+++
12-14-2006, 14:33
Предполагам, че доста пъти сте чели подобни неща и има много теми свързани с това, което ще напиша, но... имам нужда от мнение и съвети.
Имам щастлива връзка от разстояние от година и 8 месеца. С приятеля ми се виждаме почти всяка седмица. Той е от София, а аз от Благоевград. Преди да се съберем като двойка 2 години ми беше най-добър приятел и се сближихме след раздялата ми с момчето, с което бях преди. Никога не съм очаквала, че най-добрия ми приятел ще се стане и най-любимия ми човек, но чудото се случи... След доста размисли, проблеми, страх, съмнения и всичко за което се сетите. Приятеля ми (Иван) е най-хубавото нещо в живота ми досега. Преди него не съм имала връзка от разстояние и в началото, разбира се, много се притеснявах, не знаех дали ще се справим и как ще издържаме без да се виждаме достатъчно често(та той ми липсваше непоносимо много когато бяхме само приятели). Но за щастие всичко между нас потръгна и не съжалявам, че сме заедно въпреки всички трудни моменти, които се е наложило да преживеем...
И сега ето го и моя най-голям и може би често срещам проблем - МНОГО СЪМ РЕВНИВА. :( Иван има страшно много приятелки, излиза с много момичета, ходи по купони, дискотеки, забавлява се с тях. Откакто сме заедно ограничи контактите си с доста от тези негови приятелки, но дори след година и 8 месеца аз все още се чувствам зле, когато излиза с тях. Просто ми е много неприятно и започвам да се измъчвам. Сигурно 1-вото, което ще си помислите е, че му нямам доверие. Но не е така. Ако това беше вярно изобщо нямаше да сме заедно, още повече да издържим да бъдем заедно толкова дълго време (е, не е чак толкова дълго, но не е и никак малко).На 18 години съм, искам сериозна, истинска и красива връзка. Само че през последния месец, може би два, приятеля ми започна отново да излиза с много момичета и компании. И това мен ме побърква. Когато му казвам, че ми е неприятно и не се чувствам много добре на него му става гадно, защото мисли, че не му вярвам. И преди 2 дни ми каза нещо, което никога не бях чувала досега. Думите му бяха следните: "Задушаваш ме .Не ме оставяш да дишам. Аз съм на 18 години и искам да се забавлявам. Караш ме да се чувствам като затворник."
Тези няколко изречения ме смазаха. Никога не съм го ограничавала или задушавала. И след това, което каза... започнах да мисля, че може би чувствата му са се изчерпали или нещо се е промеило. Може да му е омръзнало... Напоследък уча много, защото тази година съм кандидат-студент и наистина си говорим малко по-малко. Но имам огромно желание да ме приемат да уча в София, за да не ни делят повече тези километри. Опасявам се, че съвсем скоро това вече няма да има смисъл :cry: Знам, че ме обича. Чувствам го. Но вероятно много неща създават напрежение между нас и всичко започва много да му тежи. Тези два дни се опитвам да говоря с него за нас и отношенията ни, но той избягва темата. Нямам идея какво ще се случи между нас. Сигурна съм в чувствата си към него, искам да бъдем заедно и в момента се разкъсвам от болка и съмнения :smt087 Иска ми се да запся и когато на сутринта се събудя всичко да е било един кошмар. Просто лош сън :(
"Излиянието" ми стана много дълго. И ще съм много благодарна на тези, които го прочетат.
Ако някой преживява същото, ако някой може да ми даде съвет или мнение... МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ МИ!
Имам щастлива връзка от разстояние от година и 8 месеца. С приятеля ми се виждаме почти всяка седмица. Той е от София, а аз от Благоевград. Преди да се съберем като двойка 2 години ми беше най-добър приятел и се сближихме след раздялата ми с момчето, с което бях преди. Никога не съм очаквала, че най-добрия ми приятел ще се стане и най-любимия ми човек, но чудото се случи... След доста размисли, проблеми, страх, съмнения и всичко за което се сетите. Приятеля ми (Иван) е най-хубавото нещо в живота ми досега. Преди него не съм имала връзка от разстояние и в началото, разбира се, много се притеснявах, не знаех дали ще се справим и как ще издържаме без да се виждаме достатъчно често(та той ми липсваше непоносимо много когато бяхме само приятели). Но за щастие всичко между нас потръгна и не съжалявам, че сме заедно въпреки всички трудни моменти, които се е наложило да преживеем...
И сега ето го и моя най-голям и може би често срещам проблем - МНОГО СЪМ РЕВНИВА. :( Иван има страшно много приятелки, излиза с много момичета, ходи по купони, дискотеки, забавлява се с тях. Откакто сме заедно ограничи контактите си с доста от тези негови приятелки, но дори след година и 8 месеца аз все още се чувствам зле, когато излиза с тях. Просто ми е много неприятно и започвам да се измъчвам. Сигурно 1-вото, което ще си помислите е, че му нямам доверие. Но не е така. Ако това беше вярно изобщо нямаше да сме заедно, още повече да издържим да бъдем заедно толкова дълго време (е, не е чак толкова дълго, но не е и никак малко).На 18 години съм, искам сериозна, истинска и красива връзка. Само че през последния месец, може би два, приятеля ми започна отново да излиза с много момичета и компании. И това мен ме побърква. Когато му казвам, че ми е неприятно и не се чувствам много добре на него му става гадно, защото мисли, че не му вярвам. И преди 2 дни ми каза нещо, което никога не бях чувала досега. Думите му бяха следните: "Задушаваш ме .Не ме оставяш да дишам. Аз съм на 18 години и искам да се забавлявам. Караш ме да се чувствам като затворник."
Тези няколко изречения ме смазаха. Никога не съм го ограничавала или задушавала. И след това, което каза... започнах да мисля, че може би чувствата му са се изчерпали или нещо се е промеило. Може да му е омръзнало... Напоследък уча много, защото тази година съм кандидат-студент и наистина си говорим малко по-малко. Но имам огромно желание да ме приемат да уча в София, за да не ни делят повече тези километри. Опасявам се, че съвсем скоро това вече няма да има смисъл :cry: Знам, че ме обича. Чувствам го. Но вероятно много неща създават напрежение между нас и всичко започва много да му тежи. Тези два дни се опитвам да говоря с него за нас и отношенията ни, но той избягва темата. Нямам идея какво ще се случи между нас. Сигурна съм в чувствата си към него, искам да бъдем заедно и в момента се разкъсвам от болка и съмнения :smt087 Иска ми се да запся и когато на сутринта се събудя всичко да е било един кошмар. Просто лош сън :(
"Излиянието" ми стана много дълго. И ще съм много благодарна на тези, които го прочетат.
Ако някой преживява същото, ако някой може да ми даде съвет или мнение... МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ МИ!