Знам, че не е удобно да питам, но наистина е нещо спешно. Моля ви, ако някой може да ми помогне с едно есе по Философия. Темата е : "Как тълкувате твърдението на Платон, че взорът на човек се усилва едва, когато зрението отслабне". Моля ви помогнете ми. Ако някой има темата да ми я прати, ако може или да ми даде насока. Ще ви бъда вечно благодарна.
Moderated by ^npocTo^a3^f^
7 точка от правилника!
kofti_nick
12-09-2006, 18:49
Виж в www.pomagalo.com мoже да я има :)
Няма :smt010 :smt010 :smt010 Не мога да я намеря никъде.
стаматов
12-10-2006, 12:44
Добре,ще ти помогна,макар че не ми хареса първата половина на молбата ти - да ти пратят готова разработка. И така,идеята на Платон е, че видимостта,сетивата подмамват и че истинските,вечни,дълбоки истини трябва да се търсят в себе си.Когато се изолираш от видимото,ти се изолираш и от неговите привидности.А по-конкретно защо Платон го казва това нещо - защото той е извел като основна своя идея това, че светът е непознаваем,че има една вечна божествена субстанция,която определя и формира материалния,видимия свят.Това се нарича идеализъм и Платон е един от неговите най-ранни и най-изтъкнати философи.И още - прочута е неговата метафора за човека,който седи в дъното на една пещера,обърнат с гръб към отвора й, и може да съгледа само сенките на това,което става навън.С други думи, така нареченият реалия свят не е нищо друго освен отражение на истинския,действителния - светът на идеите.До него можем да влезем в съприкосновение само косвено,също като човека,който може да съгледа само сенките в своята пещера.И така,ако той си мисли,че това не са сенки,а реални неща,никога няма да има понятие,че съществува и друг по-висш свят.Но ако по една или друга причина изгуби сетивата си за материалното,явно е,че ще изостри възприемчивостта си за света на духовното.
Четете бе,деца.