12-19-2006, 19:14
предварително се извинявам, че е дълго и объркано.
значи става дума за мен и едно момче. с него учихме заедно от първи до трети клас и след това той се премести в друго училище, но след кандидатставането след седми клас се оказахме отново в едно училище- уви в различни класове. от първи до трети клас с него много добре се разбирахме и се харесвахме хеххех :) и отивам си аз в новото училище( не го бях виждала от няколко години) и попадам на това момче. той обаче се държи сякаш не ме помни, не ми казва здрасти и нищо такова, само странни погледи, за които може и да съм си въобразявала... и на мен ми беше много гадно, че той ме игнорира и напоследък ми беше станал фикс идея, докато един ден го спрях и му казах, че сме учили заедно и, че го познавам, а той само се усмихваше и изглеждаше сякаш все пак си ме спомня... на другия ден пак го виждам- все пак учим в съседни стаи, а забравих да кажа и, че живеем в съседни блокове хехех бахти съвпаденията и с един тролей ходим на училище. та виждам го аз и той ме гледа и точно, когато минавам покрай него решава да стане от дивана и да ми обърне гръб и тогава му казах някво ужасно здрасти, нямате представа колко ужасно- той само ме гледаше потресен... и от тогава насам пак не ми говори, само кофти забележки прави като се разминаваме, което страшно ме изнервя. има и друго- ние ходим на един и същ билярден клуб всеки ден( и двамата сме много зарибени) и просто го виждам навсякъде, но тва, което направи днес преля чашата. играем си аз и една приятелка и един от моя клас(негов приятел) ми вика, то нащо момче те харесвало още от първи клас... а въпросния човек само седи и гледа тъпо, направо ми писна вече от него... и така тоя човек според вас какво иска от мен, щото аз не мога да разбера. хехех и също имаме едно и също село :) божеее направо не мога да се отърва от него, а като си помисля, че ми трябваха повече от две години да му кажа, че го познавам... мн съм зле и аз хеххех та кажете какво мислите? утре мисля да говоря с него, обаче не знам какво да му кажа, за да не прецакам нещата(понякога съм доста зла) посъветвайте ме как да го попитам защо се държи ужасно с мен и ако ли не друго поне да си изляза с достойнство то цялата ситуация... ако можеше поне да сме приятели... и най-тъпото е, че той е единственият, който някога съм харесвала- на 16 съм тва ако е от значение. благодаря ви хора, че отделихте време да прочетете всичко
значи става дума за мен и едно момче. с него учихме заедно от първи до трети клас и след това той се премести в друго училище, но след кандидатставането след седми клас се оказахме отново в едно училище- уви в различни класове. от първи до трети клас с него много добре се разбирахме и се харесвахме хеххех :) и отивам си аз в новото училище( не го бях виждала от няколко години) и попадам на това момче. той обаче се държи сякаш не ме помни, не ми казва здрасти и нищо такова, само странни погледи, за които може и да съм си въобразявала... и на мен ми беше много гадно, че той ме игнорира и напоследък ми беше станал фикс идея, докато един ден го спрях и му казах, че сме учили заедно и, че го познавам, а той само се усмихваше и изглеждаше сякаш все пак си ме спомня... на другия ден пак го виждам- все пак учим в съседни стаи, а забравих да кажа и, че живеем в съседни блокове хехех бахти съвпаденията и с един тролей ходим на училище. та виждам го аз и той ме гледа и точно, когато минавам покрай него решава да стане от дивана и да ми обърне гръб и тогава му казах някво ужасно здрасти, нямате представа колко ужасно- той само ме гледаше потресен... и от тогава насам пак не ми говори, само кофти забележки прави като се разминаваме, което страшно ме изнервя. има и друго- ние ходим на един и същ билярден клуб всеки ден( и двамата сме много зарибени) и просто го виждам навсякъде, но тва, което направи днес преля чашата. играем си аз и една приятелка и един от моя клас(негов приятел) ми вика, то нащо момче те харесвало още от първи клас... а въпросния човек само седи и гледа тъпо, направо ми писна вече от него... и така тоя човек според вас какво иска от мен, щото аз не мога да разбера. хехех и също имаме едно и също село :) божеее направо не мога да се отърва от него, а като си помисля, че ми трябваха повече от две години да му кажа, че го познавам... мн съм зле и аз хеххех та кажете какво мислите? утре мисля да говоря с него, обаче не знам какво да му кажа, за да не прецакам нещата(понякога съм доста зла) посъветвайте ме как да го попитам защо се държи ужасно с мен и ако ли не друго поне да си изляза с достойнство то цялата ситуация... ако можеше поне да сме приятели... и най-тъпото е, че той е единственият, който някога съм харесвала- на 16 съм тва ако е от значение. благодаря ви хора, че отделихте време да прочетете всичко