FiRe_LaDY
11-29-2006, 19:46
Защо?Защо го направи?С какво заслужих това?Нима не ти давах нужната любов или пък те лъжех?Не разбрах
как стана всичко!?А защо?Хиляди въпроси в главата ми,а на нито един от откривам отговора.Пък и ти така не се
престрашида застанеш срещу мен,да ме погледнеш в очите и да ми кажеш всичко.Нима те е страх!?Или какво
да ми кажеш и да ме излъжеш отново незнаеш?О,не!Теб в лъйите те бива.Щом омота такова стабилно момиче,
каквото бях и ме превърна в беззащитно и несигурно дете.Та страх,преди да те срещна,не знаех какво е!Знаех
само хубавата страна на живота.Не се притеснявах,че ще загубя нещо,без което не мога.Но ти най - нахално,
без да чакаш покана,нахлу в моя живот и го преобърна.Показа ми какво е кюбовта,научи ме да обичам и
когато се радвах на всичко тожа,ти безпощадно и внезапно ми го отне.Изпълних се с празнота.Нещо в мен
липсваше и ме болеше.Да причини ми болка.Ужасна болка!Болка от любов!Нещо непознато и чуйдо до сега за
мен.Потърсих вината в себе си,но не я открих.Връщах дните назад,но така и не разбрах къде згреших.Молих
те за проша,не че бях наясно за какво.Исках да ми простиш всичко.Но уви!Отново беше нечестен и безмилостен
към мен .Мълчанието ти ме измъчваше,а подигравките постепенно съсипваха.Нямах избор.Не можех да
продължа да живея в измама и тъга.Решението за мен бе само едно.Грешката,която много хора правят.Да
посегна на живота си.Но тогава не мислех за последстжията и това,което може да се случи след това.Живеех
за мига.И го направих.Макар и глупаво да е ... нарязах си ръката.Но болката бе толкова силна,че се осъзнах
какво правя.Спрях се на време.БОлеше ме ДА,но не и повече от колкото ме болеше сърцето от всички твои
лъжи и измами.Дупката в сърцето ми се уголемяваше.Болката изпълваше тялото ми и се чувствах празна и
ненужна.
Плача!О,но защо?За теб!?Не ти не заслужаваш.Трябва да спра.Нима за мухльо като теб си струви да роня
горещи сълзи?Не,не мисля!Но кажи ми какво да направя след като всичко,което ми причини - аз продължавам
да те ОБИЧАМ истински с цялото си същество.Още копнея за целувките ти,парещи устните ми отново и отново.
Отново желая прегръдките ти.Усещам още ръцете ти по тялото ми.Липсват ми очите ти.Ощя ги виждам,когато
затворя очи.Имат един неопределен цвят,които ги прави неповторими и незабравими.Големите ти и влажни очи
... да помня ги още.Изпитвам лек страх да не ги срещна отново,защото ме карат да полудявам и да не мога
да се контролирам.
Пазя си и спомените с тяб,които са ми толкова скъпи.местенцата,където сме ходили още отеква смехът ти,
още се чуват стъпките ти,мирише на парфюма ти.И нашето място,където си бяхме само ние с тяб,обгърнати
от любовта - никога няма да го покажа на другиго и да го заведа там.Това си е нашето място и винаги ще си бъде.
А колко щастливи и влюбени бяхме.Как ми завиждаха.Но сякаш бяхме само АЗ и ТИ.В миг другите изчезваха ....
те бяха излишни.Нужен ми бе само ти и обичта ти.Вярвах в теб и те обичах ...
