Ikonomika-temi,help ! [Архив]

ninsy

12-04-2006, 17:34

Държавен дълг и обслужването му

Външния дълг на една страна е много важен елемент от икономиката, защото неговата величина определя каква част от средствата на държавата, които тя си набавя от икономиката на страната, ще изтекат в чужбина. Това означава, че ще се намали покупателната способност на физическите и юридическите лица защото държавата, ако иска да изплаща дълга си, го прави с по-високи данъчни ставки, които влияят негативно върху доходите.
Въобще темата за външния дълг като цяло и в частност за Република България е много интересно, защото страната ни е тръгнала към членство в ЕС.Но в преговорите единият от критериите, които България трябва да изпълни е процент на външния дълг спрямо БВП, който страната ни значително надвишава.Не напразно се смята, че това ще бъде една от най-трудните глави в преговорите.Много интересен е също така и въпросът с обслужването на дълга, при което страната ни изпитва затруднения и е принудена постоянно да взима заеми от МВФ и СБ.В изложението по долу ще се опитам да покажа как се е движил размера на дълга на България през годините и какво ни очаква в близките няколко години.
Външните заеми са една от формите на финансова помощ от по-силните на по-слабите в икономическо и финансово отношение страни.Характерно, обаче е, че тази кредитна помощ обикновено се предоставя при определени икономически и политически условия.Поради това външните държавни заеми водят до икономическа и политическа зависимост на страната-длъжник от страната-кредитор.За отбелязване е, че всички развити западноевропейски страни са длъжници на САЩ, но в същото време те са кредитори на по-слаби в икономическо отношение страни.
Друга характерна особеност на международния кредит е, че той се превръща в междудържавен.Причината за това е икономическата и политическата нестабилност в някои страни, което създава известни рискове за кредиторите.Именно тези рискове са причина за избягване на прякото участие на частния капитал в международни държавни заеми.Държавата поема върху себе си евентуалните рискове чрез пускането на правителствен заем или като става гарант на частни кредитори. Друга форма за гарантиране на заемния капитал срещу така наречения търговски и политически риск при международния кредит, освен държавната гаранция, е специалната застраховка на кредита, която осигурява интересите на кредиторите при евентуална неплатежноспособностна длъжника.
От Освобождението през 1878г. до 9ти септември 1944г. България е плащала на чужбина по 40 вида дългове.По изчисления на проф. Ст. Чолаков задълженията на България по всички видове дългове към чужбина, включително и репарациите възлизат към 31.12.1937г. на сума 5 925,5млн. златни лева.Срещу това задължение нашата страна е изплатила или преотстъпила свои права и вземания към същата дата на сума 8 421,2млн. златни лева.Любопитно е, че от изплатените 8 421,2млн.златни лева около 10% представляват погашения, а останалите над 90% са лихви, други разноски и репарации.
Проф.Чолаков изчислява реалната загуба на националното стопанство по външните задължения на България на 6 296,5млн. златни лева.За да се добие по-пълна представа за размера на 6 296,5млн. златни лева, тази сума е почти равна на износа на България за 50 години(от 1888 до 1937).
Съществува мнение, че никоя държава в света не е достигала такива огромни задължения спрямо броя на своето население.
В условията на централизираното планово управление не са изнасяни и публикувани никакви данни за външните държавни заеми и натрупания чрез тях външен дълг.Това се е считало за строга държавна тайна.Официалната е била, че България има незначителен външен дълг, по отношение, на който е напълно платежноспособна. Общо взето това е било така, но само за периода 1985-1989г. външния дълг на България се утроява и накрая се оказва,че е около 11млрд. долара, цифра респектираща за финансово-икономическите възможности на Република България.
Изпадналата в криза българска икономика след 10.11.1989г. доведе до обявяването на мораториум по външния дълг през месец март 1991г. и страната ни се оказа в абсолютна външна финансова изолация, което допълнително утежни и без това тежкото финансово-икономическо положение.Единствено международните финансови институции в лицето преди всичко на МВФ и СБ изразиха желание и готовност да помогнат на България за постепенно преодоляване на тежката не само финансова, но и тотална криза.Успоредно с това започнаха и контакти и преговори с кредиторите за редукция и преструктуриране на българския външен дълг, чиято величина и динамика за последните години е както следва:
1990год.--11 милиарда долара
1991год.--12,301 милиарда долара
1992год.--13,850 милиарда долара
1993год.--13,889 милиарда долара
1994год.--11,141 милиарда долара
1995год.--10,229 милиарда долара
1996год.-- 9,571 милиарда долара
1997год.-- 9,773 милиарда долара
След 1994г. е налице тенденция към намаляване общата сума на дълга, което се дължи на сключеното с кредиторите споразумение и осъществената на тази основа редукция на дълга.Не бива, обаче, да се пренебрегва обстоятелството, че РБ продължава да получава външно финансиране, главно от международните финансови институции,което възлиза за последните години на над 3млрд. долара. Стана практика да се погасява дълга за сметка на нови заеми.
