PDA

View Full Version : Ужасът и чудото да си човек-есе



гери
12-03-2006, 10:48
Трябва ми есе на тема:"Ужасът и чудото да си човек" до утре :cry: :cry: Моля ви помогнете ми !! Вие сте последната ми надежда :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: Никъде нищо не мога да намеря и не мога и да измисля :cry: :cry: :cry: PLEASE HELP ME !!!

sherry
12-03-2006, 12:20
Не успях да намеря това, което търсиш. Намерих тема за човека, дано ти помогне:
Какво е човекът?
Есе


За да си човек трябва да имаш вяра – вярата в това, че си човек!


Човекът – прашинка във вечността.
Могъщ и в същото време адски слаб.
Умен и хиляди пъти по – безумен.
Хитър а всъщност изигран.
Проницателен, а нищо не разбиращ.
Жшв – но не съвсем!

„Много са чудните неща, но най – първо сред тях е човекът” /Софокъл/. Човекът – Успял да се откъсне от природният кръговрат. Човекът винаги се е опитвал да надхитри природата си. Стремящ се към всезнание и съвършенство, човекът изобретява какви ли не чудеса. Опитвайки се да разреши даден проблем или да отговори на определен въпрос, човек поставя пред себе си все повече и повече нови предизвикателства. Защо не знаем кога да спрем? Защо човечеството иска да разбере всичко? Хората са готови да застанат дори пред самата смърт, ако знаят, че ще докажат нещо, което все още не е патентовано. Човек се самозалъгва, вярвайки, че е непобедим. Въпреки, че знае, че е подвластен на природата той не иска да го признае.
Homo sapiens – разумен човек... А дали наистина е толкова разумен? Не действаме ли твърде повърхностно и инстинктивно в повечето случаи? Колкото повече удобства си създава човек, под формата на всякъкъв вид механизми, толкова повече спира да мисли. Започва да използва все по малък процент от умствените си способности. Това води повече до деградация, от колкото до еволюция.
Дори и най – задълбочените мисли на човек се опират на неговата първична система, на неговите инстинкти. Всеки човек има своите емоции и нужди. „Ние хората винаги искаме да има някой, който да изпитва загриженост за нас, на който да разчитаме” – това е най – голямата потребност на човека, потребността от социални контакти. Това обаче е и най – големият човешки проблем – проблемът с общуването. Гордата природа на човек не му позволява да се примири с това, че има и по – добри от него. В днешната реалнос повечето хора са двулични егоисти. Но все още има хора, които наистина са хора. За сажаление човечеството все повече започва да губи емциите си и да се роботизира. Започва да потъпква всичко за което се е борило и което е постигнало. Защо – какъв е смисъла да създаваме програми, с които да можем да говорим с най – отдалечените точки на света, ако еднообразното ни, лишено от емоции ежедневие не ни дава теми за разговор? Защо да научаваме нещо ново, ако не можем, не искаме, или просто няма да го споделим с някой? В стремежа си да достигне върха човечеството не усеща как бавно пада надолу.
„Две неща на този свят са безкрайни: човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен.” /Айнщайн/. Човешката глупост – най – силното и безпощадно оръжие. Човешката глупост е силата, която кара хората да водят живот на самоунищожение. „Съществуват два вида глупаци – едните се отказват да правят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо” /П.Коелю/ - най – лошото е, че по – голямата част на човечеството принадлежи на първея вид глупаци, а всички държавни управници принадлежат на втория – „Хората, които са прекалено умни да се занимават с политике, са наказани да бъдат управлявани от глупаци” /Платон/
„Човек е създал божествата, обратното все още не е доказано”. Човешката вяра – нестихваща, вечна, безкрайна. Всичке вярваме в един Бог. Някои го наричат Христос, други Аалах, трети Буда, но той е един и същ, иска едно и също от нас и ни пази и подкрепя по един и същи начин. Вярата в Бог е това което е помогнало на хората да оцелеят дори и в най – трудните моменти. И тук пак се намесва човешката глупост – свещените, религиозни войни. Най – голямата чвешка простотия. Няма логика в това две религии проповядващи почти едно и също, религии с еднакви корени, да искат да се унищожат една друга. Това просто е абсурдно.
Човешкият ум – колко велик може да бъде той. Колко велики неща може да сътвори. Да – някои от тези неща са ужасни, но все пак велики. Кламер, молив, мостове, тунели, коли, метро, книги, учебници, картечници, ядрени бомби, клонинги, искуствен интелект... Всичко това е изобретено от един и същи вид – Homo sapiens. Вид стараещ се да се образова и улесни и в същото време създаващ оръжия за масово унищожение. Или по – точно за масово самоунищожение.
Човешката мисъл е най – странното нещо на света. Ако попитате хората кога настъпва смъртта, ще чуете хиляди различни обяснения. Един ще започне да ви обяснява за обмяната на веществата в човешкия органезъм, друг ще ви каже, че това е божия работа, а трети, че всечко е в ръцете на съдбата. Най правилното определение за човешката мисъл е дал Ленин казвайки, че „Човешкото мислене по своята същност е способно да дава и ни дава абсолютната истина, която се образува от сбора на относителните истини. Всяка степен в развитието на науката прибавя нове зрънца към този сбор на абсолютната истина, но траниците на истината на всяко научно положение да относителни – те ту се разширяват, ту се стесняват от по нататъчния растеж на знанието.” Човешката мисъл е истината.
Човечеството стъпка по стъпка върви напред. Никой не е способен да предвиде какво ни очаква. Трябва да постъпваме така както сметнем за редно и да се надяваме. „Всяка постъпка се предхожда от размисъл, отделният човек мисли в продължение на няколко часа или минути. Общестното се намира в размисли цели десетилетия” /Л.Н.Толстой/
„Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде”/Волтер/ и е човек, в момента в който пожелае да бъде.

източник - помагало,ком

12-03-2006, 12:26
Благодаря ти много sherry !!!