Но сега те няма.Отново съм сама,потънала във мисли.Заровила се в спомени.Спомени за нашето прекрасно и
безоблачно минало.Разпиляла съм навсякъде нещата,останали ми от теб.Снимките където сме усмихнати,красиви
и щастливи.НО сега усмивките ни ми изглеждат сякаш празни и фалшиви,а преди ме радваха.Всеки път щом изляза,
независимо каде,вземам ключовете си ... не че са ми нужни,а защото там е нещо твое,нещо малко,но скъпо за мен
- връзката ти на `` SOBIESKI ``.Ошя се усеща парфюма ти по нея.Въпреки,че от много време е в мен.На където и да
погледна - все за теб се сещам.Ти предаде цвят на живота ми и го направи толкова пъстър и красив,че сега,когато
пак е черно - бял ми се иска дори и само един от цветовете да се върне ... Какво ли не бих дала и не бих направила,
за да те имам отново до мен и пак да ни завиждат.Но уви!Може би в друг живот ще се срещнем отново и ще бъдем
по щастливи.И все пак бих дала всичко,което имам,за да бъде поне още миг с теб.Но това за сега ще си остане една
незбъдната за мен мечта.мечта толкова желана и отнета ми за секунди.
И ето пак се срещам с други.Оговарям срещи .. място .. час ... ден.Но е някак нежелано и насила.Нямам дори ни най-
малкото желание да излизам с друг.Липсва тръпката,онова притеснение,пърхащите пеперуди в корема ми сякаш са
умрели и не се усещат ... а ясичко толкова ми липсва.Чух,че и ти излизаш с други,но даряват ли те те с това,което аз
ти давах от сърце!?Сладки ли са целувките им?Нежни ли са прегръдките им.... Всичко свързано с теб ми липсва.Липсва
ми аромата на парфюма ти ``STR8``.Липсжат ми големите ти и изпълнени с лубов очи,липсват ми страстните и сладки
целувки,липсват ми топлите прегръдки в студените вечери.Може би ги даваш на друга.Липсват ми сладките ти лъжи и
това,което ми пречиняваше.Липсва ми сърцето ти,биещо лудо в нощта ... Липсваш ми!Прости ми и се върни!Обичам те!
За Николай
с много любов !!!
Malko dylgo,no se nadqvam vse nqkoi da si napravi truda i da otdeli ot vremeto si za da go prochete i da si kaje mnenieto.Towa e pyrvoto neshto,koeto pisha i moje da ne vi se stori mnogo spoluchlivo.Vse pak chakam mneniqta vi. :oops:
как стана всичко!?А защо?Хиляди въпроси в главата ми,а на нито един от откривам отговора.Пък и ти така не се
престрашида застанеш срещу мен,да ме погледнеш в очите и да ми кажеш всичко.Нима те е страх!?Или какво
да ми кажеш и да ме излъжеш отново незнаеш?О,не!Теб в лъйите те бива.Щом омота такова стабилно момиче,
каквото бях и ме превърна в беззащитно и несигурно дете.Та страх,преди да те срещна,не знаех какво е!Знаех
само хубавата страна на живота.Не се притеснявах,че ще загубя нещо,без което не мога.Но ти най - нахално,
без да чакаш покана,нахлу в моя живот и го преобърна.Показа ми какво е кюбовта,научи ме да обичам и
когато се радвах на всичко тожа,ти безпощадно и внезапно ми го отне.Изпълних се с празнота.Нещо в мен
липсваше и ме болеше.Да причини ми болка.Ужасна болка!Болка от любов!Нещо непознато и чуйдо до сега за
мен.Потърсих вината в себе си,но не я открих.Връщах дните назад,но така и не разбрах къде згреших.Молих
те за проша,не че бях наясно за какво.Исках да ми простиш всичко.Но уви!Отново беше нечестен и безмилостен
към мен .Мълчанието ти ме измъчваше,а подигравките постепенно съсипваха.Нямах избор.Не можех да
продължа да живея в измама и тъга.Решението за мен бе само едно.Грешката,която много хора правят.Да
посегна на живота си.Но тогава не мислех за последстжията и това,което може да се случи след това.Живеех
за мига.И го направих.Макар и глупаво да е ... нарязах си ръката.Но болката бе толкова силна,че се осъзнах
какво правя.Спрях се на време.БОлеше ме ДА,но не и повече от колкото ме болеше сърцето от всички твои
лъжи и измами.Дупката в сърцето ми се уголемяваше.Болката изпълваше тялото ми и се чувствах празна и
ненужна.