Оказа се, че кредиторите по външния дълг на България са многобройни и са главно частни финансови институции.Те са обединени в Лондонския и Парижкия клуб. Кредиторите, обединени в тези клубове са главните, но не са единствените. Съществено място сред тях заемат МВФ, СБ, Г-24 и др.
По настояване на кредиторите Народното събрание прие решение, с което призна натрупания дълг за държавен и предостави мандат на правителството да води преговори и сключи споразумение с кредиторите за редукцията и възстановяване на обслужването му.Тези преговори започнаха още през 1992г. и доведоха до сключването на предварително споразумение на 24.11.1993г. и на окончателно такова на 28.11.1994г.То обхваща редукцията и преструктурирането на дълг от кръгло 8,1млрд. долара, включително 1,9млрд долара пресрочени лихви. Споразумението обхваща и редуцира около 2/3 или 64% от общия дълг на България или в абсолютна сума 8,1млрд. долара.То също предвижда:
1.Замяна на 6,2млрд долара оригинален дълг чрез три опции:
а)емитиране на дисконтови облигации - облигации с отстъпка за 63,3% от
оригиналния дълг или за 3730,4млн. долара;
б)издаване на т. нар. FLIRB-ове - облигации с начално намалени лихви за
26,8% от дълга или за 1657,5млн. долара;
в)обратно изкупуване на част от оригиналния дълг за 12,9% от него или за
798,3млн. долара;
2.Възобновяване на плащанията по натрупаните просрочени и неплатени лихви от 1,9млрд долара, но с условие да се направи една първоначална стартова вноска от 715млн. долара преди или по време на подписването на споразумението.За просрочените, неизплатени и натрупани лихви от 1,9млрд. долара се предвижда:
-63,8млн. долара плащане в налични пари;
-223,3млн. долара обратно изкупуване;
-1614,7млн. долара емитиране на облигации срещу предишна дължима лихва;
В споразумението е залегнала т. нар. клауза за възстановяване на стойността. Тя предвижда, с нарастването на БВП над дадено равнище, да нараства в определени размери и лихвата по дисконтовите облигации.
Изтъква се, че условията за редукцията на българския външен държавен дълг са сравнително благоприятни, но се срещат и мнения, според които условията при които е сключено споразумението с кредиторите, не са така благоприятни.
Проблемите, които възникват са следните:
1.Дългът на РБ е твърде голям в сравнение с нейните платежни възможности.
2.Икономиката е все още в изключително тежко състояние, което допълнително ограничава платежните възможности.
3.Продължава да нараства дългът ни чрез получаването през последните години на все нови и нови заеми, а това води до бъдещо нарастване на плащанията ни по дълга към чужбина.
Когато през 1994г. България сключва споразумението с Лондонския клуб за преструктуриране на външния си дълг, българските участници в преговорите изтъкват като един от големите плюсове на сделката факта, че брейди-облигациите не предвиждат плащане по главницата преди 2000г.Очакванията на повечето финансисти са били, че за това време икономиката ще дръпне достатъчно и няма да срещне трудности с обслужването на дълга.Бавното преструктуриране на икономиката и неспособността на управляващите да създадат ефективна пазарна среда обаче объркаха тези сметки. Пет години след датата на емисията страната като че ли отново е изправена пред стратегически избор по външния си дълг.Въпросът какво да се прави с брейди-облигациите ще става все по-актуален и заради получената покана за преговори с ЕС.Според мнението на повечето западни анализатори България трудно ще изпълни формалните икономически критерии без преструктуриране на задълженията си.
Желанието на правителството да изпълни икономическите критерии за членство
в ЕС може би ще срещне най-много проблеми именно с наследения голям външен дълг. През 1999г. външния дълг на страната ни намаля.По последни данни към 31.10.1999г. заедно с държавните гаранции той е бил 8,8млн. долара, докато в началото на годината е бил 9,2млн. долара.В края на годината външният дълг нарастна малко заради новите получени заеми и заради поемането от страна на държавата на търговски задължения към Италия.В момента външния дълг е около 75% от БВП(22млрд лева), а заедно с вътрешния дълг - 87% от БВП.Този показател е далеч от критериите на ЕС, които изискват дългът на държавата кандидат да бъде под 60% от нейния БВП.Въпреки очакванията, че във времето дългът ще намалява, БВП - ще расте, при сегашното съотношение България трудно може да изпълни това условие в обозримо бъдеще.
