[МоИтЕ ТвОрБи]

[|SpiRit|]

Прочетох голяма част от нещата тук и усетих,
че имам нужда и аз да поставям работите,който пиша
(макар и не толкова хубави)някъде.
Не пиша с цел . . . Пиша когато имам нужда,когато чувствам.
Най-често когато ми е тъжно.Не задължавам никого да четe това,което ще публикувам тук.
Просто исках да го споделя с някого. :wink:

[|SpiRit|]

Изпитваш чувства,
защо до сега не го показа,
изпитвал си чувства,но ти е липсвал куража.
Сега ме молиш с теб да бъде,
но не е писано това,
когато аз изпитвах чувства,
ти беше сляп в тъмнина.
Сега казваш,че много ме обичаш,
не мислиш ли,че малко закъсня.
Сега към мен пристъпваш плахо,
сега ме молиш за любовта.
С времето всичко отминава,
и моята обич избеля,
а ти казваш,че имаш чувства,
а ти ме молиш грешката ти да простя.
Но толкова лесно раните не заздравяват,
и гордостта ми в мен крещи,
че втори шанс не заслужаваш . . .
че твой ред е да те боли.

[|SpiRit|]

Тръгна си!Явно този път всичко свърши.Тръгна си!
Беше одавна.Тръгна си!Но още си тук!Иди си най-накрая.
Махни се от сърцето ми.....аз те мразя.
Махни се от живота ми-сам пропиля шансовете си да бъдеш там.
Времето ще излекува раните от теб,
с времето ще отпътуваш....няма да си спомня за теб.
Вали....и е студено....Вали....но отмива сълзите.
Вали....и сякаш това ме кара да се чувствам за минути жива...
Самотна съм...но не искам да се върнеш...
Страдам.......но болката ми ще отмине....
Живея....но сякаш съм мъртва...
Искам да викам,но се здържам....
Искам да плача,но се старая да се прикривам
Защо да си признавам?
Нима ти си призна или осъзна
товара на лъжите,който върху мен се стовари....
Парчето от мечтите.....искаш ли да ти го покажа?
Скитах се дълго и мислих сама,
накрая почувствах по-добре е така.
Нека онази да ти вярва на лъжите,
нека на нея скъсяваш дните...
Всяка следваща за мен ще ти напомня...
никоя следваща обаче не може да ме замени...
Не мислиш ли,че малко късно е при мене да се връщаш...
не мислиш ли,че вече не чувствам онова,
че за мен не си нищо освен....пропиляна съдба....

[|SpiRit|]

Всяка грешка в продължение на две години ти прощавах.
Но защо ли ти го казвам,когато теб не те интересува.
От две години всеки път когато ме целуваш....виждаш друга...
Когато ме прегръщаш усещам чуждия парфюм....
Но теб за това не те боли....
Обичах и обичам....след всичко което ми причини...
Обичах те и до днес е така...
Прощавам всичко за да си до мен,
прощавам и макар да не си само мой...
накарай ме да вярвам в това....
и дори да не ме обичаш както аз...
излъжи ми че е така....
Когато всяка капка от очите ми изтича,
не ме поглеждаи гузно с вина,
недей да питаш....прегърни ме,
утеши ме...накарай ме да се чувствам жена...
Когато всяка вечер идва тихо нощта,
когато ме е страх,
когато ме боли.......
помогни ми и ми даи закрила,
когато ме наричаш мила,
не го казваи на изуст...
Аз искам само да те имам,
аз искам само да си мой,
да си мой....както ничий друг....
Действаш ми зле......обичам те.....
Третирай ме с целувки...
Лекуваи ме с прегръдки,когато ме боли....
Даваш ми всичко от което се нуждая
От любов,от тъга, от лъжата дори....
трябва ми всичко това...
Искам те....Обичам те....

[|SpiRit|]

Боля ли те,когато ми го отне,
та питаш мен дали сега боли ме....
Не те боля...но и ти не успя да го отнемеш...
ти просто го откъсна от мене за кратко време...
За него ти била си малка авантюра...
нима мислиш,че те е обичал...
За Бога...няма смисъл...със сълзи нищо не постигаш...
обичал ме е и виждаш още ме обича...
От мене никоя не може да го вземе,
не съм такава....не се предавам..
Когато имам нещо,когато нещо бъде мое...
мислиш ли,че толкова лесно го давам...
Недей да казваш,че си го загубила...
как може да загубиш нещо което не си имала....
Как може по него да тичаш...когато виждаш,че
не на тебе във любов и вярност той се врича....
Недей да мислиш,че ще бъде с тебе...
за него аз съм всичко на света...
недей да смяташ,че след кратко време...
той пътя с тебе ще поеме...
Не се опитвай чуждо щастие да рушиш,
защото просто нямаш свое....
недей и никога не го прави...
войната с мене ще губиш винаги....
Приказките ти не ме вълнуват...
защото те за купчина прах от завист....
защото само с поглед го свалих,
а ти не можеш погледа му върху себе си да задържиш...
По-добра от тебе съм във всичко...
нима до днес не си го осъзнала...
хайде спри със тези драми....
приеми се с ролята на загубила......

[|SpiRit|]

Ако си влюбен,
А на вън завали,
И се почувстваш самотен,
Ако нещо ти тежи,
Ако намразиш живота.
ако той си тръгва,
ако идва тихо със хладни стъпки смъртта.
Ако живота мине през очите ти,
Ако погледът ти стане ледено студен,
Ако загубиш сълзите си,
ако денят е хубав,а ти го чувстваш студен,
ако някога жената,която обичаш жестоко те нарани,
ако пречупи мечтите ти,
ако разруши съня ти,
ако започнеш да страдаш за нея,
спомни си,че си бил същият и ти.....

[|SpiRit|]

Научи ме да обичам,така както не знаех,че мога.
Накара ме да вярвам,че с болката мога да се преборя.
Накара ме да чувствам онова за което всички говорят,
помогна ми да се отърся от всичката болка и напред да вървя..
Даде ми всичко от което се нуждах,
даде ми всичко за което от малка мечтаех,
даде ми всичко и любов и вяра
даде ми всичко....даде ми в живота промяна.
Аз чувствах,че ме обичаш,че ще бъдеш до мен
и във весел и във труден момент.
Приятелство силно в живота дари ми,
но доиде и времето на "Сбогом!Прости ми".
Ти тръгваш,аз не искам да те спирам...
макар на километри хиляди един от друг
аз винаги ще чувствам,че си тук.
Как изведнъж живота на лента пред очите ми мина
как чак сега разбирам....бях се променила.
Ти ме направи такава...силна...истинска...к� �рава.
Обещахме си неразделни да бъдем,
обещахме си вечно заедно да останем.
Аз и ти толкова време заедно бяхме
и през тези години не си натежахме.
За всеки проблем аз при тебе тичах.
Благодаря ти за всичко...винаги ще те обичам.
Желая ти своя път в живота да намериш.
От последните думи най-много боли,
но за добро е хайде "Сбогом!" си казваме
няма да ме забравиш....вярвам ти.
(На Боби)

[|SpiRit|]

Останах без думи не мога да опиша отношенията по между ни.
Тишината е в средата на нашата връзка
след всичките думи,прегръдки,целувки... сме си вече чужди...
След всички онези щастливи дни
слънцето сякаш вече за нас не блести.
Сякаш се изчерпа всичко по между ни
и явно няма да ми казваш повече онези мили думи.
Кой е виновен за нашето отчуждение
след всичко което сме преживели
след успехи и провали
явно съм права дошъл ли е края?
Хайде поне това имам право да зная
не искам да гадая,а от тебе да го чуя
кажи ми,че всичко свърши.
Нима?Нима всичко приключи?
Кога?
И пак тишина. . . без отговор от твоя страна
без поглед,без дума дори
без "Сбогом" . . . тръгваш ли ?
Не те разбирам вече,
бъди щастлив не искам да ти преча
не мога повече сама за тази връзка да се боря
нямам сили и няма да издържа още дълго
така че тръгваи сега преди да си ме излъгал отново . . .
Защото още една лъжа не мога да понеса
още сълзи,още безсънни нощти...
Не мерси!
По-добре сама,
със теб и без друго вече съм самотна
във сънищата ми ще бъдем както преди
както някога ЩАСТЛИВИ . .

[sherry]

Хей, прочетох само първия ти стих, защото след малко трябва да тръгвам на училище, после ще прочета и другите. Имам само забележка...Пише се "моИте творби", а не "моЙте" ;-) Надявам се да не се сърдиш, казвам го за твое добро. После ще ти кажа какво мисля за другите :)

[|SpiRit|]

Хей, прочетох само първия ти стих, защото след малко трябва да тръгвам на училище, после ще прочета и другите. Имам само забележка...Пише се "моИте творби", а не "моЙте" ;-) Надявам се да не се сърдиш, казвам го за твое добро. После ще ти кажа какво мисля за другите :)
Разбира се,че не се сърдя.Благодаря ти,че ме поправи. :wink:

[|SpiRit|]

Със всяка изминала минута все по далече от мене си ти,
със всяка следваща дума раняваш до болка сърцето ми.
В нашата връзка сякаш всичко се изчерпа
сякаш дните сивотата на ежедневието
са попили и няма вече за нас надежда.
Защо ме оставяш сама развалините от връзката ни да крепя,
парчета от спомени да събирам.
Не мога не го ли разбираш
сили не ми остават вече.
Не мога за една умираща любов самичка да се боря,
не мога от твоите мисли образа й да прогоня
не мога просто нямам сила.
Защо вече не ме разбираш както беше преди,
какво по между ни се промени,
защо прогони всяка мечта,
защо не ми даде докраи любовта.
Без теб не мога,не го ли проумяваш
без любовта ти и без нежността която ми даваш.

[|SpiRit|]

Не те обичам вече,
не те обичах и преди.
От сто спомена и една пътека
останаха само неизтрити следи.
Дълго с тебе времето си губих
не ми пречи да живея и сега,
не се заблуждавай,че съм те обичала някога,
не се заблуждавай,че те обичам и сега.
На колене недей ми пада,
не ми реди римувани слова,
недей да ми повтаряш колко ме обичаш
след като съм ледена.
Не ме мрази,че така директно ти го казах,
по-скоро благодарен бъди,
нима искаше надежди да ти давам,
нима искаш да живееш в лъжи.

[|SpiRit|]

Уморих се да прощавам,уморих се да боли.
Всяка прошка рана по една отваря,
всеки път от раната кърви.
Сърцето в сълзите удавих,
потъна и брега ти в тях,
душата си в Ада продадох,
а любовта не опознах . . . .
Аз бях красиво цвете,
сега овяхнах,нямам и мечти,
аромата на живота забравих
днес аз ухая на сълзи.
Покажи ми лек за тази болка,
излекувай ме от нея ти,
сърцето ми с нежни пръсти докосвай,
обичай ме както преди.
Уморих се да те чакам,уморих се да боли.
На сълзите аз се дадох и на болката дори.
Уморих се да обичам,уморих се да боли.
Всяка любов стари рани отваря,
не се лекуват, даже със сълзи.

29.11.2006

[|SpiRit|]

Нямам име.Не ме наричаи с нежни думи.
Аз нямам име . . . не създаваи илюзия по между ни.
Не ме наричай с имена . . . не ме кръщавай,както ти харесва,
не ми приказвай сладникави неща . . . живота ни е само клетка.

Нямам име.Не ме описваи с красотата.
Не съм ни слънце,нито цвете . . . не съм любов,за ден или за два . . .
Не ме наричай с имена . . . не ме създавай в призказки и песни,
не ме обричай в тази светлина . . . повярваи ми . . .затворен си в клетка .

Нямам име.Не ме лъскаеш като ме сравняваш с прекрасни неща.
Аз нямам име . . . аз съм просто жена.
Силата от тялото ми взимай безуморно . . .
вярвай в мен,а не в измислени неща,
не се кълни,а ме обичай безсловно . . .
Живот няма . . . той е клетка . . .
влезнеш ли веднъж . . . не излизаш доброволно.

01.12.2006

[sherry]

Нямам име.Не ме наричаи с нежни думи.
Аз нямам име . . . не създаваи илюзия по между ни.
Не ме наричай с имена . . . не ме кръщавай,както ти харесва,
не ми приказвай сладникави неща . . . живота ни е само клетка.

Нямам име.Не ме описваи с красотата.
Не съм ни слънце,нито цвете . . . не съм любов,за ден или за два . . .
Не ме наричай с имена . . . не ме създавай в призказки и песни,
не ме обричай в тази светлина . . . повярваи ми . . .затворен си в клетка .

Нямам име.Не ме лъскаеш като ме сравняваш с прекрасни неща.
Аз нямам име . . . аз съм просто жена.
Силата от тялото ми взимай безуморно . . .
вярвай в мен,а не в измислени неща,
не се кълни,а ме обичай безсловно . . .
Живот няма . . . той е клетка . . .
влезнеш ли веднъж . . . не излизаш доброволно.

01.12.2006
:D Много е нежно, харесва ми ;-)

[|SpiRit|]

Мерси :?

[|SpiRit|]

Една червена роза напомня ми за теб сега,
една червена роза ухаеща на самота.
Изпълнена с щастие,изпълнена с грях.

Една червена роза . . . красива и сама.
Една червена роза . . . увяхваща от черна пустота.
Една червена роза . . . остана ми от теб.
Една червена роза . . . сега целувам вместо теб.

Една сълза горчива,днес над тази роза капе
и сълзата . . . от мойта мъка,върху нея се разбива.
От болка и от самота на пода се свличам.
Не плача . . . ти няма да ме видиш . . .

Една червена роза сила днес ми дава,
а като увяхне . . . как ще се изправя ?
Изпълнена с щастие,изпълнена с грях.
Една червена роза . . . умира вместо нас.


http://img250.imageshack.us/img250/6397/1zd8.jpg

[|SpiRit|]

Картина - цветна,приказна,омайна.
Само,че липсва надежда.
Нежна,красива,обляна
в някаква странна одежда.
С меки пръсти от коприна,
четката едва е хванал . . .
художник . . . целия облечен в бяло.
С въображение рисува по платното леко,
с малка четка,тъи нежно . . . оцветява сърцето.
Рисува дълго и със чувство . . .
създаден да твори изкуство.
Картина - цветна,приказна,омайна.
Врата,към щастието безкрайно.

[|SpiRit|]

Няма болка от любов . . .
Няма сълзи от тъга.
Живота е кълбо от чувства.
То вечно върти се
и в него препускаш.
Лъжеш,вярваш,а обичаш . . .
Стига.Какъв е този фалш ?
В собствените си игри залиташ,
а от трапа трябва да избягаш сам.
'Приятелите' ти ще плачат,
ако из кълбото цветно се загубиш,
ала нямат време да те търсят.
Бягай бързо . . .
С усмивка на устата,
а с болка в сърцето
в(ъв) живота се впускаш
и минаваш напряко.
Ала нещо изпусна ?
Щастието някъде из хаоса разпиля се,
а бягаш напред . . . толкова бързо.
Ами ето,че падна.Коленете ужули.
Още дете си . . . недей да се чудиш.
За любов тепърва има време,
освен загубите . . . в живота има и победи.
Скоро ще пораснеш . . . само че не бързаи.
Детството ти е прекрасно.
Внимавай да не го изгубиш.

[|SpiRit|]

Нека да танцуваме диво в ноща,
с устни да флиртуваме в танца на страстта.
Искам те . . . целуваи ме на сладките места,
хайде да започваме с любовната игра.

Нежно докосваи кожата ми бяла
с пръсти омагьосваи . . . имаш ме цяла.
Тази нощ те искам - да си само мой . . .
целувай ме страстно . . . нямам покой.

Тръпна от възбуда . . .
вече ставам луда.
Искам те тъи бясно . . .
на пода мило ще бъде прекрасно.

Цяла нощ ти се любувах . . .
достатъчно се налудувах.
Ето как заспивам вече уморена . . .
от една възбуда съм сломена.

[|SpiRit|]

Дълго тя плака на моето рамо.
И все за тебе тя пилееше сълзи.
А ти разбра ТЯ колко те обича
и любовта си и подари.

Аз виждам как ме искаш,
защо ме гледаш с такава страст?
Разбирам . . . лошо е и аз те искам,
но няма НЕЯ да предам.

И всеки ден ти уж случаино ме докосваш,
говориш ми красиви неща.
И гледам как я прегръщаш
със ледено студена ръка.

Не ме търси,а по-добре обичаи нея.
Не мога да застана между вас.
Макар да знам,че за мене живееш.
Макар да знам,че те обичам и аз.

[|SpiRit|]

Празна спринцовка на масата стой . . .
тялото ми отмалява . . . а в сърцето боли.
Очите са пусти с блясък фалшив . . .
погледът тъжен . . . а живота изпит.
Исках щастие,а намерих това.
Вяввах в себе си,а се погубих сама.
Мъртвото ми тяло над студения под . . .
не бях ли твърде млада и Защо ?!
Късно се усещам..Много закъснях.
Спринцовката е празна . . . време е за моят Ад.
Сега разбирам,че не си до мен,
а имам нужда.
Сега проблясква мисълта,че заради наркотиците
ти бях чужда.
Дъжда вали,а не отмива следите . . .
по тялото ми младо . . . засъхнаха сълзите.
Късно е вече.Няма ни утре . . . няма и сега.
Къде се изгубих . . . че да свърша така.
А исках да оставя след себе си нещо . . .
Помня хора с усмивки . . . помня лица.
Помня сълзите . . . а след това ?!
Чувам "Обичам те" . . . чувам "Прости" . . .
Хайде,къде си да ми кажеш пак "Спри" ?

[HopeLesss]

Нямам думи! Наистина много хора пускат тук своите стихотворения, но твоите са просто уникални!!! Само едно голямо БРАВО мога да кажа =D> Продължавай напред! :wink:

[|SpiRit|]

Не знам какво да кажа.Много ти благодаря и се радвам,че смяташ така.Направо се трогнах :oops:

[sometimes_]

Имаш интересен стил на писане, самите стихотворения не са подредени много добре, но пък за сметка на това изказват много добре чувствата ти. Има някои много сполучливи, които много ми харесаха. Продължавай да пишеш, очаквам да прочета още по-добри творби. :)

[|SpiRit|]

Имаш интересен стил на писане, самите стихотворения не са подредени много добре, но пък за сметка на това изказват много добре чувствата ти. Има някои много сполучливи, които много ми харесаха. Продължавай да пишеш, очаквам да прочета още по-добри творби. :)

:D Мерси както за оценката,така и за критиката.Скоро ще пусна още нещо :)

[|SpiRit|]

Сподели ми болката си - аз най-добре ще те разбера.
Не се страхуваи,че били сме в миналото,
важно е да не се забравим сега.
Не се страхуваи,че си ме обичал . . .
за съвет на мене винаги разчитаи.
Разкажи ми за проблеми,разкажи за новата любов . . .
не ме приемаи като бивша . . . приятел нека бъда в твоя живот.
Не искам да се забравим . . . да не се поглеждаме в очи.
Хора сме,всеки със своите проблеми.Всеки обича дори да боли.
Не се страхуваи да не се разпалят чувства,аз не ще го позволя.
И няма да ти разреша да я напуснеш заради глупавата ни съдба.
:?

3 ЯНУАРИ 2007 ](*,)

[n0 CoNnEc7i0n =)]

|SpiRit|, имаш страхотни произведения! Продължавай все така:)

[|SpiRit|]

:) Благодаря ти много !

[koalka]

Добри са, не мога да отрека.

[|SpiRit|]

Добри са, не мога да отрека.
Мерси O:)