Deadmind666
12-17-2006, 11:26
Нощ
Едно меченце плюшено
с роза червена в ръка
в топло одело сгушено
тихо си стои така.
В камината силен огън гори,
кристална статоя пред него се топи.
В окото му сълза гореща
музика нежна тихо звучи
и чака неочакваната среща
и се пита какво ли ще се случи.
Тежки стъпки заглушават музиката нежна
лист с думи,обяснения пада на земята
и влиза в стаята виелицата снежна-
как изведнъж раскрива се лъжата
и как подпали се розата нежна.
А мечето си стои горкото
и гледа как розата гори
отразява се последната искра в стъклото
и кръв по него текна дори.
По листа думи мили и лъжливи
навяват спомени от крясъци ненужни
и очи притварят се сънливи
потъват в сън за приятели задружни.
Розата пищи,очите се отварят
последен стон ехти и душата товарят.
На нейно място остава кристална перла черна
и пепел около нея вечно верна
Грозната картина отразява се в сълзата на окото
и в миг счупи се стъклото
Виелицата снежна огънят разпали
листа със лъжи запали.
Ръка жестока хвърли живота в пеща
и с него надеждата и светлината изгоря.
Златната козина запали си в миг
и от огъня се чу тих и жален вик.
Статуята се разтопи,огънят потуши
но от мечето останаха очите
и с тях лъжите на мечтите!!!
Kajete mi dali vi haresva!Skoro go napisah!????? :smt006
Едно меченце плюшено
с роза червена в ръка
в топло одело сгушено
тихо си стои така.
В камината силен огън гори,
кристална статоя пред него се топи.
В окото му сълза гореща
музика нежна тихо звучи
и чака неочакваната среща
и се пита какво ли ще се случи.
Тежки стъпки заглушават музиката нежна
лист с думи,обяснения пада на земята
и влиза в стаята виелицата снежна-
как изведнъж раскрива се лъжата
и как подпали се розата нежна.
А мечето си стои горкото
и гледа как розата гори
отразява се последната искра в стъклото
и кръв по него текна дори.
По листа думи мили и лъжливи
навяват спомени от крясъци ненужни
и очи притварят се сънливи
потъват в сън за приятели задружни.
Розата пищи,очите се отварят
последен стон ехти и душата товарят.
На нейно място остава кристална перла черна
и пепел около нея вечно верна
Грозната картина отразява се в сълзата на окото
и в миг счупи се стъклото
Виелицата снежна огънят разпали
листа със лъжи запали.
Ръка жестока хвърли живота в пеща
и с него надеждата и светлината изгоря.
Златната козина запали си в миг
и от огъня се чу тих и жален вик.
Статуята се разтопи,огънят потуши
но от мечето останаха очите
и с тях лъжите на мечтите!!!
Kajete mi dali vi haresva!Skoro go napisah!????? :smt006