕТО НА КРАТЪК (ИЛИ ПО-ОБСТОЕН) ПЛАН
Планът може да бъде:
а) план-конспект; б) план-тезис в) цитатен план.
Седма стъпка
VII. СЪСТАВЯНЕ НА АРГУМЕНТАТИВНАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА) ЧАСТ- ИЗЛОЖЕНИЕ
Започва се с формулиране на синонимен вариант на първа микротеза - изказана в тезата. Микротезите са съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблема, заложен в заглавието. Аргументацията на микротезата се разгръща чрез отделните микротеми.
Микротемите са съставни части на микротезите. които представляват отделни мотиви. Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Доказателството на микротемите съдържа: ОПОРНИ МОМЕНТИ, АРГУМЕНТИ. ЦИТАТИ И ИЗВОДИ, обслужващи заглавието на темата, която разработва ученикът.
Опорните моменти не се преразказват!
Доказателството е всъщност набор от аргументи - доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, защо и как!
• За какво разказва творбата ? (съдържанието, буквалния текст, предтавящ събития и герои, както и пряко
• заявени послания )
• Зашо го разказва авторът - какво иска да внуши на читателя с текста ?) ( какви послания отправя ?) Как го внушава ? ( с кави художествени изразни средства и похвати си служи авторът)
Тези три въпроса се отнасят към съдържанието на текста, идейните послания и начина на тяхното внушение. Важно условия за добрата аргументация е художествените факти (опорните моменти) да са прецизно подбрани и обвързани в убедителна логическа последователност.
Доказателството трябва да бъде подкрепено с ЦИТАТИ . адекватно и балансирано употребени. Аргументите и разсъжденията да са верни, значими, задълбочени и изчерпателни; това означава, че една микротема първо се въвежда, после се разгръща ( разсъждава се върху нея), илюстрира се с цитат, ( авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията).
Накрая се обобщава и логически се обвързва с микротемата. След като се изчерпи доказателството на първа микротеза, тя се обобщава ( чрез изводи) и логически се преминава към синонимирано изказване на следващата микротеза и така до изчерпване на цялото доказателство.
Осма стъпка
VIII. ФОРМУЛИРАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Заключителната част, обобщава на ново ниво - от частното към общото, проблематиката, върху която заглавието на съчинението "настоява" да се разсъждава. Добре е заключението да се състои от две части:
• Първата част е обобщителна за разглеждания проблем. Тя извежда на ново. по-обобщено ниво основното твърдение (тезата). Това обикновенно е ГИО
• Втората част е заключителна. Тя разширява смисловото поле на разсъжденията, като посочва мястото на литературната творба в развоя на българската литература или посочва общочовешките ценности, които литературният текст утвърждава.
Девета стъпка
IX. РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
- задължителен етап. подценяван от почти всички ученици. Най-добре е да се направят две редакции на текста и тази практика да продължи до затвърждаването на умението да се прави бърза и качествена редакция. Първата редакция може да бъде посветена на стиловите грешки, а втората на езиковите, правописните и пунктуационни грешки.
ВАЖНИ ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПИСАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
1. Да е създаден цялостен, смислово завършен и адекватен на формулирания проблем текст - тези качества се гарантират точно от коректната и системна употреба на ключовите думи;
2. Тезата да е ясно заявена, категорична и изчерпателна - успешното й конструиране зависи от качествения и задълбочен анализ на заглавния израз ( декомпозирането му и останалите, описани по-горе операции, които се наричат "мозъчна буря" или стълбица на абстрахирането):
3. Ясно да се открояват микротези. които да се намират в стройна причинно-следствена връзка помежду си;
4. В изложението всяка микротеза трябва да е дефинирана и аргументирана, а подредбата им в тезата да е коректно спазена;
5. Художествените факти- опорни моменти и ключови изрази да са прецизно подбрани: да се обвържат в прецизна и убедителна логическа структура:
6. Аргументите и разсъжденията да са верни, значими, задълбочени и изчерпателни: това означава, че една микротема първо се въвежда, после се разгръща ( разсъждава се върху нея), илюстрира се с цитат, накрая се обобщава и едва след това се преминава върху следващата микротема;
7. Авторовият текст (цитатите) да са употребени умерено - да не бъдат в обем, който измества разсъжденията, да са хармонично обвързани със смисъла и логиката на разсъжденията и да присъстват на място в аргументацията; оскъдното им присъствие също не се възприема добре, защото разсъжденията добиват характер на голословни твърдения, а тъкмо литературният текст се явява върховна мяра за тях;
8. Понятийният апарат на литературознанието да бъде приложен в текста, за да се открои литературната компетентност на автора на интерпретативното съчинение;
