SS BOTEV VRACA
12-08-2006, 22:24
Специална роля в ранните дни на националсоциализма е играна от поета и драматург Дитрих Екарт, който идва от Ноймаркт в Оберпфалц. Той влиза в редиците на Немската работническа партия ( ДАП ) в лятото на 1919 г.. Връх на философската му работа е превода на немски на пиесата на Хенрих Ибсен “ Пеер Гинт “, който е публикуван през 1912. Екарт е издател и автор на няколко антисемитски периодични издания, като например седмичника “ На добър немски “ издаван от 1919 с помощта на Обществото Туле. Дитрих Екарт, който открива Адолф Хитлер се превръща в негов учител и приятел. Със своите радикални националистически, анти-демократични и антисемитски виждания той е идеологическия пример за Хитлер. Дитрих Екарт е убеден още през 1920, че евреите трябва да бъдат унищожени.
През 1923 Екарт има проблеми с официалната власт, която го разследва за осмиване на Райхспрезидента Фридрих Еберт в антисемитски журнал. Причина е памфлет писан на баварски диалект “ Мизбахер Хаберфесттрайбен 1922 “, в който Екарт представя Еберт като инструмент в ръцете на евреите, действащ против немския народ. Дитрих Екарт не се явява на делото в “ Лайпцигският Държавен Съд “ на 12-ти март 1923 г., за което е издадена заповед за арест. В края на април става ясно, че криминалната полиция в Лайпциг сериозно издирва Екарт. Адолф Хитлер нарежда въоръжени лица от СА да стоят на пост пред къщата му, но по всичко изглежда, че ареста е въпрос на време.
Кристян Вебер, един от малкото близки приятели на Адолф Хитлер, и ранен борец в движението ( има партийна книжка номер 15 ) знае спасение. Той има приятел, Бруно Бюхер, собственик на хотел Мориц, който може да бъде сбъркан с издирвания Дитрих Екарт. Шефа на СА - Ернст Рьом тайно организира прехвърлянето на Екарт в Берхтесгаден, където се намира хотела. Няколко дни по-късно Хитлер го посещава там. По-време на войната през 1941 г. Хитлер си спомня за тази вечер в един от монолозите си.
“Само аз знаех, че той е в хотела над Берхтесгаден. Един ден през април помолих сестра ми да дойде с мен там. Казах, че имам среща с няколко господа и я оставих да седи права с Вебер. Тръгнах нагоре по стръмния път. Казах си “ Луд ли си ? “. Този път има ли край ? Хималите ли ще катеря ? Шерп ли ще ставам ? Ако има още много по-добре да се върнем и да дойдем на сутринта. Той: “ Скоро ще сме на върха. “ И внезапно видях пред себе си гостоприемницата Мориц. “ Имаме ли стаи ? “. “ Не, но след като няма обувки пред врата може да влезнем. “ Нямаше как да известим за идването си по телефон. “ Да видим дали Дитрих Екарт е вътре “. Почукахме. “ Диди, Волф е тук. “ Той отвори врата по нощната си риза. Поздравихме се. Той бе трогнат. “ Кога трябва да ставам утре ? “, а той: “ 7 е най-добре. “ – не съм видял нищо от изгледа още. На другата сутрин като се събудих беше вече светло. Отидох на верандата и погледнах навън. Това, което видях бе чудесно. Изгледа на Унтерсберг бе неописуем Екарт вече бе долу. Фрау Бюхнер се усмихна приятелски и Екарт ме представи “ Това е младият господин Волф. “ Никой не заподозря, че аз съм прочутия Адолф Хитлер. Екарт седеше там под името Д-р Хофман. “
След проваления марш към Фелдхернхале на 9-ти ноември 1923 г. – за който Екарт убеждава Хитлер – той е арестуван. Поради болест на сърцето той е освободен преди Коледа. На 26-ти декември 1923 г. Дитрих Екарт умира на възраст 55 години. Погребан е на 30-ти декември в планинското гробище в Берхтесгаден. До ден днешен внушителният паметник може да бъде видян там.
След като през 1923 г. Адолф Хитлер възхвалява своя ментор Дитрих Екарт, когото нарича “ бащин наставник “, чрез освобождаване на бившата му стая и превръщането й в мемориал. Нищо не може да се променя в тази стая. Само един бюст на поета е добавен. Кафявата къща в Мюнхен е също създадена. При обновяването и разширяването на Платерхоф ( гостоприемницата Мориц ) – плана предвижда къща със 150 стаи и над 300 легла. Старите сгради са срутени, без стаята на Екарт. Новият Платерхоф трябва да бъде построен около нея.
