Ще може ли доклад на тема Плеврит и туберколоза?
feshankaa
12-21-2006, 11:49
Заболявания на плеврата
Плеврит
Плевритът представлява възпаление на плеврата /покриваща двуслойна покривка на белите дробове/. При възпаление на плеврата между двата й слоя се образува излив-ексудат. При сух плеврит между двата слоя на плеврата не се образува ексудат-излив, а се отлага фибрин под формата на мрежовиден налеп. Когато между двата плеврални слоя се образува течност от невъзпалителен произход се говори за хидроторакт /напр. при сърдечна недостатъчност,хронична бъбречна недостатъчност и други болестни състояния/.
Плевралният излив най-често е усложнение на болестен процес в организма. По-рядко той се предизвиква от директно засягане на плеврата от травми, тумор /мезотелиом и други/. Най-често плеврален излив-ексудак се наблюдава при възпаление - туберкулоза, вирусно или бактериално-нетуберкулозно възпаление на белите дробове и плеврата.
Характерно оплакване е болката в гръдния кош. Тя се изявява като бодеж, усилва се при вдишване и е придружена от кашлица и хълцане. При натрупване на поголямо количество между двата плеврални слоя се появява и задух.
Гноен плеврит /емпием на плеврата/
Гнойният плеврит протича остро и хронично. Острият гноен плеврит се дължи на пневмония, бронхиектазии или абсцес на белия дроб. Той се характеризира с повишена температура до 40 градуса С, с бързо набиране на гной в плевралната кухина /между двата плеврални слоя, склонност към пробив и образуване на фистула през гръдната стена навън. Най-често плевралният емпием е от туберкулозен произход.
Лечението на плеврита /и на емпиема/ се провежда в болнично заведение. Прилагат се антибактериални средства /антибио тици, химиотерапевтици/, пункции, болкоуспокояващи, кислород, отхрачващи медикаменти. По показание при плеврален емпием се пристъпва към оперативно лечение с отстраняване на емпиема заедно със засегнатата плеврална тъкан.
Прогнозата на острия негноен плеврит, най-често от туберкулозен произход, е добра. След адекватно лечение той оздравява със или без плеврални сраствания. Прогнозата на гнойния плеврит и особено на туберкулозния плеврален емпием е сериозна, а при усложнения - неблагоприятна.
Белодробна туберкулоза
Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е инфекциозна болест и се причинява от туберкулозни бактерии. По данни на СЗО /Световната здравна организация/ в света от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души, годишно заболяват до 3 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно. Особено висока е смъртността от белодробна туберкулоза в развиващите се страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи. Понастоящем е приета следната класификация на туберкулозата:
I. Туберкулозна интоксикация у деца и юноши /девойки;
II. Туберкулоза на дихателната система;
III. Туберкулоза на дру ги тъкани, органи и системи. Тази трета група включва туберкулозни заболявания на мозъчната обвивка /менингит/, на централната нервна система, туберкулоза на червата и на перитонеума, лимфно-жлезна туберкулоза, костно-ставна туберулоза, уро-генитална туберкулоза, кожна туберкулоза.
Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдавa в детска и младата възраст. Тя протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на тегло, загуба на апетита, покачване на телесната температура до 37.5-38 градуса С. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване. При навременно лечение настъпва подобрение и оздравяване.
Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан. В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина /каверна/, в която се натрупва секрет и некротична /умъртвена/ белодробна тъкан.
Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телестата температура - до и над 38 градуса С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.
Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение /болница, диспансер/. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти /тубоцин, стрептомицин,дидротенат, ПАСК, римицид, ИНХА 17, витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансеро-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.
Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения /абсцес, пневмоторакс, фистулизация,емпием и други/ тя е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно-болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители /ацилоотделители/ трябва да се избягва.
Ето това намерих,но поотделно... Надявам се да ти помогна!