PDA

View Full Version : трябва ми теми за понеделник



only4u
12-16-2006, 10:56
Комедията на Молиер "Тартюф" среща на зравия разум с фалша и лицемерието и
Човекът в опитите му за надмогване на своята преходност според трагедията "Хамлет"
моля ви си някои да помогне, която искате ми дайте

Fallen_angel```
12-16-2006, 11:07
Кажи ми за кой клас и ще потърса

miloto_girl_4e
12-16-2006, 11:19
Кажи ми за кой клас и ще потърса



10ти клас е(аз уча същите неща) :wink:

sherry
12-16-2006, 14:09
http://download.pomagalo.com/7032/ - Само че трябва да си регистриран
Насочена срещу всички “фалшификатори на благочестието” както сам ги определя Молиер комедията “Тартюф” представя философията на лицемерието и негативното й въздействие върху човешките възгледи за нравственост и почтенност.
. С комедията си “Тартюф” Молиер язвително осъжда лицемерието, мнимите добродетели,наивното лековерие и безотговорноста,които са пуснали корени във всички сфери на живота. Художествените образи в комедията “Тартюф” са носители на една преобладаваща страст, порок или добродетел.Татрюф се е превърнал в синоним на лицемерието.
Класическия еталон на безбожника лицемер- Тартюф- живее в човешкото съзнание, проявява се в нравственото поведение на хората.
В мрежите на измамника ,скрит зад маската на добродетелен човек, попада Оргон. Заслепен от Тартюф той , както казва Дорина
“откак дружи със тоя мях надут …………е станал просто луд”. За него гостът му се е превърнал в изповедник и съветник,по значим от близките му.Успял да омае стопанина на дома , натрапника Тартюф заема ролята на съдник в него ”и съди, и кори и хули тука всички”.
.Всеки жест на набожност, щедрост,смирение и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова,което бързо впечетлява лековерния Оргон. Привидно Тартюф се отказва от всички земни блага ”връщаше назад всеки мой подарък”. Голямата заблуда на лековерника става благоприятна основа за изявата и налагането на лицемерния набожник. С фалшивото си благоприличие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скрити зад тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Целта е добре премислена и постигната блестящо.Влиянието на наглия измамник е обсебило ума и чувствата на Оргон дотолкова, че той вече не е способен ни най малко на реална преценка,дори вече не може да се трогне от проблемите на близките си .
Заслепението е дотолкова голямо,че бащата е готов да жертва щастието на дъщеря си единствено за да се хареса на Тартюф.
Молиер разкрива опасната философия на лицемерната набожност чрез крсноречиви определения и ярки метафорични сравнения.Те въздействат на читателите, като по този начин ги приобщава към своята идея-да разобличи лицемерието.
Убеден в безпогрешната си формула на измамничеството, скрит зад маската на лицемерието, Тартюф е съвсем безцеремонен. Обвинението на Дамис той дори не отрича, а чрез него изгражда сомообвинението си. Укорява се с толкова жар, че в крайна сметка невинния Дамис е изгонен от бащиния си дом и е лишен от наследство.Така с блестящо изиграната роля на оклеветен, лицемерът е съвсем близо до преследваната цел-да заграби имота и богатството на този,който ”по божий знак “ го е прибрал “ гол и бос във своя собствен дом”.
След явното разобличаване ,Тартюф не се отказва от набелязаната цел.Напротив, той става още по нагъл и настъпателен, защото вече държи в ръцете си всичко, което му е поверил Оргон-дома и тайните документи .Лицемерния злодей стига до там ,че без сянка на угризение се готви да изхвърли цялото семейство на Оргон от къщи.
В образа на Тартюф Молиер пресъздава типа на един особено опасен за обществото коварен измамник, чието изобличение съвсем не е лесно.
Умението да превръща в лична изгода добрите намерения на другите, да убеждава с жестове и заучено красноречие е срамно оръжие срещу човешката нравственост и почтенност.Авторът воюва срещу лицемерието защитавайки хуманните принципи за истина и справедливост.
Молиер създава комедията “Тартюф” като изобличение на лицемерната набожност, установила се като опасно явление във Франция през 17 век. Но комедията се превръща в безсмъртна творба, демаскираща една вечна човешка проява – лицемерието. Тя е присъда и над наивното лековерие и безотговорност. Само здравият разум може да се опълчи срещу коварството и прикрития егоизъм, да се издигне над тях и да избегне всички беди, които пороците неизменно носят.

източник - помагало.ком


Нравствените проблеми в трагедията "Хамлет"

Трагедията “Хамлет” отразява новия светоглед на Шекспир, свързан с кризата на европейския хуманизъм, с неверието във възможността да бъде изградено обществото достойно за благородните пориви на новия човек.
Хамлет и хуманист в ренесансовия смисъл на думата , утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители. Страшен е за него разривът между светлите хуманистични мечти и непосредствената реалност на Елсинор. Героят не е юноша, а вече мъж на зряла възраст около 30 години. Новото разочарование не се дължи на юношеска неопитност, а на несъответствието между хуманистичните му идеали и пошлата действителност. В духа на ренесансовия хуманизъм Хамлет споделя пред царедворците Розенкранц и Гилдернстерн възхитата си от човека, това “великолепно творение”, и разочарованието си от окръжаващите го подобия на човеци.
“Човекът! Колко величествено творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко приличен на ангел в своята прозорливост, колко подобен на бог! Върховна красота света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва.. И жените също, колкото и да се усмихват.”
Завърналият се от университета в германския град Витемберг за погребението на бащата си Хамлет внезапно узнава чудовищната истина – баща му е бил убит от собствения си брат.
Получил от призрака на баща си ключа към съдбоносното престъпление, Хамлет преживява период на съмнение и коле*ания. Той иска сам да установи виновността на убиеца, а това го поставя в сложно отношение спрямо окръжаващата го среда. Принцът проявява съмнение в твърдението на призрака, докато според простонародните вярвания като пратеници на “отвъдния” свят духовете известявали само истината.
Още преди да узнае страшната тайна на убийството, Хамлет е разочарован от майка си, която се е омъжила за Клавдий твърде скоро след погребението на краля. Разочарования му поднася и красивата Офелия, в която е бил влюбен, защото тя се оказва безволево и покорно на баща си същество в духа на средновековния християнски морал.
От самотен отмъстител, действащ тайно, принцът се превръща в явен противник на краля престъпник. Но Хамлет проявява коле*ание, когато пропуска последната си възможност да накаже престъпника, отказвайки се да го прониже с шпагата си по време на молитва.
Новият хуманистичен идеал на Хамлет влиза в противоречие с новия дълг на син и принц. Това е същност противоречието между хуманизма на новите времена и средновековното разбиране за дълг. То проличава в репликата на Хамлет, отправени към Хорацио, в която жали не само за краля и баща, а и за човека “Той беше човек”. При това под “човек” героят разбира не неясен сбор от съвършенства, а пълнокръвен индивид, който не е лишен от голяма цел. Такъв е и самият Хамлет.
Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на синовния и държавния дълг не би поставило пред него сериозни проблеми. То би се изчерпало с наказанието на престъпника. Но за хуманистът Хамлет варосат стои по иначе – защото човекът е деградирал, способен да извърши ней-долни постъпки? По пътя на тази логика Хамлет неизбежно свързва човека с епохата и достига до идеята за “разглобено време” и своята лична отговорност.
Духовната трагедия на героя е в това, че съзнава безсилието си да сглоби “разглобеното време” – той може да накаже венценосния престъпник, убиец на баща му, но не е в състояние да предотврати опозоряването и опустошаването на човека, станал жертва на гибелните си страсти или на чуждата низост.
Хуманистът Хамлет е изпълнен с омерзение към заобикалящите го престъпници, бездушни хора и подлеци, и чувства настоятелна потребност да излее болката си. Заемайки позата на луд, той получава своеобразно права на безнаказаност, позволено в оная епоха само на шутовете.
Хамлет и днес продължава да предизвиква симпатиите на милиони зрители и читатели. Хуманистичния заряд на образа му е в това, че в една тъмна епоха на подлост и жестокост той воюва за съхраняване на човешкото и човека. При това Хамлет на е иконописен образ, “идеален герой”, а жив човек със свои слабости и достойнства, но главно – и това допада най-много на съвременния читател – мислеща натура, която изстрадва трънливия път към истината и прогреса и е готова да заплати за това с живота си.

http://www.zapiski.info/view.php?id=615

only4u
12-17-2006, 09:38
не са точно по мойте теми но все пак благодаря :cry:

sherry
12-17-2006, 11:06
Ами нали се сещаш, че не можеш за всяка тема, която ти дават в училище, да намериш наготово в нета същата. Прочети тези,които ти дадох, свържи мислите с темата, която имаш да пишеш и ще се получи добре.

danity
01-08-2007, 19:34
mili hora trqbva mi tema za drugi den te sa :prividnost i istina v komediqta tartiuf-interpretativno suchinenie
don kihot i sancho pansa-uchitelqt i uchenikat
shte sum vi mn blagodarna ako napravite neshto po vaprosa :smt009