Дитрих Екарт е ключова фигура в ранния възход на Адолф Хитлер. По-късно многократно е наричан пророк, той пръв обявява Адолф Хитлер за бъдещ Фюрер на германците и това в най-ранните етапи на движението. Хитлер, който е верен последовател на Екарт пише по-късно, че Екарт “ пише поеми хубави колкото тези на Гьоте “, и го почита повече от всички други стари борци. В книгата си “ Моята Борба “ той го нарича мъченик и посвещава заключителното си изречение в нея на него :
И сред тях мога да откроя човек, който отдаде живота си на пробуждането си, на това на нашата нация чрез писане, поезия, мисли и накрая чрез смъртта си:
През 1923 Екарт има проблеми с официалната власт, която го разследва за осмиване на Райхспрезидента Фридрих Еберт в антисемитски журнал. Причина е памфлет писан на баварски диалект “ Мизбахер Хаберфесттрайбен 1922 “, в който Екарт представя Еберт като инструмент в ръцете на евреите, действащ против немския народ. Дитрих Екарт не се явява на делото в “ Лайпцигският Държавен Съд “ на 12-ти март 1923 г., за което е издадена заповед за арест. В края на април става ясно, че криминалната полиция в Лайпциг сериозно издирва Екарт. Адолф Хитлер нарежда въоръжени лица от СА да стоят на пост пред къщата му, но по всичко изглежда, че ареста е въпрос на време.
Кристян Вебер, един от малкото близки приятели на Адолф Хитлер, и ранен борец в движението ( има партийна книжка номер 15 ) знае спасение. Той има приятел, Бруно Бюхер, собственик на хотел Мориц, който може да бъде сбъркан с издирвания Дитрих Екарт. Шефа на СА - Ернст Рьом тайно организира прехвърлянето на Екарт в Берхтесгаден, където се намира хотела. Няколко дни по-късно Хитлер го посещава там. По-време на войната през 1941 г. Хитлер си спомня за тази вечер в един от монолозите си.
“Само аз знаех, че той е в хотела над Берхтесгаден. Един ден през април помолих сестра ми да дойде с мен там. Казах, че имам среща с няколко господа и я оставих да седи права с Вебер. Тръгнах нагоре по стръмния път. Казах си “ Луд ли си ? “. Този път има ли край ? Хималите ли ще катеря ? Шерп ли ще ставам ? Ако има още много по-добре да се върнем и да дойдем на сутринта. Той: “ Скоро ще сме на върха. “ И внезапно видях пред себе си гостоприемницата Мориц. “ Имаме ли стаи ? “. “ Не, но след като няма обувки пред врата може да влезнем. “ Нямаше как да известим за идването си по телефон. “ Да видим дали Дитрих Екарт е вътре “. Почукахме. “ Диди, Волф е тук. “ Той отвори врата по нощната си риза. Поздравихме се. Той бе трогнат. “ Кога трябва да ставам утре ? “, а той: “ 7 е най-добре. “ – не съм видял нищо от изгледа още. На другата сутрин като се събудих беше вече светло. Отидох на верандата и погледнах навън. Това, което видях бе чудесно. Изгледа на Унтерсберг бе неописуем Екарт вече бе долу. Фрау Бюхнер се усмихна приятелски и Екарт ме представи “ Това е младият господин Волф. “ Никой не заподозря, че аз съм прочутия Адолф Хитлер. Екарт седеше там под името Д-р Хофман. “
След проваления марш към Фелдхернхале на 9-ти ноември 1923 г. – за който Екарт убеждава Хитлер – той е арестуван. Поради болест на сърцето той е освободен преди Коледа. На 26-ти декември 1923 г. Дитрих Екарт умира на възраст 55 години. Погребан е на 30-ти декември в планинското гробище в Берхтесгаден. До ден днешен внушителният паметник може да бъде видян там.
След като през 1923 г. Адолф Хитлер възхвалява своя ментор Дитрих Екарт, когото нарича “ бащин наставник “, чрез освобождаване на бившата му стая и превръщането й в мемориал. Нищо не може да се променя в тази стая. Само един бюст на поета е добавен. Кафявата къща в Мюнхен е също създадена. При обновяването и разширяването на Платерхоф ( гостоприемницата Мориц ) – плана предвижда къща със 150 стаи и над 300 легла. Старите сгради са срутени, без стаята на Екарт. Новият Платерхоф трябва да бъде построен около нея.
Дитрих Екарт е ключова фигура в ранния възход на Адолф Хитлер. По-късно многократно е наричан пророк, той пръв обявява Адолф Хитлер за бъдещ Фюрер на германците и това в най-ранните етапи на движението. Хитлер, който е верен последовател на Екарт пише по-късно, че Екарт “ пише поеми хубави колкото тези на Гьоте “, и го почита повече от всички други стари борци. В книгата си “ Моята Борба “ той го нарича мъченик и посвещава заключителното си изречение в нея на него :
И сред тях мога да откроя човек, който отдаде живота си на пробуждането си, на това на нашата нация чрез писане, поезия, мисли и накрая чрез смъртта си: