Detrotsid
12-22-2006, 14:01
Не вярвам да го прочетат повече от 2-3 човека....Но все пак не ми пука особено...Няма да моля никого за съвет,няма да искам никой и нищо да ми почогне вече...Защото не може.Вече нищо не може да ми помогне.
Историята е супер дълга...И сигурно на доста хора им е до болка позната.Да,болка е точната дума.
Не бях обичала никога.Когато срещнах човекът,заради който съм в това положение сега,ходех с едно момче,което държеше ужасно много на мен.А аз на него...Не толкова- просто така бях се самовъзпитала- не трябва да държиш на никого,никой не е важен.
Тогавашният ми приятел беше най-добрият приятел на въпросното момче.Супер силно мъжко приятелство,изграждано години- от невръстни дечица до днес.Приятелство с принципи...Един от които гласи,че това приятелство не се разваля заради момиче.Което и да е момичето.
С приятелят ми ходихме 5 месеца.5 дълги месеца,в които с неговият приятел станахме приятели.Станахме много близки приятели- можехме да си кажем всичко,можехме да разберем всичко,което искаме да кажем без дори да го казваме.Прекарвахме всеки ден в една компания- моето гадже, "най-добрият ми приятел"(да,превърна се в точно такъв за това време) и всички други наши общи познати и приятели.За това време,при тези отношения той стана най-близкият ми човек.И когато връзката ми с приятеля ми започна да се разпада той знаеше абсолютно всичко.Знаеше какво става,беше ми говорил с часове,беше ми казал много важни неща.
Накрая връзката приключи.Беше тежък край,защото приятелят ми ме обичаше много...Много...А аз не.Не само че не го обичах така както той мен,но и бях започнала...Вече отдавна бях започнала да чуствам много,много силно привличане към най-добрият ми(моят- отскоро и негов-цял живот) приятел.Не можех да му кажа- сещате се защо....След края последваха тежки разговори,с лоши думи и болезнени обиди към мен...Просто защото не го обичах...След всеки такъв разговор аз плачех на рамото на най-добрият ми приятел, а по-късно вече бившето ми гадже говореше лоши неща за мен на него.
Това мина.Преодоляхме го- и аз и той.(в последствие се оказа,че ншщо не е преодолял...)От раздялата ни бяха минали 2 месеца.2 месеца,през които емоционалната ми връзка с приятелят ми кипеше...Физическа връзка нямаше,беше просто прекрасно и изключително красиво приятелство.
Един ден,когато бях започнала да осъзнавам колко много съм го заобичала и колко е невъзможно да бъдем заедно,бях ужасно...смазана...Напълно.И той ме видя в това състояние.Започнахме да говорим.През цялото време се мъчех да не му казвам нищо,за отношението ми към него,опитвах се за измисля причина за емоционалната си криза,която не е свързана с него,но не можех.Казах му.После говорихме много,аз се успокоих и после....Нищо.Той не каза нищо.А приятелството ни продължаваше да е толкова прекрасно...Даже дори повече,защото аз имах мъничка капка надежда,че неговото отношение към мен е същото,въпреки че не го беше потвърдил.Но не го беше и отрекъл.
