View Full Version : Минутна любов. Как реагирате?
anonymous485803
12-21-2006, 11:17
Здравейте тийнчета. Искам да споделя нещо което ми се случва понякога. След като ми се случи вчера вечерта реших да попитам и вас, как преживявате подобни ситуации. Навярно няма човек на които да не му се е случвало. Това състояние аз го наричам минутна любов. Представлява едно харесване, до някаква степен може би и влюбване, което трае само няколко минути и после се забравя най-често. Та вчера беше поредния такъв случай.
Връщах се от урок и зачаках автобусите към Сточна гара на спирката до Малък градски театър “Зад канала”. Както става когато завалят снеговете отдавна нямаше автобус. Представлението беше свършило и спирката беше препълнена с млади хора. Аз се шмугнах под подслона и зачаках автобуса спокойно. Направи ми впечатление една весела компанийка пред мен, която се състоеше от две момичета и едно момче. На качване в автобус №11 с едно от момичетата се сръгахме на вратата, защото и двамата заради качулките си не виждахме нищо с периферното зрение. Аз като един истински джентълмен и направих път да мине преди мене. След това застанахме един срещу друг на колелото на автобуса, там където се съединяват двете части. Когато тя си свали качулката погледът ми се прикова в нея. Беше ослепително красива и чаровна млада жена. Даже от любопитство да чуя за какво си говори с нейните приятели си спрях музиката в mp3 плеара. Обсъждаха пиесата явно. През 5те спирки които пътувах не свалих очи от нея. Личеше си, че беше умно момиче. Представях се колко ли щеше да ми е гот да съм част от нейната компания, да съм с нея, представих си дори и някои други креватни моменти, признавам си. И така докато не съзрях навън бул. Христо Ботев. Точно там трябваше да слизам. Когато се престроих на вратата погледите ни се спряха. Аз й смигнах а тя ми се усмихна. И това беше мимолетното увлечение. Вече почти съм я забравил и ще чакам да се появи другата минутна любов.
Наистина не владея айсбрейкърски стратегии и не мога да тръгна да заговарям непознати момичета. Все още ме преследват угризенията от мнимите ми опити за свалки в миналото. Тогава се представих просто нелепо.
Впрочем Аз съм на мнение , че е по-добре да не предприемаш никакви действия в подобни ситуации, отколкото да направиш нещо и да се изложиш, да паднеш ниско, да изглеждаш нелепо. Колкото и да си галантен винаги има риск това да се случи.
Моят любим телевизионен водещ Кембъла, твърди, че не е срамно да си поискаш. Най-срамно било да седиш отстрани да плакнеш очи и да събираш материал за нощния живот. Можело понякога и да удариш на камък, да изядеш шамарите, но така трупаш опит и се учиш от собствените си грешки. Кембълчето допълни, че ако се пробваш със 100 поне една ще върже, но ако опиташ с 200, две какво ще ги правиш?
Колкото и да ГО уважавам като човек и като професионалист съм на противоположно мнение. Адски тъпо е да си хванеш тая с която стане. Направо ми се струва животинско. Или пък да сваляш наляво надясно изглежда доста нелепо отстрани.
Я разкажете за вашия опит в “Минутната любов” когато някои ви направи впечатление в автобуса, по улицата или в дискотека? Как реагирете?
Кое мнение споделяте за такива казуси, моето или на Кембъла?
Благодаря ВИ!
just_macka
12-21-2006, 11:55
hmmm mn interesna tema nasitina.... bravo bravo :) =D>
az su6to podkrepqm tvoeto mnenie 4e v takiva momenti e malko glupavo da trugne6 da svalq6 nqkakva nepoznata macka...
na men li4no mn 4esto mi se slu4va da izpitam nqkakvo momentno privli4ane... estestveno ne govorq za dulboki 4uvstva, vliubvane i t.n., a prosto nqkakva himiq, iskrica koqto priplamva pri ulavqneto na pogledite...
i da - v takiva slu4ai nai-dobre e da zapazi6 distanciq za da ne izglejda6 kato nqkoi zagorql mizernik. gotov / s izvinenie/ da 4uka vsi4ko jivo...
vupreki 4eee :oops: kogato vednuj bqh v takava situaciq i znaeh 4e i mom4eto ima nqkakvi simpatii kum men /za6toto postoqnno mi namiga6e/ prosto otidoh i go celunah... bez da sme govorili, bez dori da znam imeto mu... za6toto prosto iskah da go napravq...
no po princip sum privurjeni4ka na protivopolojnoto mnenie makar i ponqkoga da izlizam ot praviq put :-D
ами случвало ми се е подобно нещо като това в автобуса... хубаво е чувството в такъв момент...
За свалянето... еми разликата ни с тебе е точно десет години.. ако си на 25 (81?) та като съм на 15 не ми пука особено с колко момичета има флирт или нещо друго... може би защото ми е по - лесно да не ми пука... (защо ли?...)
Влади, първо едно голямо "браво" за темата. Отдавна не бях виждал нещо толкова смислено тук.