Втората причина да се мисли за операция по дълга са големите плащания, които ни очакват в периода 2001-2004г. и произтичащите от това евентуални проблеми не само и не толкова с бюджета, колкото с платежния баланс.През 1999г. България изплати по главници и лихви по външния си дълг около 880млн.долара.Приблизително на толкова се равняват и плащанията през 2000г.След това обаче сумата нараства - през 2001г. трябва да платим около 1,3млрд. долара, през 2002г.- около 1,05млрд. долара. Причината за резкия скок в обслужването са настъпващите падежи на задължения към МВФ по стенд-бай споразумението от 1999г., заеми от СБ и ЕС.Трябва да приключи и погасяването на задълженията към Парижкия клуб.Макар и много малки по размер започват и плащанията на главниците по брейди облигациите. Към всичко това трябва да се прибави и фактът, че през 2001г. Изтичат тригодишните програми с МВФ и СБ. Това създава неяснота за очакваното бъдещо финансиране от официалните донори.Тогава изтича и мандатът на сегашното правителство, което също внася елемент на несигурност.
Ако се стигне до нова операция по дълга, целта ще бъде големите плащания да бъдат избегнати(чрез еднократно обратно изкупуване) или поне разсрочени за по-късен период от време(чрез замяна на брейдитата с нов вид книжа).
Напоследък все повече се изтъква и още един аргумент за евентуално преструктуриране на дълга. Ако спадът в износа се запази и през следващите години, правителството няма да може да разчита само на валутните резерви и приходите от приватизация за покриване на дупката в платежния баланс.Ще трябва да се търсят и други източници и в даден момент за това може да потрябват парите от обезпеченията по част от брейди-облигациите.
На практика приключи уреждането на стари висящи задължения на България.Големият удар беше изчистването на близо 950млн. долара задължения на България към двете банки на бившия Съвет за Икономическа Взаимопомощ - Международната банка за икономическо сътрудничество и Международната инвестиционна банка.Дългът беше натрупан по ползвани от България кредити до 1990г. и не беше обслужван от началото на 90те години.През лятото на 1998г. Министерството на финансите се възползва от падането на цените на руските дългови инструменти и изкупи дългове на двете СИВ-овски банки по цени между 35 цента и 16 цента за долар.След това бяха нетирани задълженията ни към МИБ и МБИС със закупените вземания от тях. Операцията приключи през март 1999г. и струва общо 180млн. долара.Изчистването на задълженията към СИВ-банките обаче не се отрази върху размера на външния дълг, защото те не се водеха в официалните статистики, а някъде по баланса на Булбанк.
Като се има в предвид това, че правителството води преговори за членство в ЕС се наложиха някои отстъпки към страни членки.Поети бяха задължения на Стопанска банка и Минералбанк към държавни институции по експортно застраховане на Испания и Италия.Приложена бе формулата в определен период от време България да не изплаща дълга, а да го погасява със собственост в приватизиращи се предприятия. Операцията с испанската агенция ЦЕСТЕ приключи в началото на 1999г.Бяха поети задължения за над 4,5млрд испански песети.До края на същата година се финализира подобно споразумение с италианската агенция САЧЕ, с което поемаме 124млн.ДМ нов дълг.
Възниква въпросът какво да се прави с брейдитата.Общо взето възможностите са две - обратно изкупуване на част от брейди-облигациите или замяната им с друг вид дългови инструменти.Възможно е и съчетанието им, с което да се постигне редукция на общия дълг към Лондонския клуб и промяна в сроковете за плащане.Тук вече вариантите са много, изборът е въпрос на точни сметки - дали еднократният разход ще си заслужава ефекта от спестените в следващите години плащания на лихви и главници.
Според преобладаващото мнение вариантът обратно изкупуване сега е неизгоден заради високата цена на брейди-книжата.В момента пазарната цена на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания(FLIRB) е около 70 цента за долар.Котировките купува-продава на облигациите, заменили просрочените лихви(IAB)се движат в границите 77-78 цента за долар.Близо до 80те цента се търгуват и обезпечените облигации с отстъпка(DISC).
За България най-важна е именно цената на DISC-овете, тъй като тяхната главница е обезпечена с американски ценни книжа.Това са 30-годишни американски съкровищни бонове с купони.Ако се стигне до обратно изкупуване на наши книжа, най-разумно е това да бъдат точно дисконтовите облигации, тъй като ще се освободи обезпечение, което може да бъде продадено.Пазарната цена на американските бонове сега е