View Full Version : Знаеш ли?
Просто аз
12-22-2006, 14:58
Hе знам дали знаеш как е да обичаш някого с цялото си сърце и да си готов да дадеш всичко за тоя човек, а той да е на 1150 км от теб, и да знаеш че ще го видиш след 1 месец за 2 седмици и после пак няколко месеца няма да си с тоя така скъп за теб човек, в това време всичките ти познати покрай теб са с приятелките си и им е супер, няма за какво да се тревожат, а ти си сам...Всяка сутрин се сабуждаш сам и всяка вечер си лягаш сам, излизаш сам и се прибираш сам. И най-скъпия ти човек на света е много много далеч от теб, всяка свободна минута мислиш за него и ти става все по мъчно за него, и за пореден път си казваш - "Майната му, живота винаги е бил гаден с мен, защо ли сега да е по-различно?" И се опитваш да однесеш мислите си на някъде другаде, отключваш компютъра и пак виждаш красивото личице на фона на компютъра и пак си казваш : "Боже благодаря ти че ме срещна с нея!" И пак се впускаш в спомени...как си я видял за пръв път...как те е погледнала, как си я целунал, къде сте били точно, цвета на колите дето са минали и разни други безмислени за нормалните хора детайли, но за теб тези детайли са всичко! Те връщат всяка секунда назад към този прекрасен ден когато я срещтна! Но вече трябва да се концентрираш и да работиш, вършиш някаква работа и не след дълго пак отваряш папката със всяка една снимка която прекрасното създание ти е изпратило, и започваш да ги гледаш за 239847 път, минава колега и казва : "Сладурана е, но сървъра на M-Real е паднал и трябва да го вдигнем", с нежелание затваряш папката и започваш да работиш, и го правиш заради нея, вдишваш въздух и после го издишваш - пак заради нея! Живееш (ако това може да се нарече живот) - заради нея, с надеждата че пак ще я видиш! Че пак ще седите там на онова свято за теб местенце, и в този момент времето ще спре! Нищо и никои няма да може да те разтревожи и ти ще си най-щастливия човек на света! Но пак се връщаш към реалността и работното ти време вече е свършило, време е да си ходиш вкъщи, към онова празно пространство което наричаш свой дом. Влизаш и с нетърпение преди още да си съблякам якето включваш компютъра и влизаш в IRC и нямаш търпение да видиш така чаканите през целия ден "{P}{P}{P} zdrasti bebo" тогава грейва усмивка на лицето ти, но пак започва да си липсва ужасно много и с всяка написана буква ти я обичаш все повече и повече! По някое време те обсебват мисли: "Има ли смисъл от всичкото това...няма да я видя поне още 1 месец и ще я вида за малко, после пак се връщам..." но след това започваш да я обичаш все повече и повече, и живееш само заради тия 2 седмици, които за теб ще са всичко! Тя най - накрая излиза от IRC с думите "obi4am te!" и на теб ти става толкова мило че ти иде за захвърлиш всичко и да тръгнеш към нея! Но разбираш че е невъзможно...и пак те обсебва това познато чусто - тъгата...пускаш някоя депресираща балада която те довършва...буца ти е заседнала в гърлото...некрая не се сдържаш и пускаш няколко сълзи, знаеш ли как парят очите тогава?...казваш си: "Мъжете не плачат" и се опитваш да се спреш, но само при мисълта за нея пак започваш...неуписуемо е...по някое време преставаш и за пореден път си лягаш сам с надеждата че ще дойде и този дългоочакван ден в който тя ще е до теб и ще я гледш цяла нощ как спи до теб...но уви той няма да е скоро и заспиваш отново тъжен...
Така минава всеки ден, ти ме помоли веднъж никога да не забравям че ме обичаш. Няма - обещавам, но и аз искам да те помоля нещо, мисълта за теб ме тормози по горепосочения начин всеки ден, и със всеки изминал ден става все по зле и по зле, това е една неописуема болка! Но аз искам тази болка за продъжава да ме тормози все повече и повече защото само така се чуствам жив, така че моля те погрижи се болката да не престава иначе не бих се чуствал жив...
Обичам те!
:cry:
Красота..
Колко време сте заедно?
HopeLesss
12-22-2006, 15:04
Наистина е трудно! Възхищавам ти се, защото аз сигурно не бих могла да издържа. Щом любовта ти успява да е все още така силна въпреки всичко, значи си заслужава цялото това чакане! Живота наистина понякога не е справедлив, но ти поне си срещнал любовта, а има хора, които цял живот не успяват. Така че се чувствай щастливец :wink:
me4tatelkata_f
12-23-2006, 17:39
мали невероятно е много хубаво в същото време много и тъжно разкажи повече
malkata_
12-23-2006, 19:01
:smt010 започвам така защото наистина се разплаках....това което прочетох наистина е нещо хубаво и мило пропито с тъга...и да си призная...евала правя на такива мъже/момчета които си признават чувствата...аз самата не бих издържала в положение като твоето без моето бебче...толкова време...личи си че това което си написал е нещо истинско... :) ...мога само да кажа още нещо-дано всички моменти на тъга ТЯ заличи с двойно повече щастие :wink: :) :smt010
LSD^Lady
12-23-2006, 20:05
:smt010 започвам така защото наистина се разплаках....това което прочетох наистина е нещо хубаво и мило пропито с тъга...и да си призная...евала правя на такива мъже/момчета които си признават чувствата...аз самата не бих издържала в положение като твоето без моето бебче...толкова време...личи си че това което си написал е нещо истинско... :) ...мога само да кажа още нещо-дано всички моменти на тъга ТЯ заличи с двойно повече щастие :wink: :) :smt010
:smt010 :smt010 :smt010
Просто аз
12-23-2006, 22:44
Здравейте отново на всички, това горе беше един от маил-ите до приятелката ми :-) малко поизрязан но все пак се разбра за какво става въпрос, виждам че някои от вас изкат още, ето поствам още един маил.