Няколко думи за Кембъла:
Рядко му изпускам предаването и също бих го посочил, като фаворит, че дори и будител на днешното време. Сам виждаш, обаче, че неговият мироглед е доста стеснен. Не е особено толерантен по отншение на хомосексуалистите (не, че и аз), а и честно казано в него има нещо селско. Да, има две висши образования и е безкрайно интелигентен, това няма кой да го отрече, но и той е човек. Споделям възгледите му за грозни мъже и красиви жени. Аз българските улици съм ги обикалял вече сума ти години, но такова животно, като красив мъж не съм срещал още. Както и да е...
Да, изживявал съм този момент, но за мен това е просто химия. Едно моментно привличане към даден обект на сексуални желания, - а то е точно това, - който би могъл да продължи с дни. Интересно ми е дали и "тя" изпитва същото чувство, което и ти. Все пак това е един рядък момент и би следвало да е споделен... не знам.
Спомням си, че веднъж се връщах от училище и в автобуса видях една прекрасна жена, видимо двадесет и пет годишна. В продължение на няколко спирки си разменяхме погледи и тя дори ми се усмихна. Не страдам от високо самочувствие, та след като се прибрах прекарах около минута оглеждайки се в огледалото. Е, нямах следи от химикал или някакви "чужди тела", които биха могли да я разсмеят.
Едно ще ти кажа: Тези моменти си остават едни прекрасни спомени. Дали ще се опиташ да ги превърнеш в нещо повече зависи от теб. Отказвам да повярвам, че всеки опит да се доближиш до този човек ще завърши с провал.
Няма такова нещо като "минутна любов".Това само твоята глава го е родила.Има привличане,харесване.
MI... takova ne6to kato "Minutno vlibvane" spored men nqma. Ima naistina privli4ane koeto trae dosta dulgo vreme. I na men mi se e slu4valo.
1-viq put be6e na 13 Septemvri patyvah v avtobusa i na sasednata sedalka sede6e edno dosta privlekatelno mom4e koeto dokato bqh v avtobusa ne sprqh da gledahm... PO edno vreme i to se oseti 4e go gledam i to zapo4na be6e oburnato kym men i me gleda6e.. i mi se usmihna. Ne vidqh o4ite mu 6toto be6e s o4ila... no vse pak be6e mnogo qko 6toto posle 2 dena ne mogah da spra da mislq za tova, V kraina smetka 2 dena sled tova go vidqh pak. Na 15 septemvri se okazahme 4e sme ot 1 klas.[smisal 8mi klas bqh togava, v novo u4ili6te] I dvamata mnogo se smqhme kato se vidqhme , vse edno sme se poznavali i ot predi tova.
Drugoto ... To ne e ot moq strana, smisal pone az taka si mislq, no v avtobusa ima edno mom4e,koeto e ot sasedniq kvartal i postoqnno kato se ka4a v avtobusa i me nabludava , kogato slqza ot avtobusa se obry6ta da me vidi kade sam, ne svalq pogled ot men. I tova neznam no mi izglejda mnogo stranno.
A ve4e po serioznite ne6ta bqha tazi godina, vidqh mom4eto v Avtobusa s koito patuvah za rabota[ grafik- slujeben] ka4vahme se ot edna spirka i jiveem v 1 kvartal, no s nego taka i ne se poznavame. Mom4eto izglejda mnogo privlikatelno i na men vednaga mi napravi vpe4etlenie. POstoqnno se gledahme, puskahme si usmivki, Kogato az slizah ot avtobusa toi sliza6e sled men i varve6e zad men, ponqkoga naro4no namalqh tempoto... no i toi go namalq6e su6to. T.k. putqt mu minava6e pred moq vhod, postoqnno zabavq6e i me slede6e s pogled dokato ne vlqza v vhoda si. Skoro pak go vidqh be6e s maika si i pogledite ni se zasqkoha, razmenihme po edna usmivka, i be6e mnogo qko... POsle sumatii vreme ne mojah da si izbiq ot uma tazi usmivka. I taka
No spored men vlubvane nqma... ima samo nqkakva privli4ane=]
sladoled
12-21-2006, 19:02
vladi81, много добре звучи написаното от теб - почти като литературно произведение- такъв подреден и ясен изказ...
Може би е просто харесване, може би ти предпочиташ да го наричаш минутна любов. Но си мисля как ще разбереш, че това е точния човек без дори да го заговориш? Какво толкова страшно има? Можеш просто да кажеш "вие силно ме впечатлявате и бих желал да се запозная с вас". Така говориш истината, обясняваш мотивите си и заявяваш готовност за сближаване. Ако те попитат "какво точно ви впечатлява" можеш да отговориш "излъчването ви". Просто и точно!
Ако искаш да поговорим още за подобни техники, по- добре ми пиши на лични. :smt006
malkata_
12-21-2006, 19:33
и според мен такова нещо като "минутно влюбване" няма....има силно харесване...привличане...ама чак влюбване(ама всеки си има право на мнение).. :) колкото до това дали ми се е случвало...да...в дискотеката няколко пъти...(2-3 някъде)...но не сме си говорили просто сме танцували...и само веднъж се целунахме с въпросното момче... :mrgreen: :wink: :oops:
Да,и на мен доста пъти ми се е случвало това:)
Krem4eto
12-22-2006, 12:57
Здравейте тийнчета. Искам да споделя нещо което ми се случва понякога. След като ми се случи вчера вечерта реших да попитам и вас, как преживявате подобни ситуации. Навярно няма човек на които да не му се е случвало. Това състояние аз го наричам минутна любов. Представлява едно харесване, до някаква степен може би и влюбване, което трае само няколко минути и после се забравя най-често. Та вчера беше поредния такъв случай.