Плача!О,но защо?За теб!?Не ти не заслужаваш.Трябва да спра.Нима за мухльо като теб си струви да роня
горещи сълзи?Не,не мисля!Но кажи ми какво да направя след като всичко,което ми причини - аз продължавам
да те ОБИЧАМ истински с цялото си същество.Още копнея за целувките ти,парещи устните ми отново и отново.
Отново желая прегръдките ти.Усещам още ръцете ти по тялото ми.Липсват ми очите ти.Ощя ги виждам,когато
затворя очи.Имат един неопределен цвят,които ги прави неповторими и незабравими.Големите ти и влажни очи
... да помня ги още.Изпитвам лек страх да не ги срещна отново,защото ме карат да полудявам и да не мога
да се контролирам.
Пазя си и спомените с тяб,които са ми толкова скъпи.местенцата,където сме ходили още отеква смехът ти,
още се чуват стъпките ти,мирише на парфюма ти.И нашето място,където си бяхме само ние с тяб,обгърнати
от любовта - никога няма да го покажа на другиго и да го заведа там.Това си е нашето място и винаги ще си бъде.
А колко щастливи и влюбени бяхме.Как ми завиждаха.Но сякаш бяхме само АЗ и ТИ.В миг другите изчезваха ....
те бяха излишни.Нужен ми бе само ти и обичта ти.Вярвах в теб и те обичах ...
Но сега те няма.Отново съм сама,потънала във мисли.Заровила се в спомени.Спомени за нашето прекрасно и
безоблачно минало.Разпиляла съм навсякъде нещата,останали ми от теб.Снимките където сме усмихнати,красиви
и щастливи.НО сега усмивките ни ми изглеждат сякаш празни и фалшиви,а преди ме радваха.Всеки път щом изляза,
независимо каде,вземам ключовете си ... не че са ми нужни,а защото там е нещо твое,нещо малко,но скъпо за мен
- връзката ти на `` SOBIESKI ``.Ошя се усеща парфюма ти по нея.Въпреки,че от много време е в мен.На където и да
погледна - все за теб се сещам.Ти предаде цвят на живота ми и го направи толкова пъстър и красив,че сега,когато
пак е черно - бял ми се иска дори и само един от цветовете да се върне ... Какво ли не бих дала и не бих направила,
за да те имам отново до мен и пак да ни завиждат.Но уви!Може би в друг живот ще се срещнем отново и ще бъдем
по щастливи.И все пак бих дала всичко,което имам,за да бъде поне още миг с теб.Но това за сега ще си остане една
незбъдната за мен мечта.мечта толкова желана и отнета ми за секунди.
И ето пак се срещам с други.Оговарям срещи .. място .. час ... ден.Но е някак нежелано и насила.Нямам дори ни най-
малкото желание да излизам с друг.Липсва тръпката,онова притеснение,пърхащите пеперуди в корема ми сякаш са
умрели и не се усещат ... а ясичко толкова ми липсва.Чух,че и ти излизаш с други,но даряват ли те те с това,което аз
ти давах от сърце!?Сладки ли са целувките им?Нежни ли са прегръдките им.... Всичко свързано с теб ми липсва.Липсва
ми аромата на парфюма ти ``STR8``.Липсжат ми големите ти и изпълнени с лубов очи,липсват ми страстните и сладки
целувки,липсват ми топлите прегръдки в студените вечери.Може би ги даваш на друга.Липсват ми сладките ти лъжи и
това,което ми пречиняваше.Липсва ми сърцето ти,биещо лудо в нощта ... Липсваш ми!Прости ми и се върни!Обичам те!
За Николай
с много любов !!!
Malko dylgo,no se nadqvam vse nqkoi da si napravi truda i da otdeli ot vremeto si za da go prochete i da si kaje mnenieto.Towa e pyrvoto neshto,koeto pisha i moje da ne vi se stori mnogo spoluchlivo.Vse pak chakam mneniqta vi. :oops: