Fallen_angel```
12-16-2006, 17:22
Някой знае ли къде мога да намеря тези есета или поне да ми даде насока как да ги напиша :
1. хора много , човеци малко
2. Изборът-книга или телевизия
3. да се греши е човешко , дас е прощава - божествено
Ще съм благодарна на всеки помогнал
Sladkata_Nansi
12-16-2006, 18:38
Ami v google.com proveri ;) Tam 6te ima-pi6i na kirilica ;)
Fallen_angel```
12-16-2006, 18:59
Търсих за това питам тук ако някой знае
Здрасти! Нямам време да пиша теми, но ще ти дам насоки:
Първа тема:
-Хора много, човеци - малко.
Повечето от нас се стремят към забогатяване, издигане в кариерата, материални придобивки. Често пъти си служим с лъжа, лицемерие и жестокост, за да постигнем целите си. Крадем от чуждото щастие, за да сме доволни ние. Това е нередно. Трябва да се държим така с хората, както искаме те да се държат с нас. Убийствата, кражбите, изнасилванията стават все повече и повече с всеки изминал ден. Ние хората се самоунищожаваме. Забравили сме за изконните човешки ценности като любовта, уважението, доверието, приятелството. Загубили сме чисточовешкото у себе си, хуманизма. Злобата и лицемерието властват. Повечето от нас носят маски. Има много хора, но малко човеци. Малко са истинските личности, които са дойстойни да се нарекат Човеци с главна буква. Само когато уважаваш ближния си, когато си добър и отзивчив, толерантен и отстъпчив, когато загърбиш омразата, ще станеш Човек.
Втора тема - Избор - книга или телевизия.
Аз лично винаги съм твърдяла, че е много по - добре да се чете книга. Книгите са храна за душата. Освен че научаваме нещо ново от тях, ние можем да се потопим в една различна атмосфера, да "дишаме" от въздуха на героите, да ги нарисуваме сами със собсвените си цветове, със собствените си представи. Киното ти дава вече готов персонаж. Не остава място за фантазията ти. Не остава място за въображението, за креативността ти. Книгата винаги е била по - ценна от телевизията.
Трета тема - Да се греши е човешко, да се прощава - божествено.
Всеки от нас прави грешки. Грешки, които нараняват другите, които дават трайни последици в бъдещето. Грешки, за които си спомянме дълго след това и които ни карат да съжаляваме. Трудно е да превъзмогнеш болката, когато някой близък те нарани. Още по-трудно е да простиш...Да продължиш напред, когато сърцето ти плаче, да кажеш "Простих", когато душата те боли. Все пак е човешко да се греши и божествено да се прощава. Чрез грешките си, човек учи много ценни уроци, а този, който прощава , той се учи как да е човек...Достойни за уважение са тези, които прощават, защото е трудно да се изправиш след като са те повалили долу. Трудно е и да забравиш болката от падането и да подадеш ръка на този, който те е спънал. Чула съм мисълта "Прошката е качество на силните. Слабите никога не прощават".