gerinceto
12-05-2006, 18:40
дано това ти помогне поне малко:
Човекът и войнът разкрити в образите на
Ахил и Хектор.
(сравнителна характеристика)
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града Приам и Хакуба.Той е най-храбрият воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му за дълг към общността на троянците. За него е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агемемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка.
Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованност а и душевното благородство на троянския герой и варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото, но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички. Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.
Двадесета и втора песен
Епическият героизъм- двубоят между Ахил и Хектор
“Илиада”на Омир е най- високохудожеств ената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”,” планински ястреб”,”кучето на Ориона”.
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.
Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.
Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивост та на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.
Другият образ на “висок”герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:“славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.
Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.
Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как “край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. “Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.
Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.
Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.
Tрагичното
в образите на Ахил и Хектор
Една от най-старите литературни паметници на древна Гърция е голямата епическа поема "Илиада".В нея намират отражение събитията от епохата на късното родово общество на VIII век преди новата ера.
Сюжетът на "Илиада" има драматичен заряд.В образите на Ахил и Хектор, Омир показва лицата на човешката природа. Отишъл в крада, за да уреди някой дела на войската Хектор се отбива в дома си, за да види своите близки. Андромаха заедно със слугинята и детето си изтичват обезпокоени към градската стена, чули за незгодите на Троянската война.
Сцената с прощаването на Хектор и Андромаха е наситена с много емоции.Хектор загледан в детето си се усмихва, а Андромаха рони горчиви сълзи.Чувствата им са сдържани.Тя го моли да остани зад градската стена и да пази живота си.Изразена е искрената съпружеска обич, че за нея е по-добре да не живее, ако той загине, че тя е личност чрез неговото достойнство.Хек тор страда до болка за съдбата на Андромаха. Мъчи го мисълта, че ако той загине тя ще попадне в плен.Тук се изразява привързаността към прекрасната съпруга и честолюбието на вожда.Трагичнот о у Хектор е, че го бози за съдбата на Андромаха, която я очаква след поражението на Троя. Преплитат се чувствата към съпругата и честолюбието на вожд. Съвместно Хектор и Андромаха стигат до извода, че щастието на семейството е невъзможно, без щастието на Троя.Любовта на Хектор към Андромаха, към сина му, любовта към Троя, дългът към родината го правят трагичен герой.
Хектор остава глух към молбата на Приам и Хекуба да се скрие в града, за да запази живота си. Той не действа по инстинкт, а по друг начин, като се изправя пред Ахил без оръжие, да измоли за мир и да сложи край на войната. Хектор действа като разумен и цивилизован човек.Но Ахил търси отмъщение за разлика от Хектор.В този двубой нравствения победил е Хектор.
Образа на Ахил е наситен с енергия на свръхчовек, като разрушителна стихия, човек на крайностите, зъл и безсърдечен. Той мрази или обича, презира или прощава.
Безжалостната битка, в която загива Хектор на победителя Ахил не е донесла успокоение. Убийството не може да върне живота ба скъпия му приател.Трагеди ята на Ахил настъпва тогава, когато е уверен в своята победа, в своето тържество.
crazy_mouse
12-06-2006, 10:23
Заповядай
ХЕКТОР (образа на Хектор в 22 песен)
Хектор - човекът преди воинът
22 песен
За Хектор двубоят с Ахил е злощастен , но и отговорен ден. За човека Хектор битката е най малкия проблем ,защото в този миг той осъзнава своите грешки , заради които страдат троянци , в сърцето му оживява мъката по близки , към които трябва да бъде решителен. Кой тогава реално се сражава и дали истинската битка Хектор не води със самия себе си? Омир , който обича да описва сраженията с подробности , с натурализъм, които ни кара да настръхнем , тук е пестелив.
