View Full Version : Да помислим.
Имали смисъл да си хващаш гадже толкова рано, обикновенно си има цел от страна на момчетата но все пак какъв е смисълт.Някои момчета направо се побъркват на тема любов като почнат "Лудо влюбен съм във нея , немога да живея без нея и така нататък " И то на възраст в интервала 12,16-17 години добреде да нее края на света или пък да е последното момиче.Разликата между любов и храсеване е доста голяма.Както се казва и е доказано че любовта възниква дълбоко в центъра на мозакът и за да се актоира това чуство което буквално блокира всички нормални функции на съзнанието.Докато харесването е едно увлечение към определена личност.Което е само временно докато откриеш следващия заместител.Но вместо да се земеш да си изпълняваш задачите които трябва да правиш до определена възраст като да изучиш да си намериш хубава работа и ето достигна началото на новата мисия определена от живота да откриеш своята полувинка да създадеш семейство и т.н. естесвено да вмъкна и забавленията защото накои ще кажът какъв е смисът.Така жените без мъже могат да изкарат но мъжете без жени не....
Ако мже някой да си каже мнението защо толкова разно започваме да си съсипваме живота като правим безмислени връзки....Аз досега не съм се занимавал нито съм грозен нито тъп зговорчив съм но просто не намирам смисъл.И какво става като си хванете гаже искарвате определено време изчуквате се започват от тук проблемите защото едно 60-70 % от младежите не ползват предпазни мерки от там болести дори други малки проблеми които са дар винаги но за тази възраст е просто ненормално.Едно 80% от момчета мислят само за едно да си разпрърскват семената на ляво и надясно.А момичетата искат друго тук са и противоречията.След като един иска едно а друг друго и това е съвсем различно защо сте заено.Просто немога да разбера.Защо си хващате гаджета толкова рано за гъзария или за да правите секс момчетата сигорен съм че момичетата ислат да бъдат уважавани и убичани.Та споделете.Това е нещо важно защото от любов до харесване все пак има голяма граница.
DaHuTyYyY
12-16-2006, 17:38
Напълно съм съгласна с теб! Но не всички момчета са еднакви (надявам се)
Да,прав си за момчетата,че 80% това целят,ама има и други 20%,които целят нещо повече от секс.
Ако си момиче вероятноста да попаднеш на някой от тези 20% момчета не мисля че е голяма такаче.....Но кажете нещо и за любовта защото не мисля че втози ранен период може да се зароди нещо по сериозно
Нещо май не си ме разбрал...Аз неговорех за никви хормони плюс това мисля че мога да контролирам мойте ....Просто исках да чуя мнени отностно защо започваме да се обвързваме с различни личности толкова от рано.Че ди известна степен хурмоните влиаят но мисля че разомът е по силен... [-X
Колкото и невероятно да ти звучи - за опит.
Тъй като ми е много приятно да си съчинявам примери - ето ти един:
Тарзан е бил в изолация в продължение на години. За да може той да проведе нормален, човешки разговор ще са му нужни месеци наред. Може би години. Всъщност той ще бъде толкова изостанал, че едно 7-8 годишно хлапе ще се справи в пъти по-добре от него. Защо? Защото детето го е правило стотици пъти преди това. То е по-добро, защото има опит и знае какво да каже и какво не. Знае какво ще бъде интересно и какво не. Има реална преценка върху ситуацията, защото е правило грешки и се е поучило от тях. Тарзан тепърва навлиза в тази територия и тепърва ще се учи да се спъва, пада и става.
По същия начин:
На петнадесет, шестнадесет, седемнадесет някои неща не са ти ясни. С всяка следваща възка, обаче ти ставаш по-уверен и сигурен. Започваш да си правиш изводи, като "жените не знаят какво искат" или "уважавай тяхното мнение, но никога не го зачитай" и тн. И така с продължение на времето трупаш този безценен опит, който някой ден ще можеш да приложиш при (дал Бог) собственото си семейство.
Не подценявай тези краткотрайни връзки, защото те са сигурен билет към успешните, които ти предстоят.
Брей, Crafter, пак съм съгласна с теб!
Ако наистина научаваш нещо от всяка мимолетна връзка, с времето ще бъдеш и по-ценен от нежния пол. Ще се научиш как точно да се отнасяш с една жена и също така какво точно да търсиш в една потенциална партниорка.
Мен лично силно ме привлича усещането, че мъжът срещу мен се чувства спокоен и уверен в компанията ми, знае точно как да комуникира с мен (ако щеш знае и как да ме съблазни) и до някаква степен интуитивно ме разбира. А тези неща се придобиват до голяма степен от опит...
Пламенна
12-17-2006, 09:51
Може би във всички мнения, изказани до тук има нещо вярно. Факт е, че независимо дали е любов, привличане, харесване или каквото и да било... такъв вид привързване и подобни отношения между тийнейджърите съществуват. Мое лично мнение е, че под 18 години сексуални контакти не би трябвало да има. Защото до тази възраст (понякога и доста след това :-) ) сме си деца. Само че ми се струва невъзможно да не изпитваме привличане към противоположния пол. Разбира се, такива крайности като: "обичам те и ще те обичам цял живот","не мога да живея без теб","ти си всичко за мен"... са малко неудачни. Тъй като един малд човек на 14-15-16-17 години не е достатъчно наясно какво иска, не познава напълно себе си и все още се оформя като личност. Но... за да продължава този процес не може да изключваме и връзките с противоположния пол. Аз съм на 18 години и когато бях на 14 съм си мислила, че съм влюбена. Не съм казвала, че обичам някое момче, а че го харесвам и че съм се влюбила. Но с времето, когато тези чувства просто са изчезвали осъзнавах, че това не е било любов. А именно привличане и някакво харесване. Сигурно е трябвало да преживея всичко, което ми се е случило за да бъда това, което съм сега. За да разбера какво искам, да утвърдя принципите си и кои да бъдат моите приоритети в живота. Макар, че и на 18 години все още не мога да твърдя, че познавам достатъчно себе си.
Но понякога се случва и да обичаш на тази възраст. Може да е някак по-детски, любовта да бъде по-скоро платонична... Но чувствата са по-дълбоки, много искрени и силни. И продължават с години наред. Но съм застанала твърдо зад тезата, че сескуален живот трябва да се води чак след навършване на пълнолетие. Не мога да приема едно 14-15-16 годишно ДЕТЕ вече да е предприело тази стъпка.
Гаджетата и любовните връзки не трябва да пречат на развитието на една млада личност. Не може да се пренебрегва училище, образование, приятели, всякакви отговорности, семейство и каквото още се сетите. Разбира се, не трябва да се отива и в другата крайност - прекалената сериозност и живот само със задължения и отговорности без забавление и развлечения. Тийнейджърските годни са най-бурните и най-обърканите за всеки един човек. Точно тогава се дава основа на личността. И после цял живот човек доизгражда характера си, защото ние усетно или не... се променяме през целия си живот.