една
12-14-2006, 18:21
Лиля
Тъмнината обгръщаше всичко и беше в унисон ,с това което беше погълнало изцяло Лиля.Погълнало..,точно така.То я беше
смачкало и превърнало в един нищожен човечец с разбити нерви и слаба психика.Слабата психика си я имаше и преди, но
не беше успяла да завладее слабото и невинно създание..Лиля.Тя беше едно нищо, а можеше да бъде всичко.И го знаеше.Но
се умори.И просто и се искаше да затвори очи и да започне отначало,от там някъде където и когато беше наистина тя или
просто да бъде друг човек-с друго семейство,с други познати,просто друга,всеки друг но не и това в което се превърна.Навън
беше шумно,колите бучаха,хората се смееха гръмогласно,кучетата лаеха,сирените виеха и Лиля имаше усещането, че всеки
един момент главата и ще се пръсне.
-Какво те накара да дойдеш при мен,Лиля? каза мъжкият силует седнал на канапето точно срещу Лиля.
Лиля не отговори.Бавно и с оттренирано движение запали цигара.Направи го с такъв финес че самата тя се очуди на себе си.
Мислите и бяха хаотични и нахлуваха в главата и светкавично и за части от секундата умираха, за да бъдат заместени от други,
нови и още по-неясни и налудничави.Гледаше в една точка,някъде там,в стената,в тази малка и задимена стаичка в приземния етаж на тази стара сграда в центъра.Всичко беше толкова сиво,толкова еднакво....и това я отвращаваше.Наистина я караше да презира от дъното на душата си.
И ето, че все пак тя беше тук,тя беше дошла..но за какво..
-Лиля....,каза с леко раздразнение гласа отсреща,какво искаш?
Лиля се сепна и изпусна цигарата върху черната пола, която беше с една прекрасна цепка отстрани,показваща дългите и фини крака обути в мрежест чорапогащник.Ръцете и трепереха.Наведе се сковано и вдигна фаса.Изхвърли го в отрупания в миризливи догарки пепелник.Приглади полата си и продължавайки да гледа някъде там, но не и в посока на силуета,каза:
-Би ли ми сипал чаша вода,моля те?
Той я погледна изпитателно и след секунда вече беше станал и се отправи към кухнята.В това време сълзи напълниха големите
очи на Лиля,очи с цвят на лешник,очи на дете.Тя си каза :"ако не го направя ще се намразя още повече...а това няма да го понеса...сега или никога...".Бръкна в чантата до нея и извади пистолета.Усети силата на желязото,миризмата на метала,силата която струеше от него.Нямаше топлината и мекотата на плътта,толкова противоположно и толкова привличащо.Чу стъпките му...дишането и се учести...скри пистолета в десния джоб на сакото си с цвят на бордо.Вратата се отвори,той я погледна някак си странно...
-Лиля,ще те помоля да приключваме този абсурден разговор възможно най-скоро,имам важна вечеря....
Лиля взе с трепереща ръка чашата вода и отпи на малки глътки от нея.Аленото червило остави отпечатък по края на чашата.Погледът и този път беше насочен точно в него....в сините му очи,които сякаш изплуваха в сумрака като айсберги.Усети как дъхът и спира.Искаше и се да разгадае в тях всички негови мисли,тайни и желания,да разбере истинската му същност.Болката и омразата,любовта и гнева,несигурността..всичк което тормозеше душата и през изминалите седмици се смеси,стана хомогенна и тя усети просто една празнота.Една голяма дупка,дупка точно на мястото, където би трябвало да бъде сърцето и.Остави чашата и забеляза че той чакаше изнервено отговор на въпроса си.Той беше властен,обичаше да бъде господар на всичко и всички...едно време и на нея.Казваше и колко много я обича,а всъщност тя беше готова да продаде душата си на Дявола за да бъде завинаги с него.Цялата стая се завъртя пред очите на Лиля и като една голяма центрофуга я засмука,тя спря да мисли и за части от секундата извади пистолета,насочи го в главата му и стреля...Последното, което си спомни беше изражението на лицето му,тази уплаха,изненадата че точно ТЯ ЛиЛя е способна на такова нещо....Защо беше дошла?....май сега си спомни.....,за да му докаже че тя може да бъде силна,за да му покаже че може да се справи и без него,че може да продължи напред,въпреки нанесените обиди,да му докаже че го е превъзмогнала....Сега той лежеше на пода,бездиханен и блед,а черната кръв се разстилаше по паркета и попиваше в килима....тя отиде до него и го целуна.И точно в този миг си спомни думите на майка си "Такая жизнь не для тебя Лиля"...бам!........и ето че нейната и неговата кръв се сляха в едно и щяха да пребъдват вечно....
Тъмнината обгръщаше всичко и беше в унисон ,с това което беше погълнало изцяло Лиля.Погълнало..,точно така.То я беше
смачкало и превърнало в един нищожен човечец с разбити нерви и слаба психика.Слабата психика си я имаше и преди, но
не беше успяла да завладее слабото и невинно създание..Лиля.Тя беше едно нищо, а можеше да бъде всичко.И го знаеше.Но
се умори.И просто и се искаше да затвори очи и да започне отначало,от там някъде където и когато беше наистина тя или
просто да бъде друг човек-с друго семейство,с други познати,просто друга,всеки друг но не и това в което се превърна.Навън
беше шумно,колите бучаха,хората се смееха гръмогласно,кучетата лаеха,сирените виеха и Лиля имаше усещането, че всеки
един момент главата и ще се пръсне.
-Какво те накара да дойдеш при мен,Лиля? каза мъжкият силует седнал на канапето точно срещу Лиля.
Лиля не отговори.Бавно и с оттренирано движение запали цигара.Направи го с такъв финес че самата тя се очуди на себе си.
Мислите и бяха хаотични и нахлуваха в главата и светкавично и за части от секундата умираха, за да бъдат заместени от други,
нови и още по-неясни и налудничави.Гледаше в една точка,някъде там,в стената,в тази малка и задимена стаичка в приземния етаж на тази стара сграда в центъра.Всичко беше толкова сиво,толкова еднакво....и това я отвращаваше.Наистина я караше да презира от дъното на душата си.
И ето, че все пак тя беше тук,тя беше дошла..но за какво..
-Лиля....,каза с леко раздразнение гласа отсреща,какво искаш?
Лиля се сепна и изпусна цигарата върху черната пола, която беше с една прекрасна цепка отстрани,показваща дългите и фини крака обути в мрежест чорапогащник.Ръцете и трепереха.Наведе се сковано и вдигна фаса.Изхвърли го в отрупания в миризливи догарки пепелник.Приглади полата си и продължавайки да гледа някъде там, но не и в посока на силуета,каза:
-Би ли ми сипал чаша вода,моля те?
Той я погледна изпитателно и след секунда вече беше станал и се отправи към кухнята.В това време сълзи напълниха големите
очи на Лиля,очи с цвят на лешник,очи на дете.Тя си каза :"ако не го направя ще се намразя още повече...а това няма да го понеса...сега или никога...".Бръкна в чантата до нея и извади пистолета.Усети силата на желязото,миризмата на метала,силата която струеше от него.Нямаше топлината и мекотата на плътта,толкова противоположно и толкова привличащо.Чу стъпките му...дишането и се учести...скри пистолета в десния джоб на сакото си с цвят на бордо.Вратата се отвори,той я погледна някак си странно...
-Лиля,ще те помоля да приключваме този абсурден разговор възможно най-скоро,имам важна вечеря....
Лиля взе с трепереща ръка чашата вода и отпи на малки глътки от нея.Аленото червило остави отпечатък по края на чашата.Погледът и този път беше насочен точно в него....в сините му очи,които сякаш изплуваха в сумрака като айсберги.Усети как дъхът и спира.Искаше и се да разгадае в тях всички негови мисли,тайни и желания,да разбере истинската му същност.Болката и омразата,любовта и гнева,несигурността..всичк което тормозеше душата и през изминалите седмици се смеси,стана хомогенна и тя усети просто една празнота.Една голяма дупка,дупка точно на мястото, където би трябвало да бъде сърцето и.Остави чашата и забеляза че той чакаше изнервено отговор на въпроса си.Той беше властен,обичаше да бъде господар на всичко и всички...едно време и на нея.Казваше и колко много я обича,а всъщност тя беше готова да продаде душата си на Дявола за да бъде завинаги с него.Цялата стая се завъртя пред очите на Лиля и като една голяма центрофуга я засмука,тя спря да мисли и за части от секундата извади пистолета,насочи го в главата му и стреля...Последното, което си спомни беше изражението на лицето му,тази уплаха,изненадата че точно ТЯ ЛиЛя е способна на такова нещо....Защо беше дошла?....май сега си спомни.....,за да му докаже че тя може да бъде силна,за да му покаже че може да се справи и без него,че може да продължи напред,въпреки нанесените обиди,да му докаже че го е превъзмогнала....Сега той лежеше на пода,бездиханен и блед,а черната кръв се разстилаше по паркета и попиваше в килима....тя отиде до него и го целуна.И точно в този миг си спомни думите на майка си "Такая жизнь не для тебя Лиля"...бам!........и ето че нейната и неговата кръв се сляха в едно и щяха да пребъдват вечно....