f'88
12-01-2006, 14:09
Здравейте...не вярвам, че някой може да ми даде съвет, но имам нужда да разкажа...
Направих огромната грешка да си позволя да изпитвам чувства към много добър приятел. Всъщност може би всичко тръгна от него - отношението му към мен се промени и мойте чувства също. Той тогава обаче имаше сериозна приятелка. И така няколко месеца отношенията ни бяха неясни...виждахме се постоянно, бяхме до някъде интимни (и определено не бяхме просто "приятели"). Аз постоянно го молех да реши какво иска, той все не знаеше...накрая видяхме, че не може да продължава така и се разбрахме да останем приятели, а той да се опита да оправи отношенията с приятелката си. На мен не ми беше особено лесно...а след няколко седмици ми стана ощи по-трудно, защото той отново започна да ми казва колко държи на мен, как изчаква и не е наясно с чувствата си...нещата пак се върнаха отначало. Тогава обаче аз заминах. Той реши, че много му липсвам и започна едно "имам нужда от теб", "ще те чакам"...После обаче пак се върна на "объркан съм", "трудно ми е"...и така нещата се сменяха няколко пъти...Преди известно време (аз просто вече не издържах така ) му казах, че ще трябва да реши - с мен или без мен...малко след това той взе решение, че иска да опитаме. Но две седмици по-късно - отново същото "не съм сигурен какво искам, трудно ми е"...Той междувременно се раздели с приятелката си - разбирам, че му е трудно, липсва му...и не искам да е така, но аз няма какво да направя. А аз имам нужда да ми каже нещо окончателно и конкретно. Казвам му го...той все бяга от темата. От една страна казва "няма да се откажа от теб", от друга "много ми е трудно, не знам какво искам". Дала съм на това момче всичко то себе си - цялото си търпение, разбиране, всеотдайност...а той се възползва от това...и дори си го признава....
Не знам какво да правя... :cry:
Направих огромната грешка да си позволя да изпитвам чувства към много добър приятел. Всъщност може би всичко тръгна от него - отношението му към мен се промени и мойте чувства също. Той тогава обаче имаше сериозна приятелка. И така няколко месеца отношенията ни бяха неясни...виждахме се постоянно, бяхме до някъде интимни (и определено не бяхме просто "приятели"). Аз постоянно го молех да реши какво иска, той все не знаеше...накрая видяхме, че не може да продължава така и се разбрахме да останем приятели, а той да се опита да оправи отношенията с приятелката си. На мен не ми беше особено лесно...а след няколко седмици ми стана ощи по-трудно, защото той отново започна да ми казва колко държи на мен, как изчаква и не е наясно с чувствата си...нещата пак се върнаха отначало. Тогава обаче аз заминах. Той реши, че много му липсвам и започна едно "имам нужда от теб", "ще те чакам"...После обаче пак се върна на "объркан съм", "трудно ми е"...и така нещата се сменяха няколко пъти...Преди известно време (аз просто вече не издържах така ) му казах, че ще трябва да реши - с мен или без мен...малко след това той взе решение, че иска да опитаме. Но две седмици по-късно - отново същото "не съм сигурен какво искам, трудно ми е"...Той междувременно се раздели с приятелката си - разбирам, че му е трудно, липсва му...и не искам да е така, но аз няма какво да направя. А аз имам нужда да ми каже нещо окончателно и конкретно. Казвам му го...той все бяга от темата. От една страна казва "няма да се откажа от теб", от друга "много ми е трудно, не знам какво искам". Дала съм на това момче всичко то себе си - цялото си търпение, разбиране, всеотдайност...а той се възползва от това...и дори си го признава....
Не знам какво да правя... :cry: