Исак Паси-"Смешното"

[sweetness]

Сладури случайно някой да я е чел тази книга?
Търсих я в нета ама никъде я няма а имаме да я четем и да напишем основните моменти...
Книгата е някаква философска,ще съм ви благодарна ако някой ми помогне :P

[стаматов]

Бре,мама му стара,каква младеж,какво чудо!По мое време това нещо съм го изучавал като студент.Както и да е,книгата разглежда феномена "смешно" от най-различни гледни точки.Сега ще ти копирам някои неща,но да запомниш от мен,че в основата на всеки един смешен ефект стои някакво НЕСЪОТВЕТСТВИЕ. И така:
Паси, Исак. Смешното. Изд. “Наука и изкуство”. С. 1979.
1. Хегел: “Смешен може да стане всеки контраст на същественото и неговото явление, на целта и средството с.13
2. Комичното има като своя най-съществена черта контрастите вътре в самото себе си ... смешното е субективно, комичното е повече или по-малко обективно с.14
3. Но за него /Шелинг – Г.С./ комичното е възможно само при едно преобръщане на идеала, което пък на свой ред е възможно само в изкуството с.18
4. Спиноза определя смеха като чиста радост и го разграничава от подигравката с.27
5. ... комедията ... по-лесно се провира през процепите на живота, за да се разположи върху сенчестите му страни и вече това да внесе там светлината на комическото веселие с.34
6. Аристотел схваща комедията като “подражание на по-лоши хора, но не в цялата им порочност – тук смешното е част от грозното” /Аристотел. За поетическото изкуство. 5. с.71-72/ с.35
6. “Смешното е някаква грешка и грозота, не болезнена и не пагубна” /Аристотел. За поетическото изкуство. 5. с.72/ с.37
7. Ренесансовото смешно е най-тясно свързано с идеята за движението с.44
8. Ренесансовата и преди всичко Шекспировата комедия събра смешното с всички други състояния на естетическата материя с.47
9. “Молиер ... осмиваше не преходящите случайности, а вечно смешното, праслабостите на човечеството” /Хайне/ с.49
10. Хобс говори за превъзходството на нашето аз над недостатъка на другия ... Кант акцентира върху внезапното превръщане на напрегнатото очакване в нищо с.59
11. Според Фльогел чувството за смешно възниква от “бързото схащане на една необикновена, неочаквана и рядка връзка между нееднакви неща или понятия” с.63
12. ... сравнението е вътрешен принцип на смешното с.65
13. Сравнението, присъщо на смешното, се различаа от простото сравнение, алегорията и символа ... Сравнението на смешното показва тенденция не към единение на двойното, а към раздвояване на единното с.70
14. Смеещият се човек не е само мислител и дори не е толкова мислител. Защото при смешното най-важното не е разбирането на нещата като причинно-следствена верига ... а възприемането им като отклонение от нормата, понякога като кръстосване – странно, нелепо, неправомерно – на причинни вериги, които в своята собствена сфера са напълно обясними и правомерни с.90
15. Между най популярните и най-често използваните средства на смешното са: а/ преувеличението и противоположното му умаление; б/ прекомерната краткост; в/ изненадата с.92
16. Краткостта, или по-точно преднамереното съкращаване, е предпоставка на остроумието, което веднага би изчезнало, ако се “запълнят” липсващите елементи и се постигне “епична” пълнота. Пр: “Съвестта му е чиста. Не е употрябавана” /Лец/ с.97
17. А. Примирителната отстъпчивост /като Хаджи Смион – Г.С./ с.107
18. Б. Скъперничеството като комична тема /у Балзак, Пушкин, Шекспир, Плавт, Молиер и Гогол – Г.С./ с.110
19. В. Двойникът с.113
20. Бергсон нарича смеха “социален жест” /А. Бергсон, “Смехът”, с.80/ с.123
21. Когато се отнасяме сериозно и несериозно към един обект, който претендира само за сериозно отношение, с това показваме, че не се съобразяваме с неговата претенция с.129
22. Феномени на смешното: а/ тяло б/ костюм в/ характер г/ антитеза д/ контаминация е/ недоразумение ж/ двусмислица з/ повторение
А/ Тяло: телесни диспропорции; телесно забраненото /Бокачо/, отклонения /лудост/
Б/ Костюм: възможност за отклонение от нормите на обществените конвенции. Демоде, чужд национален костюм, неподходяща среда / с фрак на плаж и с бански да дирижираш/. Травестия /разменени дрехи. Преобличането създава двойник, който е смешен, доколкото функционира като друг/
В/ Характер. Смешното в характера се открива в поведението, в безкрайното множество човешки постъпки. При смешното в тялото се проявява недостатъчността или излишеството на физическото. При смешното в характера се проявява недостиг или излишество на духовното
Смешни са анахронизмите, чуждиците, модните думи; пиянство, лакомия, похотливост, бъбривост, фъфлене, заекване; нетактичност, любопитство, клюкарство, недодяланост, разсеяност
Една от основните класификации на комедията ... комедия на характери и комедия на обстоятелства с.141
Е,хайде,успех,обаче не е зле после при свободно време наистина да я прочетеш

[sweetness]

Лелее благодаря ти страшно много :P
Аз я търсих книгата онлайн в нета ама никъде я няма :(
А само да те питам това с.27 и т.н какво значат? :)
Благодаря ти още веднъж :P

[ninsy]

сигурно страница :-)

[стаматов]

Еее,радвам се,че се намират все още учтиви момчета/момичета.Аз съм ползвал навремета тази книга за дипломната си работа,което изисква точно цитиране на библиография-издателство,година,страниц а на цитираното,така че тези цифрички отзад действително са страници.Ако имаш и други проблеми,пиши,наистина си заслужаваш заради учтивостта /има една мисъл:"Няма нищо,което да е по-евтино и да се цени по-скъпо от учтивостта",предполагам сега разбираш истинската й стойност.Не че се правя на добрата фея,но обичам да помагам на СВЕСТНИ хора/.Пиши дали е одобрила отговора учителката ти.

[sweetness]

Еее,радвам се,че се намират все още учтиви момчета/момичета.Аз съм ползвал навремета тази книга за дипломната си работа,което изисква точно цитиране на библиография-издателство,година,страниц а на цитираното,така че тези цифрички отзад действително са страници.Ако имаш и други проблеми,пиши,наистина си заслужаваш заради учтивостта /има една мисъл:"Няма нищо,което да е по-евтино и да се цени по-скъпо от учтивостта",предполагам сега разбираш истинската й стойност.Не че се правя на добрата фея,но обичам да помагам на СВЕСТНИ хора/.Пиши дали е одобрила отговора учителката ти.

Благодаря още веднъж за всичко,утре ще ти кажа какво е станало,а нали попринцип тези неща които ги написа са основните моменти в книгата :D То ние имахме и да я четем ама в нета никъде я няма,или поне аз не мога да я намеря :( Наистина много ми помогна :)

[стаматов]

Всъщност книгата разказва за това как са гледали различни философи,творци и теоретици на смешното,конкретизира се каква е разликата между хумор и сатира,разглеждат се различни комедийни жанрове и т.н.Характерни части съм си извадил за собствена употреба,всъщност да,може да се каже,че те са основни.Мен ако питаш,най-добрата дефиниция на смешно би трябвала да бъде нещо комбинирано,защото всички тези,които е цитирал Исак Паси,са верни по своему.Но все пак Аристотеловата дефиниция като че ли е най-добра-грешка или грозота,които не принасят вреда.Книгата по същество събира и съпоставя тези различни гледни точки,илюстрирана е с много примери.С други думи,разглежда се смешното,комичното като естетическа категория.А иначе Исак Паси е философ.Това ти го изписах ако те попитат,да имаш по-пълна пресдстава

[sweetness]

Мерси адски много,това е доста полезна информация и ще ми помогне :D А да знаеш дали книгата я има и в интернет,понеже тая по литература вика че я е имало,пък аз нищо не мога да намеря :(

[стаматов]

Ами може и да я има,може и да я няма.В библиотеките обаче със сигурност я има.Ако ти е нужна,можеш 100 процента да я намериш,особено в някоя по-голяма библиотека.Пък и по принцип - хубаво е да се чете.
Много ми е чудно в каква връзка те е накарала да представиш тази книга.Аз съм изчел и други за комичното,обаче тази систематизира нещата и ги поднася по лек начин.Чете се от всеки,дори Николай Джамбазов,един наш пътешественик,дето сам си бил построил яхта по времето на социализма,пише покрай другото,че си я бил взел да я чете.Както и да е,ако ти дотрябват съвети,насоки и прочие,съм на твое разположение.

[sweetness]

Такам наистина доста ми помогна тази информация сега имаме да четем от Смешното за Античността и Ренесанса и тази после ще пита на него и ще го обсъждаме,иначе всичко което ми напиша ми беше много в помощ.Дали е възможно найратко да ми разкажеш за Смешното в Античността и Ренесанса? :P

[стаматов]

Ами за съжаление няма да мога,защото доколкото си спомням товя бяха две големи,големи начални глави, а не разполагам с книгата.Все пак трябва може би да кажеш,че Паси разглежда античните понятия за смешно в творчеството на комедиографи като Плавт и теоретици и философи като Аристотел.Тук привеждеш класическото определение на Аристотел за смешно /по-горе го има/ и за съжаление толкова. Обаче за Ренесанса има,като гледам повечко - трябва да се изтъкне,че Паси гледа на ренесансовия смях като реакция срещу многовековната консервативност и догматичност на средновековния мироглед.Разглежда основно Рабле и Шекспир. Рабле - "Гаргантюа и Пантагрюел",една двутомна книга, на която ренесансовите французи са се заливали от смях,защото там се говори за физически състояния на човека,а не във взаимоотношенията му с бога.Гаргантюа е един гигант,който няма нищо общо с приказните гиганти,а прави неприлични работи-тъпче се с необикновени количества храна, и всичко свързано с храносмилането и храноотделянето,ако ме разбираш.И за всичко това се говори на говорим френски език, а не на латински,както досега,директно, без заобикалки.Смехът се разглежда от учения в случая като една пречистваща стихия,реабилитираща човешката личност в нейните физически измерения.Виж,имаше нещо и за Шекспир,макар той да се води в Късния ренесанс. За съжаление толкова само мога да ти помогна.Успех

[sweetness]

Ами за съжаление няма да мога,защото доколкото си спомням товя бяха две големи,големи начални глави, а не разполагам с книгата.Все пак трябва може би да кажеш,че Паси разглежда античните понятия за смешно в творчеството на комедиографи като Плавт и теоретици и философи като Аристотел.Тук привеждеш класическото определение на Аристотел за смешно /по-горе го има/ и за съжаление толкова. Обаче за Ренесанса има,като гледам повечко - трябва да се изтъкне,че Паси гледа на ренесансовия смях като реакция срещу многовековната консервативност и догматичност на средновековния мироглед.Разглежда основно Рабле и Шекспир. Рабле - "Гаргантюа и Пантагрюел",една двутомна книга, на която ренесансовите французи са се заливали от смях,защото там се говори за физически състояния на човека,а не във взаимоотношенията му с бога.Гаргантюа е един гигант,който няма нищо общо с приказните гиганти,а прави неприлични работи-тъпче се с необикновени количества храна, и всичко свързано с храносмилането и храноотделянето,ако ме разбираш.И за всичко това се говори на говорим френски език, а не на латински,както досега,директно, без заобикалки.Смехът се разглежда от учения в случая като една пречистваща стихия,реабилитираща човешката личност в нейните физически измерения.Виж,имаше нещо и за Шекспир,макар той да се води в Късния ренесанс. За съжаление толкова само мога да ти помогна.Успех
Благодаря ти за всичко,аз я четох горе долу тази част ама почти нищо не разбрах но това което си ми написал ми е доста в помощ :lol: Довечера ще ти кажа какво е станало и ще те питам ако има нещо друго:)Мерси пак за всичко :P

[стаматов]

Направи така-оформи си го като едно докладче.Нека гръбнака му бъдат тези коментари дето ти ги изписах,а отвреме навреме го изпъстряй с извадки от книгата - еди-кой си така казва,друг пък мисли еди-какво си и така ще стане.Успех,и аз тръгвам на работа,надвечер ще видим какво е станало.Между впрочем ти в елитно училище ли учиш?Предполагам,щом ви карат да правите такива работи