9. Да се разсъждава върху времепространството на художествения свят. за да се открои познаването и разбирането на условността на литературата:
10. Да се прави целенасочен анализ на символите и на откритите в текста други културни модели ( митологични, библейски и т.н.);
11. Да се реализират интердисциплинарни връзки - могат да се направят аналогии с историята, но най-вече да се търси философската концепция, кодирана в литературната творба; която вменява универсалност на художествения модел на свят;
12. Да се прави системно и целенасочено изследване на стилистиката на литературната творба - специфичната и експресивна словоупотреба, която поражда нов, неочакван и дори провокативен смисъл, защото въздействената функция (внушаването на определени смиели) е водеща за художественият текст;
13. Изказът на съчинението да бъде точен ( да няма смислово неуместни езикови употреби), но и оригинален (да грабва и увлича читателя), да се избягват шаблонните, паразитните и разговорните изрази, както и повторенията;
14. Изказът да е третоличен и да се спазва като основно време сегашно историческо време, а като помошни да се използват минало неопределено или бъдеще време;
15. Да се спазват книжовните норми ( правописни, граматични, пункуационни);
ЛОГИЧЕСКИ ПРЕХОДИ - те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстваши в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата: между тезата и аргументативната част ( изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза: между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението.
РАБОТА С ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ - Това изизсва да се на прави:
списък на опорните моменти, които са особено значими по отношение на зададения проблем; списък на ключовите изрази, които обезателно трябва да се тълкуват:
ЛЕКСИКА НА СЪЧИНЕНИЕТО: - Референциапна - тази лексика, която представя понятийния апарат и декларира литературната компетентност на пишещия. Тя гарантира точност и смислова адекватност на казаното Фигуративна - този лексикален пласт осигурява артистичност и оригиналност на изказа.
Взето от http://www.knigite.info/modules/newbb/viewtopic.php?topic_id=10&forum=2&post_id=14
I. ПОДГОТОВКА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЕТАП, БЕЗ КОЙТО ПИСАНЕТО Е ОБРЕЧЕНО НА НЕУСПЕХ.
1. Започва се с внимателния, задълбочен прочит на произведението. Отличното познаване на литературния текст като съдържание е абсолютно необходимото условие за успешното конструиране на съчинение разсъждение.
Как може да се проверем дали сме вникнали достатъчно задълбочено в художествения текст предмет на съответното съчинение разсъждение? Има два взаимодопълващи се начина :
Първият - да самопроверим смисловото и фактологично познаване на съответното произведение.
Вторият - да се опитаме да направим подробен преразказ на съответния художествен текст.
2. Задълбочен анализ на художественото произведение. Ученикът трябва да е наясно какви са основните послания на автора на съответното художествено произведение към читателите; да е почувствал въздействието на художествените средства използвани в произведението. Да е разкодирал съответните символни полета. Пътят към задълбочения анализ минава през учебника и предварителен прочит и познаване на разнообразни критически текстове (анализационни наблюдения над творбата). Груба грешка е да се правят опити за механично и буквално преписване на критически статии.
След като ученикът познава отлично текста, запознал се е с някои анализационни прочити на произведението, може да започне писането на съчинение разсъждение по конкретна тема.
3. Съобразяване със структурната схема на текст съчинение разсъждение
• Въведение (Увод)
• Логически преход от въведението към тезата
• Теза състояща се от микротези.
• Логически преход от тезата към доказателствената част
• Доказателсвена част / Изложение /
• Логически преходи в текста на доказателсвената част.
• Логически преход от изложението към заключението
• Заключение
Втора стъпка
II. АНАЛИЗ НА ФОРМУЛИРОВКАТА НА ТЕМАТА - ОТКРИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ В ЗАГЛАВИЕТО НА ТЕМАТА, ФОРМУЛИРАНЕ НА СЕМАТЧИЧНИТЕ РЕДОВЕ
Какво разбираме под понятието тема? Темата на текста е отнасянето на основния му предмет (означен чрез номинативна верига) към една предметна област от действителността (означена чрез думи. които назовават нещата и отношенията между тях") - "Български език за седми клас ", издателство "Просвета ". 1996. Казано с "думи прости" това значи: Темата е това, за което се разказва в текста. Тя обединява смислово текста. От казаното става ясно, че преди да се започне самостоятелното създаване на текст, който има за иел да представи в разгърната форма разсъждения, е необходимо най-напред добре да се анализира формулировката на темата, върху която ше се правят тези разсъждения.
Как да анализираме формулировката на темата, върху която трябва да пишем съчинението. (Работа върху заглавието) ?
1. Откриване на ключовите думи в заглавната формулировка и изграждане на семантичните редове. За ключови думи и изрази се приемат онези думи и изрази, включени в заглавието, които съдържат и насочват към проблема предмет на изясняване в хода на изложението. Те са жалоните. които посочват пътя към разкриване на темата и идеята на ученическото съчинение.
Уточнява се към какво насочва формулировката на темата - кои от посланията на творбата, кои фрагменти от литературното произведение, кое от авторовата личност.
2. Рангуване ( степенуване) на ключовите думи и изрази.
• Степенуване по важност.
От първи ранг са тези ключови думи и ирази, които дефинират проблема, по които се пише.
От втори ранг са ключови думи и ирази, носители на позната информация, насочваща към контретиката на
художествения текст.
• Търсене на граматични, фонетични или синтактични особености на ключовите думи
които имат значение за тълкуване и разбиране на заглавието.
3. Определяне на семантичните редове.
Симантични редове , в смисъла, в който ние използваме това понятие, е верига от синоними на ключовите думи. " видяни" в контекста на художествената творба.
Сематичните редове се конструират на принципа на асоциацията:
• най-напред се тръгва от буквалното им значение;
после се преминава към преносните им или символните значения;
• като следваш етап се включват контекстуалните им значения (взети от литературния текст-основа);
• като последна стъпка се търсят смисловите връзки между ключовите понятия, за да се осмислят възможните им взаимоотношения.
Трета стъпка
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОПОРНИТЕ МОМЕНТИ ОТ ТЕКСТА, ВЪРХУ КОИТО ЩЕ РАЗСЪЖДАВАМЕ.
Опорните моменти това са отделни епизоди от един художествен текст или ключови моменти, които подлежат на тълкуване. Опорните моменти не, се преразказват!
За правилното определяне на опорните моменти е необходимо да се прочете внимателно указанието под формулировката на темата на съчинението. То указва жанра на текста, а често и върху каква част от текста трябва да се работи.
Четвърта стъпка
IV. ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕЗАТА
Тезата е ударно, ясно формулирано твърдение, без прекомерно изразена емоционалност. Тезата притежава ярко изразен рационален характер, тя е своеобразен микроплан на съчинението Тезата е отделен абзац, със статут на основно твърдение, който има следната структура:
• въвеждащо изречение
• развиващи изречения (отделните микротези)
• заключително изречение.
Всяка теза се състои от определен брой микротези. Микротези - съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблема, заложен в заглавиет. Обикновено броят на микротезите се определя от ключовите думи. Те са ядро на формулировката на микротезите.
По дидактически съображение подходът към формулировката на микротемата започва най - напред с формулирането на микротезата като въпрос. След това се пристъпва към формулиране на микротезата като твърдение - пряк отговор на зададения въпрос.
Формулираните микротези се обединяват в теза. Не е желателно тезата да бъде механичен сбор от формулировките на отделните микротези. Тезата трябва да бъде съкратен, обобщаващ синонимен вариант на механичната сглобка от отделните микротези. Според формулировката на заглавието като въпрос, твърдение или цитат тезата може да се разгърне съответно като:
-директен отговор на поставения в темата на съчинението въпрос,
-точни, ясни, ударни съждения - отговори на въпросите насочващи към формулирането на отделните микротези. съставящи тезата. Ключовите думи присъстват в тезата така, както са дефинирани в заглавието или като синонимни конструкции. Тезата не трябва да съдържа:
1. цитати;
2. аргумент;
3. преразказ;
4. шаблонни и паразитни изрази;
Позиционирането на тезата трябва да бъде веднага след въвеждащата част, въпреки че се допуска и друг тип разполагане (след аргументативната част, преди заключението или тезата може да е разтворена в изложението, но тези подредби не са за препоръчване, особено за кандидати, които ще се явяват на конкурсен изпит. Проверителят трябва да е убеден в категоричното присъствие на ясна, недвусмислена и изчерпателна теза.)
Подредбата на микротезите е свободна, но по правило първата микро теза трябва да има ярка аргументативна сила. Втората може да бъде по-слаба в това отношение, а финалната микротеза отново трябва да бъде особено категорична и недвусмислена като аргумент. Подредбата на микротезите в тезата трябва да бъде спазена в доказателствената част ( тази, която се определя като изложение или аргументативна част).
Пета стъпка
V. СЪСТАВЯНЕ НА ВЪВЕДЕНИЕТО ( УВОДА )
След оформянето на тезата, което включва и нейното конструиране и редактиране, се съставя въведението. За предпочитане е ( само в черновата !!!) въведението да се формулира след тезата, за да бъде адекватно на нея и на проблема, заложен в заглавието. Във въведението също се използват ключовите понятия от заглавната формулировка.
Въведението е начален композиционен елемент на съчинението. В него се поставя проблема заложен в заглавието на темата като част от общата проблематика.
Неговият емоционален градус е значително по-висок от този на аргументативната част и на тезата, където преобладава рационалното начало. Въведението определя границите на тълкувателния хоризонт, в рамките на който ще се работи в аргументативната част.
Въведението трябва да съдържа:
• Информация за автора, жанра и заглавието на литературната творба
• Текст, който насочва към поставения в заглавието на темата на ученическото съчинение проблем.
Въведението не трябва да съдържа:
• Необвързани с проблема биографични данни.
• Оценки за цялостното творчество на автора
• Шаблонни и паразитни изрази от типа: "Иван Вазов е велик писател.*'; " Също така Вазов е .."
• Не трябва да присъстват цитатни изрази.
Шеста стъпка
VI. ИЗГОТВЯНЕТО НА КРАТЪК (ИЛИ ПО-ОБСТОЕН) ПЛАН
Планът може да бъде:
а) план-конспект; б) план-тезис в) цитатен план.
Седма стъпка
VII. СЪСТАВЯНЕ НА АРГУМЕНТАТИВНАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА) ЧАСТ- ИЗЛОЖЕНИЕ
Започва се с формулиране на синонимен вариант на първа микротеза - изказана в тезата. Микротезите са съставни части на тезата, представляващи отделни смислови ядра на проблема, заложен в заглавието. Аргументацията на микротезата се разгръща чрез отделните микротеми.
Микротемите са съставни части на микротезите. които представляват отделни мотиви. Те по правило се развиват като се разполагат графично в отделни абзаци. Доказателството на микротемите съдържа: ОПОРНИ МОМЕНТИ, АРГУМЕНТИ. ЦИТАТИ И ИЗВОДИ, обслужващи заглавието на темата, която разработва ученикът.
Опорните моменти не се преразказват!
Доказателството е всъщност набор от аргументи - доводи, които се конструират в разсъжденията, като задължително съдържат отговор на въпросите какво, защо и как!
• За какво разказва творбата ? (съдържанието, буквалния текст, предтавящ събития и герои, както и пряко
• заявени послания )
• Зашо го разказва авторът - какво иска да внуши на читателя с текста ?) ( какви послания отправя ?) Как го внушава ? ( с кави художествени изразни средства и похвати си служи авторът)
Тези три въпроса се отнасят към съдържанието на текста, идейните послания и начина на тяхното внушение. Важно условия за добрата аргументация е художествените факти (опорните моменти) да са прецизно подбрани и обвързани в убедителна логическа последователност.
Доказателството трябва да бъде подкрепено с ЦИТАТИ . адекватно и балансирано употребени. Аргументите и разсъжденията да са верни, значими, задълбочени и изчерпателни; това означава, че една микротема първо се въвежда, после се разгръща ( разсъждава се върху нея), илюстрира се с цитат, ( авторов текст, който подкрепя и илюстрира разсъжденията).
Накрая се обобщава и логически се обвързва с микротемата. След като се изчерпи доказателството на първа микротеза, тя се обобщава ( чрез изводи) и логически се преминава към синонимирано изказване на следващата микротеза и така до изчерпване на цялото доказателство.
Осма стъпка
VIII. ФОРМУЛИРАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Заключителната част, обобщава на ново ниво - от частното към общото, проблематиката, върху която заглавието на съчинението "настоява" да се разсъждава. Добре е заключението да се състои от две части:
• Първата част е обобщителна за разглеждания проблем. Тя извежда на ново. по-обобщено ниво основното твърдение (тезата). Това обикновенно е ГИО
• Втората част е заключителна. Тя разширява смисловото поле на разсъжденията, като посочва мястото на литературната творба в развоя на българската литература или посочва общочовешките ценности, които литературният текст утвърждава.
