bodil4e_f
12-19-2006, 19:29
Приятели
Казват, че е най-добре човек да се оправя сам и да разчита единствено на себе си. Кой може така? Кой оцелява? Без приятелите си сме за никъде, без приятелите си не бихме могли да живеем дори! Питате се защо пиша тези така изтъркани изрази... Защото искам да ви разкажа за моите приятели, без които аз нямаше да съм личността, в която се превърнах, нямаше да съм тук! Хората, които са ми най-близки са три момичета... Христина, Тони и Весела. Какво им е по-различното би се запитал всеки... Какво ли? За мен те са всичко, което ми е останало, нещото, което ме държи все още на тази земя. Е, стига съм увъртала, а да започвам.
Първо ще ви разкажа за Хрис.Тя е един уникален човек, човек, който само с един поглед разбира какво е вътре в мен. Невероятен и вълшебен! Незаменим! Благодарение на нейната подкрепа аз все още съм тук. За нея важи правилото "всичко или нищо”. Е, за мен-тя е всичко!
Продължавам с Тони-вечно усмихнатото и лудо момиче. Знам, че зад усмивката има болка и тъга-та нали заедно се учихме да се прикриваме така. Но въпреки това точно тази нейна усмивка е предизвиквала радостта в мен, усмивка и на моето лице. И макар лудостта си-доста зряла за възрастта си!
И така накрая, но не на последно място е и моето Весинце-невинната, добра детска душа. Толкова истинска и неподправена. Никога не ме упреква за стореното, просто ми протяга ръка, когато започна да падам, показва ми, че има за какво да живея, че е до мен и няма да ме изостави.
Е, това са те. Три звезди, три деца, три приятелки, истина! Благодаря ви! Просто... ви благодаря!Вие сте ми всичко! Дори сълзата, стичаща се по лицето ми не е способна да ви надвие... И още една, и още една... Безброй сълзи, ала те са от радост... Радостта, защото имам вас!!!
Имам нужда от приятел... Нима? Та аз вече имам...
--------------
Посветено на Тони,Веси и Хрис с много много обич!
Автор: Виктория
Казват, че е най-добре човек да се оправя сам и да разчита единствено на себе си. Кой може така? Кой оцелява? Без приятелите си сме за никъде, без приятелите си не бихме могли да живеем дори! Питате се защо пиша тези така изтъркани изрази... Защото искам да ви разкажа за моите приятели, без които аз нямаше да съм личността, в която се превърнах, нямаше да съм тук! Хората, които са ми най-близки са три момичета... Христина, Тони и Весела. Какво им е по-различното би се запитал всеки... Какво ли? За мен те са всичко, което ми е останало, нещото, което ме държи все още на тази земя. Е, стига съм увъртала, а да започвам.
Първо ще ви разкажа за Хрис.Тя е един уникален човек, човек, който само с един поглед разбира какво е вътре в мен. Невероятен и вълшебен! Незаменим! Благодарение на нейната подкрепа аз все още съм тук. За нея важи правилото "всичко или нищо”. Е, за мен-тя е всичко!
Продължавам с Тони-вечно усмихнатото и лудо момиче. Знам, че зад усмивката има болка и тъга-та нали заедно се учихме да се прикриваме така. Но въпреки това точно тази нейна усмивка е предизвиквала радостта в мен, усмивка и на моето лице. И макар лудостта си-доста зряла за възрастта си!
И така накрая, но не на последно място е и моето Весинце-невинната, добра детска душа. Толкова истинска и неподправена. Никога не ме упреква за стореното, просто ми протяга ръка, когато започна да падам, показва ми, че има за какво да живея, че е до мен и няма да ме изостави.
Е, това са те. Три звезди, три деца, три приятелки, истина! Благодаря ви! Просто... ви благодаря!Вие сте ми всичко! Дори сълзата, стичаща се по лицето ми не е способна да ви надвие... И още една, и още една... Безброй сълзи, ала те са от радост... Радостта, защото имам вас!!!
Имам нужда от приятел... Нима? Та аз вече имам...
--------------
Посветено на Тони,Веси и Хрис с много много обич!
Автор: Виктория