Pls pomagaite mola vi! [Архив]

crazy_mouse

12-04-2006, 16:06

Втората тема е за цялото произведение но е кратка и може да ти помогне не6то

АХИЛ - БОГОРАВНИЯТ ЧОВЕК

песен първа

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на омир съдбата и деиствията на човека, тъж като тож е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непридвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните. Ключът за тълкуване на човешките постъпки би следвало да бъде въпросът, поставен още в началото на първа глава:"Кож от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?"Ако знаем волята на боговете, то лесно бихме разбрали последствията от тази воля, отразени в човешката съдба.

В началото на поемата Ахил нее разкрит с омразата си. Тои нее дошъл пред Троя заради враговете си, а захстото има приятели на които трябва да угоди. За него обаче помоща не е напълно безкористна. Тои възприема воината и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Крехко е това приятелство между Агамемнон и Ахил основано на интереси а не на обич. Сякаш в деветгодишната обсада на Троя героите са забравили за истинскита цел на воината. В съзнанието им не е толкова силно желанието за мъст и възвръщане честта на Менелаи, колкото за трупане на "имот и богатство". Именно поради това се обръща и ходът на воината - гневът на Ахил, които носи безброи беди на ахеиците и става причина за смъртта на много хора, е породен от незаслужено отнетия му дар. Богоравният Ахил не е зачетен спрямо заслугите си. Вождовете вече не са равни. - воината ги е разделила. Това, което ги е събирало е вече основание да ги разделя. За най-ощетен се смята Ахил:"Стане ли шватка жестока, победа най-славна печелят/моите силни ръце, но делба ли на плячката почне/ повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден/дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя. " В мисленето си Ахил не е изключение от другите. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достоинство му. За ахеиците даровете омилостивяват както човека, така и боговете. Лишаването от дар във воината е равносилно на безславна смърт.

Ахеици осъзнават правотата на Ахил, но същевременно те го чувстват далечен, захстото е син на богиня. За Ахил произходът от предимств о, се превръща в драма. Тои трябва непрекъснато да доказва, че е велик, славен и силен, не защото маика му е Тетида, а защото тои самият - като човек има качества, които го правят достоен и го извисяват над другите. Агамемно ще го уязви с думите:"Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен"Ахил е обречен да бъде сред хората белязан и колкото и да иска да постига живота си по своя воля, толкова повече се чувства обвързан с боговете. Избранниците на боговете, за какъвто се смята Агамемнон, се чувстват по добре от героите, които са кръвно свързани с безсмъртните. Първите приемат избранничеството като своя заслуга, а вторите като АХил, поемат тежестта на предопределеността. За Ахил това е явна несправедливост, затова се обръща към Тетида с думите :"Щом си ме маико, роди да имам живот кратколетен, /с чест да ме беше увенчал поне далногърмецът мощен... "В този миг богоравният Ахил може би най-силмно осъзнава колко е измамно усещането, че е равен с боговете. И тъкмо това чувство подсилва желанието му да упражни своята воля върху маика си. Ахил не иска само помощ от Тетида, тои я напътства как да постъпи, за да бъде Зевс на негова страна. Всезнаещата трябва да изслуша съветите на сина си, които представя живота на боговете като човешкия със съзнанието, че и всевишния Зевс е уязвим, тои може да бъде жесток, но и милостив и благороден. Ахил влиза в ролята на всезнаещ, а всезнаещата - богиня Тетида в послушанието на смъртна.. Богинята в тои случаи е повече маика, отколкото божество. И това е истинското спасение за Ахил - дарения със силата на боговете, изпитва обичта на маиката, земна обич на жена, която може да приласкае, да утеши и вдъхне надежда. Без тази обич божеството у Ахил би изгубило смисъл. Така първоначалната история за гнева на героя преминава в разказ за обичта на богиня към своя смъртен син.

Тази съдба на Ахил - смъртен с божествена сила и кръв, го обрича на самота сред другарите му. Тои е вож, но в скръбта си е сам. Патрокъл е до него да изпълнява повелите му, но страдащия предпочита да се отдели. "В сълзи отиде Ахил надалеч от другарии седна/ самна брега белопенест, загледан в морето безкраино... " В страданието си тои ще отправя поглед към отвъдното - където е маиката, боговете, а не към хората, които с неблагодарността си подсилват още повече болката му. В момента, в които го остави богиня Тетида в сърцето му отново сте се възкреси "яростна скръб по жената с дивно препасано тяло"

В живота си Ахил трябва да изкупи своята божественост, защото тя го разделя от другите. Същевременно в своята гордост и величавост, в гнева си, тои не иска да се примир, макар да съзнава, че решението мъ ще има гибелни последици. Мисълта, че стои над всички останали, определя неговото поведение. Всеки, които не се саобрази с величието му -другар или враг, заслужава да бъде наказан или да страда, докато осъзнае слата му. Така богоравният престава да мисли за човека, както постъпват и боговете, когато са гневни. В злото Ахил е повече бог, отколкото човек. Тои ще отреди страдание и гибел за ахеици, макар да е обиден само от техния вожд Агамемнон.

Затова и Ахил ще бъде послушен повече на боговете, отколкото на хората, но на него му предстои да измине пътя до човека чрез личното страдание. Този път е посипан с толкова жертви, че поражда съмнение в смисъла да бъде извървян. Във всяка една еппоха човечеството е изминавало този път, заедно с Ахил, в търсенена доброто и справедливостта. Всяко следващо поколение има поне свободата да започне отначало, макар че началото както се случва в "Илиада", е гневът. Докато не намерим друго решение, вероятно ще започваме с първи стих : "музо възпеи оня гибелен гняв на Ахила Пелеев"...

__________________________________________________ __-

Aхил

Aхил е най-сложният човешки образ в Омировото творчество.Енергията на героя е свръх човешка. Омир често я показва като разрушителна стихия.Преди да стане герой,като всички други герои в един етап от развитието си Ахил е бил разбойник.Затова е естествено,че в караницата с Агамемноннеговият глад прозвучава и по разбойнически.От една страна,Ахил е пазител на реда,който нарушава Агамемнон,вождът не е прав да му отнема това,което веднъж му се е паднало при разпредлението на плячката.Но от друга страна,в обвинението на Ахил се промъква една изживяна мярка.Щом като на Агамемнон като на върховен вожд се дава дял,който подхожда на положението му,принципът,за който пледира Ахил,това че всеки трябва да получи лично придобитото,има разрушителен,разбойническ� � смисъл.Но старото е примесено с новото.По този начин се порожда сложността на характера на Ахил.На думи Ахил отказва да се подчини на военния ред ,но ! на дело спазва реда .Не си отива,както заплашва ,че ще постъпи ,а остава в края на стана.Удържа го съзнанието,че все пак е подчинен на Агамемнон.Въпреки че гневът на Ахил докарва беди на ахейците героят нямя чувството,че е сгрешил.Ахил е първият трагичен образ в гръцката литература.Син на богиня,но кратковечен.Обичан от боговете,но далече от тях,защото е обречен на смърт.Благодарение на тази обреченост той се издига над представите за героичност.Като син на богиня му е дадено едно право-да знае какво му предстои,да може да избира.Принуден от обстоятелствата,той дори не се колебае да предпочете славата и краткия живот пред безславното дълголетие.Има и един друг Ахил-капризен,сълзлив и мек.В девта песен той все още предпочита да опази живота си и нещо от това настроение е повторено в двадесет и четвърта песен,където Омир поставя тъжния мит за равенството на хората в устата на Ахил.В този момент той се изравнява по сила с жертвите си.Това е последната степен на очовечаването н! а древната митологиял