Девета стъпка
IX. РЕДАКЦИЯ НА ТЕКСТА
- задължителен етап. подценяван от почти всички ученици. Най-добре е да се направят две редакции на текста и тази практика да продължи до затвърждаването на умението да се прави бърза и качествена редакция. Първата редакция може да бъде посветена на стиловите грешки, а втората на езиковите, правописните и пунктуационни грешки.
ВАЖНИ ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПИСАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ
1. Да е създаден цялостен, смислово завършен и адекватен на формулирания проблем текст - тези качества се гарантират точно от коректната и системна употреба на ключовите думи;
2. Тезата да е ясно заявена, категорична и изчерпателна - успешното й конструиране зависи от качествения и задълбочен анализ на заглавния израз ( декомпозирането му и останалите, описани по-горе операции, които се наричат "мозъчна буря" или стълбица на абстрахирането):
3. Ясно да се открояват микротези. които да се намират в стройна причинно-следствена връзка помежду си;
4. В изложението всяка микротеза трябва да е дефинирана и аргументирана, а подредбата им в тезата да е коректно спазена;
5. Художествените факти- опорни моменти и ключови изрази да са прецизно подбрани: да се обвържат в прецизна и убедителна логическа структура:
6. Аргументите и разсъжденията да са верни, значими, задълбочени и изчерпателни: това означава, че една микротема първо се въвежда, после се разгръща ( разсъждава се върху нея), илюстрира се с цитат, накрая се обобщава и едва след това се преминава върху следващата микротема;
7. Авторовият текст (цитатите) да са употребени умерено - да не бъдат в обем, който измества разсъжденията, да са хармонично обвързани със смисъла и логиката на разсъжденията и да присъстват на място в аргументацията; оскъдното им присъствие също не се възприема добре, защото разсъжденията добиват характер на голословни твърдения, а тъкмо литературният текст се явява върховна мяра за тях;
8. Понятийният апарат на литературознанието да бъде приложен в текста, за да се открои литературната компетентност на автора на интерпретативното съчинение;
9. Да се разсъждава върху времепространството на художествения свят. за да се открои познаването и разбирането на условността на литературата:
10. Да се прави целенасочен анализ на символите и на откритите в текста други културни модели ( митологични, библейски и т.н.);
11. Да се реализират интердисциплинарни връзки - могат да се направят аналогии с историята, но най-вече да се търси философската концепция, кодирана в литературната творба; която вменява универсалност на художествения модел на свят;
12. Да се прави системно и целенасочено изследване на стилистиката на литературната творба - специфичната и експресивна словоупотреба, която поражда нов, неочакван и дори провокативен смисъл, защото въздействената функция (внушаването на определени смиели) е водеща за художественият текст;
13. Изказът на съчинението да бъде точен ( да няма смислово неуместни езикови употреби), но и оригинален (да грабва и увлича читателя), да се избягват шаблонните, паразитните и разговорните изрази, както и повторенията;
14. Изказът да е третоличен и да се спазва като основно време сегашно историческо време, а като помошни да се използват минало неопределено или бъдеще време;
15. Да се спазват книжовните норми ( правописни, граматични, пункуационни);
ЛОГИЧЕСКИ ПРЕХОДИ - те се конструират, за да осъществят плавен преход между отделните смислови ядра, присъстваши в съчинението. Има ги (ако е необходимо) между въведението и тезата: между тезата и аргументативната част ( изложението на съчинението); между отделните микротеми в рамките на една микротеза: между отделните микротези; между последната микротема на последната микротеза и заключението.
РАБОТА С ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ - Това изизсва да се на прави:
списък на опорните моменти, които са особено значими по отношение на зададения проблем; списък на ключовите изрази, които обезателно трябва да се тълкуват:
ЛЕКСИКА НА СЪЧИНЕНИЕТО: - Референциапна - тази лексика, която представя понятийния апарат и декларира литературната компетентност на пишещия. Тя гарантира точност и смислова адекватност на казаното Фигуративна - този лексикален пласт осигурява артистичност и оригиналност на изказа.
Взето от http://www.knigite.info/modules/newbb/viewtopic.php?topic_id=10&forum=2&post_id=14