Преди срещата си със сина Пелеев, Хектор, който е "пламнал от страстно желание да се сражава с Ахила", води много по тежки битки , от които не може да има победител .Те са духовни , хравствени , родови - синът трябва да устои на молбите на баща и майка.Неразрешимият проблем за Хектор е дългът. Той би могъл да се вслуша в жалбите на стария Прям , които има богатства , но е изгубил синовете си, би могъл да поласкае майка си и да приеме съветите да се сражава вътре , зад стените на Троя .Хектор обаче има друга мисъл - прекалено много е вярвал в собствеите си сили и е пренебрегвал съдбите на другите .Неговата сила и храброст са му донесли слава , но за да има признанието на троянци , трябва да доказва , че в битката се е водил от мисълта за тях. Идва време, когато следващият гласа на могъществото си , трябва да се посвети на любовта към сънародниците.Героят стига до прозренението , че не силата трябва да води мисълта му, а обичта.А нима е възможно героят да да вземе решение , което не е съобразено с войнската му природа?Да се смири да се втурне "смирено така при Ахил превъзходен", за да иска мир да върне Eлена и всички богатства". Това решение би унижило троянци , но би ги спасило.Подобен изход е под достойнството на героя , дори допускането на такава мисъл за него е оскверняване. И все пак защо разсъждава Хектор върху тази възможност? Сам си той си задава въпроса: " Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива ?" За Хектор е ясно, че тези мисли са породени от желанието му да потърси спасение за троянци не като се води от силата си , а от разума и от обичта. Проблемът обаче е , че другите , по долни от него , могат да изтълкуват разсъжденията му като проява на страх . В този смисъл за него изходът е само един - битката за победа или смърт .Разсъжденията обаче го пренасят в друг свят , извън битката - героят започва двубоя като мислител , а не като воин. Съвсем естествено е при това положение да трепне , да изгуби смелост и да започне да бяга. Омир обаче не приема бягството му като позор . Той е категоричен: "Храбър мъж бягаше с устрем". Всяко засилване на идеята за страха , би омаловажило предходната сцена , в коята героят разсъждава повече за съдбата на другите отколкото за своята .Поетътне принизява човека за сметка на война. И тъй като въвежда сцената с боговете , бягството не се приема за недостойно - то е необходимото време , за да изяснят безсмъртните съдбата на героите .Тяхното решение прави Хектор мъченик.Може би точно затова Омир държи повечегероят да изрече словата ,отколкото да извърши подвиг . В думите е вече истинската сила на Хектор , след като боговете са му отредили смъртта .Чрез думите , в които има послание за човечност и дълбок трагизъм , умиращия Хектор е моралният победител в този двубой .Той мисли повече за бъдещето, отколкото за настоящето , особено след мига , в които разбира , че боговете не са на негова страна , че е измамен."Сега ме постига съдбата!/Само че няма без смела победа и безславно да падна:/Нещо велико ще сторя , та будните хора да помнят".Словоте се оказва единствената възможност на Хектор да не бъде подвластен на боговете.Чрез него той не променя съдбата си , но отвоюва правото си, макар и пред смъртта , да отсъди за света на човея не чрез оръжието , а чрез сърцето.
Победителят Ахил в заслепение то на своя гняв и слава няма чувствителността на губещия . "В гърдите си имаш сърце от желязо!" - ще го упрекне Хектор>Ако двубоят между двамата е една игра на боговете , то с прозрението и с поведенито си троянският герои показва , че човеците не могат да бъдат предмет на забавление. Те са предопределени в своя дял и съдба , но не могат, да бъдат обсебени от чувствата им. Героите направлявани в действията си от безсмъртните, но когато в тях проговори сърцето , боговете мълчат.
__________________________________________________ _______
Това не е точно за 22 песен но има и за нея ако ти помогне нещо
__________________________________________________ ___
Образът на Ахил
Омировият епос “Илиада” пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Внимението на Омир е насочено към разкриване на нравственaта същност на воина като носител на характеристики, провокиращи възхишение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност, макар да остава уязвим като всеки смъртен.
Най-значителните герои в “Илиада” са Ахил – от страна на гърците и Хектор – от страна на троянците.
Ахил е изцяло изграден върху контраста. Често между противоречивите качества липсва всякакъв преход. Със своите бързи излитания и сривове той напомня ексцентричността на Омировите богове, които винаги преминават от едно към друго емоционално състояние.
Ахил се явява олицетворение на синтезираната представа за съвършенството на епическия герой. Той проявява основни качества и морални ценности, типични за обобщения образ на античния воин – физическа и духовна красота и сила, съществуващи в хармонично единство. Придържайки се към нравствената категория “айдос”, т.е “вечен”, той се оказва модел за подражание и средство за идентификация на общността, към която принадлежи.
Ахил е най-силният, най-храбрият, най-бързият (“Ахил бързоноги”) и най-красивият от гръцките воини пред Троя. Син е на цар Пелей и на морската богияна Тетида. Той е млад, с “руси къдри”, най-силен между всички гърци и троянци, изпълнен с буйна енергия. Носи “огромен меч”, който изважда с “яка десница”. Омир често го нарича “бързоног”, “богоравен”, “любимец Зевсов”. В двубоя с Хектор поетът го сравнява с планински ястреб:
“Както планинският ястреб, най-бързолетната птица,
мигом се стрелва, подгонва някоя плаха гугутка,
и настрани тя понирва, а с пронизителен писък
той я настига, връхлита, алчен в сърце си за нея,
тъй той запален летеше...”
(песен 22)
Ахил е носител на качествата, характерни за идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е смел, притежава чувство за чест, доблест и отговорност, издържливост и безпощадност спрямо врага.
Ахил добросъвестно изпълнява своите патриотични задължения; безкористен е, у него намира защита всеки, който се обърне за помощ или услуга. Той е необикновено решителен и храбър и подобно на троянския герой Хектор винаги е в първите редици на боя. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня символика при описанието му в 17 песен:
“как през полето се носи, сияещ подобно звездата,
дето наесен изгрява:
лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече
във мрака
(24-26 стих)
Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление:
“Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга,
подмина вратите.
.....треперещ безспир от боязън....”
(22 песен, 136, 137, 140 стих).
Ахил е прекрасен приятел –на дружбата му с Патрокъл са посветени едни от най-хубавите страници на поемата. Той проявява човечност и разбиране на другите: когато силно разгневен, след свадата си с Агамемнон, седи пред своята палатка, известителите, пратени от Агамемнон, не смеят да му съобщят неприятната всет:
“Плахи и с почит към царя, застанаха двамата тамо
и му ни дума не казваха и не попитваха нищо.
Ала разбра той в душата си всчико и първи начена:
“Поздрав, о вестници бързи, що Зевс и човеци изпращат.
Близко дийдете! Не сте вий виновни пред мене, а царят,
Що ви за руменобузата Бризовка тук изпраща”
(песен 1)
Какво благородство проявява в тоя случай Ахил. Или когато Приам отива в гръцкия лагер да измоли тялото на обичния си син Хектор, Ахил, дълбоко трогнат от бащината му скръб, го ободрява, угощава го и дава трупа на Хектор, за да бъде погребан в Троя достойно.
Отрицателните качества на Ахил, обаче, го правят много по-правдив и сложен. На десетата година на Троянската война, когато Агамемнон му отнема красивата пленница Брезеида, Ахил е необикновено честолюбив – той се обижда от Агамемнон до такава степен, че се отказва да взима участие в по-нататъшните битки, отказва се да участва повече в сраженията. По такъв начин излага на страшни бедствия цялата гръцка войска. Затова Омир нарича неговия гняв (който е главната тема на "Илиада”) “гибелен”, “що докара мъки безброй на ахейци”. Неговата “безмерна” ярост се проявява спрямо съперниците му на бойното поле: “...от ярост обхванат/грозно се взира с поглед разискрен..." (22 песен, 94 стих). Тя се проявява и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:
“Музо, възпей оня гибелен гняв на
Ахила Пелеев,
.....
