View Full Version : Просто нямам смелостта...
Dead inside
12-02-2006, 12:08
Ми...какво да ви кажа...и аз не зная толкова много крия в себе си.Днес нещата обаче излязоха от контрол.Баба ми живее в Пловдив и днес дойде в София да ни види.Прекрасно, обаче всеки път когато идва така се случва, че с майка ми намираме за "най-подходящо" да си издерем очите.Днес не беше различно. Като наприказва на баба едни неща.....Това не върша както трябва, не съм добре по математика....И все такива глупости. Аз обаче понеже не си и поплювам, естествено започвам да отговарям....И така всеки път....Обаче днес понеже свадата беше отвратителна...даже повече от отвратителна..стана ми много мъчно за баба...За това как я "карам" да става свидетел на такива грозни сцени..После пък излязоха двете...и осъзнах какво леке съм..Наистина съжалявам, че така стана..и че така натъжих баба..Сигурно много съм я разочаровала..И така ...разплаках се..много плаках...не за себе си...отдавно вече се прежалих...А за това как съм наранила хората, които най.много обичам...И както си плачех си удрях ръката (всеки път увеличавах силата) в земята...Отчаяна постъпка...Продължавах да плача с глас...Когато обаче остана само мокротата в очите ми...се замислих каква страхливка съм. и дали трябвам на някой...Дали въобще някой има нужда от мен...Мислих и мислих....Искам само да кажа, че наистина имам много семейни проблеми, и да не си мислите, че съм поредната откачалка.....Наистина съм отчаяна..Тасхванах, че на никого не трябвам..Майка ми ще ме преживее, сестра ми-ще поплаче малко, ама и тя ще ме преживее, баба ми твърди, че ако нещо ми се случи, все едно душата й умира...ама и тя ще ме преживее...Най-добрият ми приятел, абе някак не мога да си го представя да плаче..а и не съм му в семейството, тъй че- преживява ме ...Баща ми...вижте..мисля, че той ще го преживее най-тежко..ама кой знае(нашите са разделени)..В даскало....абее...майната им..некви пачи там....Абе там може би даже ще се радват...Не зная..не ме интересува..Ах...много пъти съм мислила да се абе..сещате се..Ама никога не ми естигала смелостта..Дажеимаше момент като бях в 6 клас, когато носех едни хапчета в чантата..за всеки случай..Ама и тогава не ми стигна смелостта..Никога няма и да ми стигне..ама кой знае..Нали ви казах..много пъти съм мислила за това..ама днес за пръв път мисля, че се замислих за това нужна ли съм на някого..Открих, че не съм..Даже днес като си удрях ръката сестра ми каза" Какооо...не удряй така....ще повредиш вратата.." Уау каква загриженост!!!!Ама..нали ви казах..не ми стига смелостта..иначе отдааааавна вече да не бях тук..а как ми се иска да не съм..Наистина..
luda^S^vibrator
12-02-2006, 12:14
MILI4KA,MOLQ TE NE PRAVI GLUPOSTI!TOVA NE E RE6ENIE!I NE MISLI TAKA .. ZNAE6 LI KOLKO HORA 6TE NARANI6 !!!!VS IMAME SEMEINI SKANDALI .. NORMALNO E ... DAJE NE E NORMALNO AKO NQMA!I DA TI KAJA LI NE6TO?RADVAM SE 4E NE TI STIGA SMELOSTTA-ZA6TOTO POVQRVAI MI AKO TI BE6E STIGNALA,6TE6E DA PROPILEE6 JIVOTA NA BLIZKITE TI HORA!A TOVA E MN LO6O!I OT CQLATA RABOTA IZLIZA6 EGOISTKA..
NEDEI DA MISLI6 GLUPOSTI..PROSTO SE OPITAI DA PRIEME6 VS S USMIVKA..NE SI BILA DOBRA PO MATEMATIKA..I KO?SIGURNO SI DOBRA V B1LGARSKIQ ILI NE6TO DRUGO.NE SI BILA SVAR6ILA TOVA..- E I ?NQKOI DR DA GO SVAR6I!SPOKOINO .. VS 6TE SE NAREDI .. OSOBENO AKO SI V PUBERTETA SI MN IZNERVENA I E NORMALNO DA PLA4E6 I DA VIKA6 ZA VSI4KO!VSE NQKOGA 6TE IZLEZE6 ! NADQVAM SE DA NE PRAVI6 GLUPOSTI!!!!!VS 6TE SE NAREDI!:)
martinka_91
12-02-2006, 12:15
Наистина си в отчаяно положение.И на мен ми се е случвало да се замислям за такива работи, случвало ми се е и майка ми да ме порти и да се оплаква от мен на баба за най-малкото нещо.А баба попринцип ми е дала почти сичко в тоя живот...
