One white duck
12-15-2006, 17:21
Това няма да е чак толкова философска тема, спокойно :-D
Неин автор е човек, който никога не си е падал много по романтиката. Абсолютен факт. Не съм се влюбвала на невръстна възраст...не съм припадала над любовна лирика. Всичко, което съм изпитвала към даден човек по някое или друго време, е било силна симпатия, привличане и така нататък; някак си цялата тази драма и адски страдания, съпътстващи любовта на доста хора, ме подминаваше. Интересувах се от много неща; поради това никога не съм страдала от факта, че не съм "влюбена". Просто имах други приоритети.
Преди около 3 месеца ми се случи да се привържа много към един свой приятел; още от преди това знаех, че той има доста сериозна връзка (пък макар и приятелката му да беше тогава -и още, всъщност,- извън България) и това въобще не ми пречеше. Защо да ми пречи? ...В крайна сметка обаче се оказа, че много сериозно хлътнах по него, до такава степен, че изгубих способността за трезва преценка на живота си. На 18 съм, трябва да кандидатствам тази година и бях убедена какво искам да уча по-нататък. Сега не съм. По-близкият ми контакт с този човек промени ужасно много неща у мен; обхвана ме някакво силно чувство на меланхолия, не мога да се концентрирам, отдръпнах се от обичайния си кръг познати ("приятели" е силна дума), започнах да гледам по друг начин на доста неща...Случвало ли ви се е до такава степен да се промените заради човек, който никога няма да бъде с вас?... (Да поясня - виждаме се и си пишем доста често, има някакви флиртове, понякога по-силно, понякога по-слабо изразени, но единият флирт не означава нищо сам по себе си). Как бихте постъпили - приятели сте с този човек, той най-вероятно не подозира, че изпитвате нещо към него...бихте ли се опитали да останете заедно с него като приятели? Или бихте намерили начин да се отдалечите, да си тръгнете, образно казано, след като усещате нещо много по-силно от преходно привличане към него, но сте наясно, че той обича друга?
П.П. Сигурно ще има нужда от пояснения, насреща съм ;p
Неин автор е човек, който никога не си е падал много по романтиката. Абсолютен факт. Не съм се влюбвала на невръстна възраст...не съм припадала над любовна лирика. Всичко, което съм изпитвала към даден човек по някое или друго време, е било силна симпатия, привличане и така нататък; някак си цялата тази драма и адски страдания, съпътстващи любовта на доста хора, ме подминаваше. Интересувах се от много неща; поради това никога не съм страдала от факта, че не съм "влюбена". Просто имах други приоритети.
Преди около 3 месеца ми се случи да се привържа много към един свой приятел; още от преди това знаех, че той има доста сериозна връзка (пък макар и приятелката му да беше тогава -и още, всъщност,- извън България) и това въобще не ми пречеше. Защо да ми пречи? ...В крайна сметка обаче се оказа, че много сериозно хлътнах по него, до такава степен, че изгубих способността за трезва преценка на живота си. На 18 съм, трябва да кандидатствам тази година и бях убедена какво искам да уча по-нататък. Сега не съм. По-близкият ми контакт с този човек промени ужасно много неща у мен; обхвана ме някакво силно чувство на меланхолия, не мога да се концентрирам, отдръпнах се от обичайния си кръг познати ("приятели" е силна дума), започнах да гледам по друг начин на доста неща...Случвало ли ви се е до такава степен да се промените заради човек, който никога няма да бъде с вас?... (Да поясня - виждаме се и си пишем доста често, има някакви флиртове, понякога по-силно, понякога по-слабо изразени, но единият флирт не означава нищо сам по себе си). Как бихте постъпили - приятели сте с този човек, той най-вероятно не подозира, че изпитвате нещо към него...бихте ли се опитали да останете заедно с него като приятели? Или бихте намерили начин да се отдалечите, да си тръгнете, образно казано, след като усещате нещо много по-силно от преходно привличане към него, но сте наясно, че той обича друга?
П.П. Сигурно ще има нужда от пояснения, насреща съм ;p