Това продължи към...Седмица.Отидохме заедно на купон.Беше...Като всички други наши купони- забавлявахме се.Стана 2-3 часа и всички започнаха да се умъртвяват малко по малко.В стаята останахме само той и аз.Започвах да се унасям на рамото му.Несъзнателно си бях сплела пръстите в неговите.И просто лежах.Определено бях пияна,не мислех много,не знаех какво става.Следващото,което усетих беше целувка...И се свестих бързо...Хах...Най-прекрасната целувка=) ...Правихме секс,като през цялото време си повтаряхме "Не трябва,не може" и т.н., но това не промени нищо...Хах...После спахме....Спахме прегърнати,както...Както бях мечтала и сънувала всяка нощ от...От както се познавахме.Сутринта трябваше да тръгна набързо,много спешно,защото ми се обадиха.Не си казахме нищо, освен "Ще се чуем"
Свърших работата,която имах и се прибрах вкъщи.Засекохме се в скайп.Говорихме доста,предимно глупости и нищо сериозно.Не знаех какво ще става после,не знаех какво се е случило,обаче ме беше страх и да го попитам.Накрая обаче го попитах.Попитах го точно така "Какво ще стане оттук нататък?" Тогава той каза "Ами...Май нищо"...И сега не знам как да кажа,че чуството от тези думи беше нещо като...Удар в главата с чук,спрах да чуствам,спрях да мисля,просто гледах....И виждах,как той пише "Просто не може.Аз го искам,но не може"...Аз не можех да кажа нищо.Всяка мисъл ми беше трудна.Защото обичах- за пръв път през живота ми обичах, а тази моя обич беше...Напълно убита, в името на принципите на мъжкото им приятелство."Говорил съм с него,знам как ще реагира ако ние с теб имаме някаква връзка"(нищо,че с бившият ни приятел си бяхме казали всичко и всичко беше свършило преди повече от 2 месеца) знам,че няма да иска да вижда нито теб,нито мен.Защото те обича"....Спрях да чуствам и да мисля,държах се супер жалко....Като едва ли не го молех...Молех го да ми повярва,че всичко може да се оправи,просто ако...Просто ако ми позволи да го обичам.
Решихме вечерта да се видим за да поговорим.Говорихме и решихме,че все пак връзка ще има.Едни прекрасно 2 часа, в които наистина всичко се беше подредило...И 2 часа,които излекуваха шибаната емоционална крези,траеща месеци....Той тръгна към тях,аз отидох вкъщи.И се засякохме в скайп.Където говорихме колко е прекрасно това и колко сме щастливи.И накрая какво?Накрая каза,че все пак не можел да спре да мисли за приятелят си,не може да си представи,че приятелството им ще се развали и каза нещо от типа на "По добре да не продължаваме.Не може"...Тези думи започнаха да ме карат да се чуствам...Играчка.
Не бях яла от няколко дни,не бях спала,след като говорихме тази вечер пак не спах и пак не ядох.Следващата вечер,когато говорихме той ми каза,че мисли,че човек може да обича истински само веднъж...И той чуствал,че е преебал този свой шанс.Не му вярвах.Вече не вярвах на нито една негова топла дума.Знаех какво е станало.Беше ми пределно ясно,че не ме обича,не държи на връзката с мен,просто може би е страхлив...И го е страх да ми каже със твърди думи "не искам да имам такива отношения с теб"...И измисля нереални причини.Като дете.
След този разговор не си казахме нищо за случилото се.Сега единственото нещо,което си казваме е
"-Здрасти." "-Здрасти" ...Няколко часа...."Чао" "Чао"
Загубихме прекрасното си приятелство,загубихме го напълно.Загубихме и връзката,която щеше да бъде...прекрасна.
Не ядох и не спах седмица.После реших,че не си заслужава.Физически изглеждам добре вече.Обаче...Има нещо,което...Е по-важно от физическото здраве-смазана съм.Тотално убита и смачкана...Без никаква капчица смисъл,щастие или....Каквото и да е хубаво нещо.Той...И аз,и аз съм си виновна,обаче предпочитам да обвинявам него- той уби всичко,което бях градила месеци- способност да обичам....и надежда да съм щастлива.Всичко е безразлично,и супер далечно...Всички емоции са далече от мен,защото...Обичам.Обичам го колкото себе си.А това са силни думи.Не ме е страх да го кажа.Знам,че ще сращна много други,знам че ще обичам(най-вероятно) и много други хора,но не мога.Обичам го повече от всичко,а вече нямаме нищо.Нито връзка,нито...старото ни приятелство
Искам да върна поне него,независимо,че няма да го издаржа.Аз се борих прекалено много...Сега искам някоя от шибаните сили,които движат света да слезе на земята и да ми помогне...Защото вече не мога нищо...Нито мога да се примиря с мисълта,че никога няма да мога да му покажа колко много го обичам.
Благодаря ако просто сте го прочели.Знам че е адски много...Просто сега се чуствам по-добре.Благодаря
Историята е супер дълга...И сигурно на доста хора им е до болка позната.Да,болка е точната дума.
Не бях обичала никога.Когато срещнах човекът,заради който съм в това положение сега,ходех с едно момче,което държеше ужасно много на мен.А аз на него...Не толкова- просто така бях се самовъзпитала- не трябва да държиш на никого,никой не е важен.
Тогавашният ми приятел беше най-добрият приятел на въпросното момче.Супер силно мъжко приятелство,изграждано години- от невръстни дечица до днес.Приятелство с принципи...Един от които гласи,че това приятелство не се разваля заради момиче.Което и да е момичето.
С приятелят ми ходихме 5 месеца.5 дълги месеца,в които с неговият приятел станахме приятели.Станахме много близки приятели- можехме да си кажем всичко,можехме да разберем всичко,което искаме да кажем без дори да го казваме.Прекарвахме всеки ден в една компания- моето гадже, "най-добрият ми приятел"(да,превърна се в точно такъв за това време) и всички други наши общи познати и приятели.За това време,при тези отношения той стана най-близкият ми човек.И когато връзката ми с приятеля ми започна да се разпада той знаеше абсолютно всичко.Знаеше какво става,беше ми говорил с часове,беше ми казал много важни неща.
Накрая връзката приключи.Беше тежък край,защото приятелят ми ме обичаше много...Много...А аз не.Не само че не го обичах така както той мен,но и бях започнала...Вече отдавна бях започнала да чуствам много,много силно привличане към най-добрият ми(моят- отскоро и негов-цял живот) приятел.Не можех да му кажа- сещате се защо....След края последваха тежки разговори,с лоши думи и болезнени обиди към мен...Просто защото не го обичах...След всеки такъв разговор аз плачех на рамото на най-добрият ми приятел, а по-късно вече бившето ми гадже говореше лоши неща за мен на него.
Това мина.Преодоляхме го- и аз и той.(в последствие се оказа,че ншщо не е преодолял...)От раздялата ни бяха минали 2 месеца.2 месеца,през които емоционалната ми връзка с приятелят ми кипеше...Физическа връзка нямаше,беше просто прекрасно и изключително красиво приятелство.
Един ден,когато бях започнала да осъзнавам колко много съм го заобичала и колко е невъзможно да бъдем заедно,бях ужасно...смазана...Напълно.И той ме видя в това състояние.Започнахме да говорим.През цялото време се мъчех да не му казвам нищо,за отношението ми към него,опитвах се за измисля причина за емоционалната си криза,която не е свързана с него,но не можех.Казах му.После говорихме много,аз се успокоих и после....Нищо.Той не каза нищо.А приятелството ни продължаваше да е толкова прекрасно...Даже дори повече,защото аз имах мъничка капка надежда,че неговото отношение към мен е същото,въпреки че не го беше потвърдил.Но не го беше и отрекъл.
Това продължи към...Седмица.Отидохме заедно на купон.Беше...Като всички други наши купони- забавлявахме се.Стана 2-3 часа и всички започнаха да се умъртвяват малко по малко.В стаята останахме само той и аз.Започвах да се унасям на рамото му.Несъзнателно си бях сплела пръстите в неговите.И просто лежах.Определено бях пияна,не мислех много,не знаех какво става.Следващото,което усетих беше целувка...И се свестих бързо...Хах...Най-прекрасната целувка=) ...Правихме секс,като през цялото време си повтаряхме "Не трябва,не може" и т.н., но това не промени нищо...Хах...После спахме....Спахме прегърнати,както...Както бях мечтала и сънувала всяка нощ от...От както се познавахме.Сутринта трябваше да тръгна набързо,много спешно,защото ми се обадиха.Не си казахме нищо, освен "Ще се чуем"
Свърших работата,която имах и се прибрах вкъщи.Засекохме се в скайп.Говорихме доста,предимно глупости и нищо сериозно.Не знаех какво ще става после,не знаех какво се е случило,обаче ме беше страх и да го попитам.Накрая обаче го попитах.Попитах го точно така "Какво ще стане оттук нататък?" Тогава той каза "Ами...Май нищо"...И сега не знам как да кажа,че чуството от тези думи беше нещо като...Удар в главата с чук,спрах да чуствам,спрях да мисля,просто гледах....И виждах,как той пише "Просто не може.Аз го искам,но не може"...Аз не можех да кажа нищо.Всяка мисъл ми беше трудна.Защото обичах- за пръв път през живота ми обичах, а тази моя обич беше...Напълно убита, в името на принципите на мъжкото им приятелство."Говорил съм с него,знам как ще реагира ако ние с теб имаме някаква връзка"(нищо,че с бившият ни приятел си бяхме казали всичко и всичко беше свършило преди повече от 2 месеца) знам,че няма да иска да вижда нито теб,нито мен.Защото те обича"....Спрях да чуствам и да мисля,държах се супер жалко....Като едва ли не го молех...Молех го да ми повярва,че всичко може да се оправи,просто ако...Просто ако ми позволи да го обичам.
Решихме вечерта да се видим за да поговорим.Говорихме и решихме,че все пак връзка ще има.Едни прекрасно 2 часа, в които наистина всичко се беше подредило...И 2 часа,които излекуваха шибаната емоционална крези,траеща месеци....Той тръгна към тях,аз отидох вкъщи.И се засякохме в скайп.Където говорихме колко е прекрасно това и колко сме щастливи.И накрая какво?Накрая каза,че все пак не можел да спре да мисли за приятелят си,не може да си представи,че приятелството им ще се развали и каза нещо от типа на "По добре да не продължаваме.Не може"...Тези думи започнаха да ме карат да се чуствам...Играчка.
Не бях яла от няколко дни,не бях спала,след като говорихме тази вечер пак не спах и пак не ядох.Следващата вечер,когато говорихме той ми каза,че мисли,че човек може да обича истински само веднъж...И той чуствал,че е преебал този свой шанс.Не му вярвах.Вече не вярвах на нито една негова топла дума.Знаех какво е станало.Беше ми пределно ясно,че не ме обича,не държи на връзката с мен,просто може би е страхлив...И го е страх да ми каже със твърди думи "не искам да имам такива отношения с теб"...И измисля нереални причини.Като дете.
След този разговор не си казахме нищо за случилото се.Сега единственото нещо,което си казваме е
"-Здрасти." "-Здрасти" ...Няколко часа...."Чао" "Чао"
Загубихме прекрасното си приятелство,загубихме го напълно.Загубихме и връзката,която щеше да бъде...прекрасна.
Не ядох и не спах седмица.После реших,че не си заслужава.Физически изглеждам добре вече.Обаче...Има нещо,което...Е по-важно от физическото здраве-смазана съм.Тотално убита и смачкана...Без никаква капчица смисъл,щастие или....Каквото и да е хубаво нещо.Той...И аз,и аз съм си виновна,обаче предпочитам да обвинявам него- той уби всичко,което бях градила месеци- способност да обичам....и надежда да съм щастлива.Всичко е безразлично,и супер далечно...Всички емоции са далече от мен,защото...Обичам.Обичам го колкото себе си.А това са силни думи.Не ме е страх да го кажа.Знам,че ще сращна много други,знам че ще обичам(най-вероятно) и много други хора,но не мога.Обичам го повече от всичко,а вече нямаме нищо.Нито връзка,нито...старото ни приятелство
Искам да върна поне него,независимо,че няма да го издаржа.Аз се борих прекалено много...Сега искам някоя от шибаните сили,които движат света да слезе на земята и да ми помогне...Защото вече не мога нищо...Нито мога да се примиря с мисълта,че никога няма да мога да му покажа колко много го обичам.
Благодаря ако просто сте го прочели.Знам че е адски много...Просто сега се чуствам по-добре.Благодаря