"Здравей принцесо
Не знам какво да ти напиша изобщо, и съм сигурен че всичките думи на земята и всичките езици не могат да опишат с прости думи колко много те обичам! Просто не мога да ти обясна с думи.
Искам да ти кажа да не бъдеш тъжна, и да си тъжна нищо не можеш да промениш, няма как да се прибера :( принцесата ми, все пак празници са - усмихни се, малко празнично настроение да се усети, а ти усмихнеш ли се - грейва целия свят, та на целия свят ще направиш услуга ако се усмихнеш (както в момента в който четеш тоя ред :-)), принцесо, никога не искам да си тъжна, стане ли ти тъжно се сети аз колко ще съм тъжен, защото аз всичко знам,пратил едно врабченце да те гледа и да ми казва кога си тъжна и кога весела :-Р
Принцесо, също така искам пак да ти се извиня за всичките пъти които съм карал прекрасната ти усмивка да не грее, а да си тъжно, и също се извинявам за всичките пъти пред които не съм могъл да те накарам да се усмихнеш :( - мила ти за мене си всичко, не знам как да ти го кажа, но те обичам както никога досега не съм обичал и едва ли някога ще обичам пак така, бих ти дал всичко от мен, само за да видя за един миг пак светещите очички и ангелското личице...обичам те..
И пак ти обещавам че някои ден ще сме заедно и никои няма да може да ни раздели, НИКОИ, ще съм всяка секунда с теб и че гледам прекрасното личице на най-прекрасното момиченце на света! На най-красивата принцеса, по-красива дори и от принцесите от приказките! Самата ти усмивка е една приказка, и да ти кажа честно - по-красиво създание от теб на света няма, просто няма и никога няма да има, и от 2 милиарда (или там колко са) на земята - аз имах щастието да се запозная с теб и да ме заобичаш. Е кажи ми по голям късмет от това някъде някого имал ли е? НЕ :-) Е аз съм най-щастливия човек на света и по-хубаво нещо от това не би могло да ми се случи, така че аз съм доволен от живота, далеч си от мен, но това ще се промени, ще доиде и денят в които ще си до мен и тогава няма да те пусна да си отидеш никога, защото това ще се все едно да пусна живота си да си отиде...все едно оставам само 1/4 човек...но това няма да го допусна никога!
Само 1 не забравяй когато не съм наблизо да ти го кажа 13487 пъти - че те обичам повече от всичко на света и откакто те срещнах разбрах какво е заради друг човек да си готов да изневериш на самия себе си!
Лек нощ принцесо - Обичам те!
Първото беше красиво, второто вече е позьорство.
На твое място не бих си позволил да превръщам тези писма в обществено достояние. Не мислиш ли, че е твърде лично?
Възхищавам се на хора, които се обичат толкова много.Мога да си представя колко е трудно, не съм била в такава ситуация, но мога да си представя как ще се чувствам, ако човека, който обичам безумно много, е толкова далече от мен.
Octofunk
12-24-2006, 08:43
Наистина трогателно... не знам дори какво да кажа, това е истинска любов...
Мейлите са нещо лично.
Ама щом се кефите да си поствате личната кореспонденция...
malkata_
12-24-2006, 10:53
попринцип мейлите са лично нещо и не би трябвало да ги показваш на никого...но щом така си решил... :) наистина това което и пишеш е много хубаво и миличко...по написаното смятам че я обичаш страшно много...непозволявай тази любов да си отиде... :oops: :smt010
Разбирам как се чувстваш и ЗНАМ какво е да си далече от човека, когото обичаш (1166km...) ...постоянно да си мислиш за двете седмици, които ще прекарате заедно...и после да те смазва мисълта за времето, в което отново ще сте разделени...да се прибираш "вкъщи" с единствената мисъл как ще включиш компютъра и може би ще му чуеш гласа...
(За жалост знам и какво е той да не те обича така, както ти него...чудиш се какво ви крепи и държи "заедно" и се свиваш от страх, че всеки миг може да се разпадне...)
Радвай се, че любовта ти е споделена. Връзка от разстяние е трудна и мъчителна, но не и невъзможна. А това, да я поддържаш здрава и истинска въпреки пречките, показва невероятна сила на чувствата и характера.
Желая ти успех и...весели празници.