Майка ти не се ли държи по-добре с теб, примерно, когато баба ти не е там!?Сестра т и никога ли не е показвала и с най-малкия жест, че й пука за теб ( дори да не го е показала, не значи, че не й пука ).На всички им пука, колкото и да не ти се вярва и да не ти се иска.Според мен, теб те спира да направиш голямата грешка точно това, че дълбоко в себе си знаеш, че на всички ще им пука...и не искаш да ги нараниш...Пък и знаеш, че тия малки неща, в които те обвинява майка ти ( примрно, че не ти върви математиката ) не те правят по-малко човек и по - малко важна от другите.Замисли се и над това.
Dead inside
12-02-2006, 12:46
Ако човек ме погледне отстрони...ще си помисли, че имам всичко:Уча в най-доброто училище на Балканите, обличам се от прекрасни магазини,
умна съм(поне така казват хората, ако може да им се има доверие),не изглеждам зле.....Е да ама....както виждате повечето неща опират до парите..Да-наистина ако ставаше въпрос за пари, имам всичко....ама майната им на парите..За какво са ми, след като понякога ми иде на легна и да не стана повече..Отчаянието започва да взаема голяма част от живота ми..твърде рядко съм щастлива..Ако го направя( знаете кое)семейството ми убедена съм ще ,,страда,, само ей така ,заради фармалността.А...толкова пъти е мажело да умра..веднъж висулка, добре че понякога не дочувам(просто това ме спаси, върнах се за питам нещо, че не чух и висулката на косъм от мен), друг път пък операция на сливиците...лекарят бил с две леви ръце..послекола щеше да ме блъсне...Ама не, все се оттървам....и то на косъм..Явно има защо да живея ама и аз вече не съм сигурна..а другото което е....Даже нямам грам желание за отмъщение..продължавам да обичам тези хора,които пък от своя страна толкова ме нараняват..А и надали ако майка ви ,ви нарече ,,блудница,, задето някакво момче ви е бутнало на пода и на всичкото отгоре сте се ударили ще ви се иска да я погледнете..ама..аз просто у обичам твърде много за да й правя напук..А иначе съм много кротка..понякога се чудя с какво заслужавам такова отношение....Не излизам никога (почти винаги сам вкъщи, освен ако не се видя с най-добрия ми приятел), не пуша, не пия...Ах....какво толкова съм й направила..
martinka_91
12-02-2006, 12:57
Имай в предвид, че животът на родителите ни никак не е лек.Щом имате толкова пари, за да учиш в най-доброто училище, да се обличаш в скъпи дрехи, значи майка ти се труди много или поне работата й е доста напрягаща.Понеже не може да си го изкара на някой друг си го изкарва на теб - това е простата философия на скапания живот.Ако пък нямахте пари, майка ти пак щеше да си го изкарва на теб, защото ще се тормози примерно как да плати сметките...Така е...Просто се научи ад не обръщаш внимание.
Щом не излизаш много...ЗАЩО НЕ ЗАПОЧНЕШ ДА ИЗЛИЗАШ?!Така поне няма да слушаш упреци :-k
Na mislq 4e trqbva da stiga6 do tova...ne var6i gluposti momi4e ne6tata 6te se opravqt s vremeto :!:
ako vseki,koito ima problemi trudne da se samoubiva nqma da ostanat jivi hora na toq svqt.seriozno ti kazvam,4e tova e nai-golqmata i tupa glupost,koqto moje6 da napravi6.vseki izpada v ot4aqnie ponqkoga,no tova se prejivqva.i ne si prava,4e na nikoi ne mu puka za teb.vik kolko hora izredi,koito NQMA da mogat da go prejiveqt.prosto tursi na4in da opravq6 ne6tata,a ne da bqga6 ot problemite si.
techCandy
12-02-2006, 14:20
Слушай, всеки има тежки периоди в живота си, всеки изпада в
депресия, не бива да мислиш по тоя начин. Аз в продължение на година и половина си лягах вечер с желанието да умра, сутрин си мислех "защо трябва да е сутрин". Това е дълъг период от време, и аз се чувствах ненужна и т.н., но всичко с времето си, имай търпението. Обаче освен това, не можеш просто като страхливка, както ти сама каза, да седиш и да плачеш с часове, това няма да ти помогне да си оправиш положението, нито пък ше ти помогне евентуално счупената ръка. И изобщо...аз не разбрах всъщност какъв е точния проблем, че си наранила баба ти...Ами стегни се, опитай се да удовлетвориш майка ти, за да не се карате, не само пред баба ти, ами изобщо. Страхливо е да се гръмнеш...това означава, че не можеш да се изправиш лице в лице с проблемите ти. Още щом са почваш да се сриваш, как ще живееш за напред? Не се предавай толкова лесно, и просто си помогни сама, няма кой друг да ти помогне. Освен това, не е удачно, да говориш така за близките си, малко ше поплаче и ше и мине...как смееш, общо взето. Преживявала ли си някога смъртта на някой близък, щом толкова лековато говориш, съмнявам се. Ти ше им разбиеш живота на парчета за доста дълъг период от време, само защото те е страх да се изправиш срещу проблемите си? Не смяташ ли, че това е доста егоистично? Хвани се в ръце, девойче, и си помогни вместо да си блъскаш ръката във вртата.
Слушай, всеки има тежки периоди в живота си, всеки изпада в
депресия, не бива да мислиш по тоя начин. Аз в продължение на година и половина си лягах вечер с желанието да умра, сутрин си мислех "защо трябва да е сутрин". Това е дълъг период от време, и аз се чувствах ненужна и т.н., но всичко с времето си, имай търпението. Обаче освен това, не можеш просто като страхливка, както ти сама каза, да седиш и да плачеш с часове, това няма да ти помогне да си оправиш положението, нито пък ше ти помогне евентуално счупената ръка. И изобщо...аз не разбрах всъщност какъв е точния проблем, че си наранила баба ти...Ами стегни се, опитай се да удовлетвориш майка ти, за да не се карате, не само пред баба ти, ами изобщо. Страхливо е да се гръмнеш...това означава, че не можеш да се изправиш лице в лице с проблемите ти. Още щом са почваш да се сриваш, как ще живееш за напред? Не се предавай толкова лесно, и просто си помогни сама, няма кой друг да ти помогне. Освен това, не е удачно, да говориш така за близките си, малко ше поплаче и ше и мине...как смееш, общо взето. Преживявала ли си някога смъртта на някой близък, щом толкова лековато говориш, съмнявам се. Ти ше им разбиеш живота на парчета за доста дълъг период от време, само защото те е страх да се изправиш срещу проблемите си? Не смяташ ли, че това е доста егоистично? Хвани се в ръце, девойче, и си помогни вместо да си блъскаш ръката във вртата.
DevilWish
12-02-2006, 15:18
Недей така.От това ,което прочетох разбрах ,че много ти е тежко ,но наистина от това да се самоубиеш няма по-голяма глупост.И аз много пъти съм си мислила ,че никой не ме обича ,и аз всеки ден се карам с майка ми по 1000 пъти ,пък и съм правила много глупости /даже сега пак съм наказана/ ,но има моменти ,в които осъзнавам ,че и майка ми много ме обича и че и аз нея ,макар не малко пъти да съм си казвала ,че я мразя или че тя мен ме мрази.
И на мен ми е идело да се самоубия ,но никога не съм го казвала на сериозно ,че ще го направя.Това няма да оправи нещата.
Ако наистина обичаш майка си няма да го направиш ,защото ако обичаш някой ти не би му причинил болка ,а в случая ще направиш точно това и на майка ти и на баба ти и на сестра ти!
Dead inside
12-02-2006, 18:57
Имам смелостта да сложа хапчето в устата си...ала я нямам, за да го глътна.Имам куража , за да сложа студеното острие на китката си.....но не го притежавам, за да го прокарам..."Твърде студено е " казвам...като не съзнавам, че това е просто глупаво извинение за страхливостта ми...~~Незная защо съм оставила впечатление у някои хора, че е било едва ли не еднократно...или че съм си строшила ръката..Ръката ми е просто червено-синя, а пък това се случва да хиляден път..Да- наистина съм отчаяна...Защо да не смея да говоря така за семейството ми?! Е, добре ще страдат.....И?-Питам тук....След като толкова ме нараняват приживе...какъв е смисълът да ме оплакват като умра...И друго...няма да се самоубивам..има за какво да живея..Незная все още, ама все ще се намери нещо, което си струва..Другото, което е трябва да съм псехарка за да открия поетичното в едно самоубийство..И още нещо, ако се предавах лесно....още в 5 клас да съм си свършила работата...Споко... :smt083