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
Или да спре яростта си, гнева си голям
Да подтисне?
Думи обидни веднага Ахил
Богоравен отправи
Към Агамемнон Артеев,
Не сдържайки никак гнева си...”
(песен 1, 1, 148, 192, 224 стих)
Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. Той проявява крайна жестокост: той не само убива Хектор, но се и гаври с трупа му, като го влачи, привързан за колесницата си. В съгласие с древноелинските религиозни закони, тялото на Хектор трябва да бъде погребано според установения ритуал, за да постигне покой в подземното царство на Хадес. Затова Омир определя делото на Ахил като “позорно” и отбелязва осъдителното си отношение, независимо от цялостния си стремеж към безпристрастност и от възхищението си към Ахил, “най-страшен от всички герои”.
Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на физическото му превъзходство спрямо сотаналите изобразени персонажи, на храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит в своята уязвимост и ранимост. Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характера му в неговата интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон – действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахил е своеобразен външем израз на нарушената му душевна хармония:
“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари
и седна
....
Тъй каза, леейки сълзи:
Дочу го почтената майка....”
(песен 1, 349 и 357 стих)
Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, когато му отнемат Брезеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено воинското му достойнство и самочувствие, а саможертвените му усилия в сраженията не са справедливо възнгарадени. У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по-всикопоставен в йерархията, независимо че Ахил го превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт – отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на Агамемнон спрямо него по отношение на Брезеида. С временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло обосновани от неговата гледна точка – в този момент той не се влияе достатъчно силно от колективните интереси на общността, към която принадлежи.
Едва когато неговият близък приятел Патрокъл, облякъл неговите доспехи, е убит от Хектор, у Ахил пламва желанието за мъст. Подбудите му да се включи отново активно в битките срещу Троя се явяват следствие от вътрешното му желание за възмездие поради смъртта на Патрокъл. Независимо от съдбовната предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Той храбро и гордо приема неизбежната си гибел (18 песен) и даже демонстрира опит за философското й осмисляне. Направляван от стремежа си да защити честта – своята и на мъртвия си приятел, Ахил осъществява намеренията си.
Ахил е и капризен, сълзлив и мек. Неговата човешка природа е разкрита и в 24 песен. Там той разказва тъжния мит за човешкото равенство в обречеността. В този момент той изгубва героическия ореол, хуманизира се и се изравнява с ония, които бяха изложени на унищожителната му стихия. След проявата на прекомерната ярост и след оскверняването на тялото на Хектор, Ахил разговаря цивилизовано с Приам, подчертавайки уважението си към него и дори демонстрира разкаяние за поведението си спрямо мъртвия Хектор:
“Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти
сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
За колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
Китка Приама,
Повеч да се не плаши в душата си
Клетия старец.”
В обобщен план образът на Ахил е двойнствен – съчетаващ воинската първичност с ранимата душевност и с ярко маркираната индивидуалност. Той е драматичен герой, тъй като у него се проявава конфликтът между принадлежнoстта на човека към общността, от една страна, и порива му за самостоятелна изява и справедливост, от друга.
Ахил е първият трагичен герой в гръцкия свят. Син на богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далеч от тях, защото е обречен на смърт. Той е обречен да воюва и да се подчини на неподвластна за неговите възможности сила – предопределението на Съдбата да загине скоро след смъртта на Хектор. Благодарение на тази обреченост той става сложен.
В епическата си поема “Илиада” Омир достига до извода за конфликта между колективните и индивидуални интереси. Аналичтичната му проницателност при тази изпреварваща времето си проблематика за противопоставянето на индивида спрямо законите на общността, богатата пластичност на художественото повествование и изразяването на носталгия към невъзвратимо отминалото героично минало, превръщат “Илиада” в неделима част на европейското и световно културно наследтсво.