Връщах се от урок и зачаках автобусите към Сточна гара на спирката до Малък градски театър “Зад канала”. Както става когато завалят снеговете отдавна нямаше автобус. Представлението беше свършило и спирката беше препълнена с млади хора. Аз се шмугнах под подслона и зачаках автобуса спокойно. Направи ми впечатление една весела компанийка пред мен, която се състоеше от две момичета и едно момче. На качване в автобус №11 с едно от момичетата се сръгахме на вратата, защото и двамата заради качулките си не виждахме нищо с периферното зрение. Аз като един истински джентълмен и направих път да мине преди мене. След това застанахме един срещу друг на колелото на автобуса, там където се съединяват двете части. Когато тя си свали качулката погледът ми се прикова в нея. Беше ослепително красива и чаровна млада жена. Даже от любопитство да чуя за какво си говори с нейните приятели си спрях музиката в mp3 плеара. Обсъждаха пиесата явно. През 5те спирки които пътувах не свалих очи от нея. Личеше си, че беше умно момиче. Представях се колко ли щеше да ми е гот да съм част от нейната компания, да съм с нея, представих си дори и някои други креватни моменти, признавам си. И така докато не съзрях навън бул. Христо Ботев. Точно там трябваше да слизам. Когато се престроих на вратата погледите ни се спряха. Аз й смигнах а тя ми се усмихна. И това беше мимолетното увлечение. Вече почти съм я забравил и ще чакам да се появи другата минутна любов.
Наистина не владея айсбрейкърски стратегии и не мога да тръгна да заговарям непознати момичета. Все още ме преследват угризенията от мнимите ми опити за свалки в миналото. Тогава се представих просто нелепо.
Впрочем Аз съм на мнение , че е по-добре да не предприемаш никакви действия в подобни ситуации, отколкото да направиш нещо и да се изложиш, да паднеш ниско, да изглеждаш нелепо. Колкото и да си галантен винаги има риск това да се случи.
Моят любим телевизионен водещ Кембъла, твърди, че не е срамно да си поискаш. Най-срамно било да седиш отстрани да плакнеш очи и да събираш материал за нощния живот. Можело понякога и да удариш на камък, да изядеш шамарите, но така трупаш опит и се учиш от собствените си грешки. Кембълчето допълни, че ако се пробваш със 100 поне една ще върже, но ако опиташ с 200, две какво ще ги правиш?
Колкото и да ГО уважавам като човек и като професионалист съм на противоположно мнение. Адски тъпо е да си хванеш тая с която стане. Направо ми се струва животинско. Или пък да сваляш наляво надясно изглежда доста нелепо отстрани.
Я разкажете за вашия опит в “Минутната любов” когато някои ви направи впечатление в автобуса, по улицата или в дискотека? Как реагирете?
Кое мнение споделяте за такива казуси, моето или на Кембъла?
Благодаря ВИ!
Наистина случвало ми се е някой от автобуса да ми стане симпатичен,но чак пък да се влюбя :-s ...
ludo_mace
12-22-2006, 13:29
Еее, до болка ми е познато това, но определено не бих го нарекла влюбване- по-скоро моментно увлечение :) Най- скорошното такова може да се каже, че се случва в момента... Почти всяка седмица се засичаме с едно момче в тролея към училище- той учи в Джон Атанасов и слиза преди мен (мамка му :smt013 )... Мога да го опиша само с една дума- красавец. Не сладур, не некъф пич, а едно наистина красиво момче :smt007 Висок, строен, черни очи, лекинко къдрава коса, много умен поглед (нз защо така го определеям, но... 8-[ )... И, естествено, всеки път като се засечем очите ми остават по него ::: Специално последният път не го зяпах толкова, но го погледнах като слизаше и той ме гледаше и ми се усмихна и ми намигна :oops: Ааа нямам търпение да свърши ваканцията и да го видя пак :smt005
HopeLesss
12-22-2006, 14:21
Влюбването е толкова моментен процес, че трае няколко секунди и после всичко си е както преди. Да, случвало ми се е... много пъти. Влювала съм се дори не само в някой пич по улицата, но и в някое красиво цвете, в последните слънчеви лъчи преди залеза, в една малка снежинка, която се разтопява в ръката ми, във всичко красиво... Може да ви звучи тъпо и наивно, но през целия си живот човек се влюбва! Недейте да свързвате влюбването непременно с любовта. Поне за мен има огромна разлика. Можеш да се влюбиш за секунди и после да не си спомняш нищо, но можеш да обичаш години наред и това да не се промени :wink:
za jalost i az sym kato teb i edinstvenoto s koeto si ostavam e zqpaneto