ИСКАЩ ЕСЕТА
12-14-2006, 17:37
1. Има ли бъдеще семейството?
и
2. Може ли семейството да бъде заменено с нещо друго?
Ще ми помогнете ли да си намеря някъде едно от тези две еста 8-[
есенцата :|
12-14-2006, 18:28
айде дее, трябват ми за утрее
агейнт ми
12-14-2006, 19:23
еми напиши ги, какво ни юркаш нас...
ей шматка, аз ако съм искал да си ги напиша да не съм ви юркал и кой си ти та те юркам теб?!
ае изчезвай и не се бъркай ..
и все пак ако има някои свестни хора а не като този отгоре , помогнете ми :|
magesnik
12-14-2006, 19:33
дано никой не ти напише есетата,за да си напраегнеш сама тъпия,закърнял мозък и да си ги напишеш сама.
Може ли семейството да бъде заменено с нещо друго?
Есе
От първата ми глътка въздух, от първите ми стъпки, има хора до мен, които ме обичат. Те са тези, които биха дали всичко, което имат, за да съм щастлив и доволен. За да стана достойна личност и да постигна нещо значимо в живота. Те са тези, които ми прощават, макар да са наранени, хората, които пренебрегват своите собствени нужди, за да задоволят моите. Те са най - скъпите хора за мен. Те са моето семейство.
Има много неща, които осмислят човешкия живот. За едни от нас това е кариерата, за други - музиката, за трети - любовта. Хората търсят щастието си на различни места, но въпреки това, всички ние се нуждам от обич и подкрепа. Именно поради тази причина ние не можем да живеем щастливо без семейството си. Без подкрепата на родителите, дълго време ще падаме и няма да имаме сили да се изправим. Без топлината на родната стряха няма да можем да разберем колко ценен е всеки миг, който ни е предостъпен. Семейството е сакрално за един човек, то е най - важното за нас, не би могло да бъде заменено с нещо друго, защото нищо не може да се замени с опората и обичта, която то ти дава.
Много от нас чакат с нетърпение мига, когато ще порастнем и ще се отделим от семейството си. Ще станем независими личности и ще можем сами да избираме пътя, по който да вървим. Мислим си, че тогава всичко ще е розово, че ще сме щастливи и волни като птици, но бъркаме. Не само хубаво ще видим. С отделяне от семейството си, ние ще се отделим от стабилните рамене на рода. Ще трябва да разберем, че мама няма да е около нас, когато паднем. Няма да ни помогне да се изправим, какво когато сме малки. Тогава ще трябва да се справяме сами. Да осъзнаем, че освен щастие, свободата носи и отговорност. Плашещ е фактът, че сме толкова зависими от семейството си...
Често се случва да има неразбирателства между поколенията. Мислим си, че родителите ни никога не ни разбират, че искат да ограничат свободата ни, да заключат мечтите ни, да ги поставят в рамки. Мислим си, че те са наши врагове, че целят да ни направят техни копия, да следваме техните правила. Не осъзнаваме, че често пъти го правят, защото се тревожат за нас, защото ни обичат и не биха си простили, ако на нас ни се случи нещо лошо. Те са преминали през повече трудности, живяли са повече от нас, именно заради това, ние трябва да се вслушваме в думите им, защото в повечето случаи, те са истина...колкото и да не ни се иска да го признаем.
Семейството е много важно за хората, то дава не само опора на един човек, но и нравствени уроци, съвети, обич. Никой от нас не може да бъде щастлив, ако не е обичан. Но когато знаеш, че някъде там има хора, които се притесняват за теб, които мислят всяка минута за теб, които те обичат...ти си закрилян. Родовата обич е тази, която ти дава сила, топлина, дори когато целия ти свят рухва. Незаменимо е чувството, което изпитваш, когато видиш просълзената си майка, когато тя ти се радва, задето си дошъл да я видиш...Незаменимо е чувството, което изпитваш, когато се прибереш у дома, носещ хиляди проблеми на плешките си...и видиш двама души, които те гледат с разбиране и обич. Тогава знаеш, че не всичко е загубено, че не навсякъде е студено, че не всички биха те предали. Осъзнаваш, че семейството е незаменимо, че е безценно.
Въпеки всички блага, които животът ни предлага, въпреки всички красоти и изкушения, семейството е най - важното за един човек. То е това, което ще ни закриля в най - тежките ти моменти, което ще съпреживява всяко едно наше щастие...но и всяка наша мъка. Съзнаваме или не, ние носим семейството в сърцата си и не можем да го заменим с нищо. То е над всичко.
Кво да ти кажа, сега го написах за 10 минути, изобщо не е добро, написах го колкото да ти помогна. Дано съм помогнала
{} за sherry
12-14-2006, 20:07
sherry богиньо :smt007 :smt007
Ееех,хубаво пишеш на прима виста,девойко! :!:
Mimka_sweet
12-15-2006, 17:43
лелее Sherry ти си дъ бест !!!!