trqbva da napi6a lis po skriti vopli na debelqnov, a tva stihotvorenie vuub6te ne go nrazbiram
daite analiz na tova stihotvarenie ili nqkvi primerni razrabotki, 6toto naistina ne go shva6tam
i ako moje razrabotkite da sa samo po skriti vopli, a ne po pomni6 li, pomni6 li
В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоциоhttp://www.teenproblem.net/forumнална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атhttp://www.teenproblem.net/forumмосфера в него.
Копнежът по родното е обективиран в душевhttp://www.teenproblem.net/forumни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предсhttp://www.teenproblem.net/forumтави. В предметhttp://www.teenproblem.net/forumно отношение домът присъства в пространството на родното с проблемно натоварени ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката. Стилизацията на образа носи внушения за сакралност на майчиното присъствие. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата, в „пристан и заслона” за скрития вопъл на духа.
Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и харhttp://www.teenproblem.net/forumмонията в родния дом, битуващи в детските му спомени.
Поетът не се е стремил към външни, слоhttp://www.teenproblem.net/forumвесни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жаhttp://www.teenproblem.net/forumдува, копнее да се потопи в техните живиhttp://www.teenproblem.net/forumтелни води:
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Още тези първи стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращо с неуловимото отhttp://www.teenproblem.net/forumтегляне на светлината и настъпването на нощта. Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово - всичко е приглушеhttp://www.teenproblem.net/forumно. Одухотвореният образ на нощта подhttp://www.teenproblem.net/forumготвя възприемането на най-характерното за майката, очакваща своя син, „печален странник”: нейната всеопрощаваща майчиhttp://www.teenproblem.net/forumна прегръдка Този образ става осезателен и близък чрез израза, в който се повтарят метафорично и описателно форми от прилагателното „тих”: „тихи пазви тиха нощ разгръща”. От своя страна, възприемането на лирическия герой като победен от живоhttp://www.teenproblem.net/forumта и по християнски смирен пред съдбата („смирено влязъл в стаята познаhttp://www.teenproblem.net/forumта”), се подготвя от меhttp://www.teenproblem.net/forumтафоричния изhttp://www.teenproblem.net/forumраз „вечерта смирено гасне". Това смирение имплицитно преминава през следващите стихове и стаhttp://www.teenproblem.net/forumва определящо за самохарактеристиката „печален странник”, осъждаща отлъчието от родния дом, прекъсването на родовите корени, но и приобщаваща го към всички „скръбни и нещастни”. Така по косhttp://www.teenproblem.net/forumвен път се стига до внушението, че отдаhttp://www.teenproblem.net/forumлечаването от бащиното огнище Като топос, съхраняващ родовите ценности, води индивида до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществуhttp://www.teenproblem.net/forumващо - и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащиhttp://www.teenproblem.net/forumната къща. Страхът от пробудата е наhttp://www.teenproblem.net/forumмерил израз отново в повторени форми -сега на прилагателното „плах", употребени като метафора на трепетно очакване и на боязън да не бъде събудена приспаната дейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвителност. Пътят към сбъдването на мечтата, минаващ през двора, назован от Дебелянов „тихия двор с белоцветните вишhttp://www.teenproblem.net/forumни” („Помниш ли, помниш ли...”), спира най-напред до къщния праг, един от нейните символно-метонимични образи. Поетът го намира като най-подходящо място за среhttp://www.teenproblem.net/forumщата, жадувана и от сина, и от майката. С този поетичен момент в стихотворениеhttp://www.teenproblem.net/forumто навлиза библейският мотив за завръщаhttp://www.teenproblem.net/forumнето на блудния син. Димчо Дебелянов го модифицира, но запазва най-същественото и най-значимото от него.Завръщането не предполага опрощение за сина, а вечно прощаване с родното. Завръhttp://www.teenproblem.net/forumщането е в спомена, а прощаването е в реалния поетичен миг на лирическия копнеж. Останалото в миналото, в пространhttp://www.teenproblem.net/forumството на спомена завръщане, което не може да се осъществи реално, изпълва с болка и страдание копнежа по родното.
Елегично е пожеланието на лирическия АЗ към самия себе си и своята душа, „печално странстваща” из пространството на родното, но само Като далечен и тъжен спомен:
Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Тези трогателни слова, скулптурно изваяли паметния миг, са сред най-съкровените и художествено най-силните текстове в българската поезия. Срещат се изстрадаhttp://www.teenproblem.net/forumла майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена. Нежното чувство е намерило образни еквиваленти. От страна на сина -в един жест: „сложил чело на безсилно рамо”, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречистhttp://www.teenproblem.net/forumващо душата повторение: „мамо, мамо”. А от страна на майката — бленуваната „усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.
Изобразената среща, сакрализираща майката, обаче не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъстваhttp://www.teenproblem.net/forumщо напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не Като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване. Тази смислова тенhttp://www.teenproblem.net/forumденция се реализира и чрез тихата молитhttp://www.teenproblem.net/forumва пред „старата икона” в изпълнената с тиhttp://www.teenproblem.net/forumшина позната стая. Чрез подтекстовото успоредяване между „старата” (в смисъл -майката) и „старата икона" поетът сакрализира майката и превръща „бащината къща” в храм. С лъчите на духовната чистоhttp://www.teenproblem.net/forumта грее и синовната обич към майката Светликът умира, споменът чезне и остава копнежът по родното - неутолен и вечен като елегичен порив по трагично, невъзможно завръщане:
Aз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!
В емблематичната за Дебеляновото поеhttp://www.teenproblem.net/forumтично творчество елегия всичко е пречуhttp://www.teenproblem.net/forumпено през душата на един нежен лирик, най-нежният в нашата поезия, затова в нея има повествование, но не и многословие В нейhttp://www.teenproblem.net/forumното творческо поле миражно се мярват само щрихи от обстановката, от споменно сливащите се образи на „майка и родина” и лирически герой. Поетическата висота, постигната от Димчо Дебелянов в стихотворението „Скрити вопли”, постаhttp://www.teenproblem.net/forumвя творбата на първо място в лиричката му, предизвикала високата оценка на съвременника му Николай Райнов: „След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботьова и Яворова - и не сбъркахме. ” Не е сбъркал и Яворов, който още приживе вижда в младия Дебелянов най-надеждния от новото поколение поети, останал в литературната ни история като наистина голям поет.