PDA

View Full Version : Трите думи



`ImpeNeTraBle_DarKnesS`
12-23-2006, 13:42
Ето ви едно есе :) (силно казано есе, но все пак). Писано е когато падна най-първия сняг. Някъде октомври-ноември беше.







"ТРИТЕ ДУМИ"




Заваля първия сняг, всичко стихна. Надали? В душата ти още е буря. Гледаш през прозореца - улица, коли и хора забързани се мяркат. Падат малки снежинки, сякаш перлички се ръсят от небето. Всичко бавно се посипва, облича чисто белия кожух. Това те радва, стопля болната ти душа...макар и малко, но я стопля.
Гледаш...и си мислиш. Тази нежност, тази крехкост, тази красота навън...тотално сикаш да забравиш всичко и да се потопиш във нея. Нещо обаче не ти достига. Какво ли? Май самия ти не знаеш. Душата ти е напокорна, страсти вътре в нея бушуват. Има нещо, което те дели от пълния покой и радост. Наранен си...и то дълбоко. Искаш силно да си отмъстиш. Привидно то изглежда лесно. Всеки ще ти каже: "Давай, хайде смело!". Но ти далеч не си способен да направиш това. Но дали....способен си и още как!! Но просто това гадно чувство....този страх. Това ти е единствената бариера!
Снегът понатрупа малко. Това изкара в главата ти мислите за едни три думи, изречени завистливо от тях. Три думи....привидно нищо. Но тези три слова сякаш бяха по-силни и от меч. Като ги чу - направи се, че няма нищо. После плака и тъжи. Сега пак нараненото място от тези думи те боли. Отделяш огромно място и значение на тези три думи....те наистина нараниха крехката ти и объркана душа. Съмняваш се - " - вярно ли е????", "-не е ли???". Тази мисъл постоянно те човърка. Искаш да си сигурен...и се молиш от все сърце и душа да не е вярно. И самият ти не знаеш какво чувстваш. Объркан си до болка...но не, няма думи да опиша тези чувства.
Да, въпросните три думи те нараниха и разрязаха много дълбоко.
Но, да....почти реши че не е вярно. Като че ли малко се поуспокои. Сега в умът ти, в душата ти....навсякъде във теб е хаос. Решаваш още малко да погледаш, още мъничко покой.
Все повече се вглеждаш, бурно размишляваш. Така, но само до един момент. Постепенно стихваш. иска ти се да забравиш всичко и да се потопиш в белотата на снега. иска ти се всичко да приключи - веднъж завинаги...ах, тази белота! Пак се връщаш на трите думи, които бавно те разяждат и изпиват. Понатрупа още сняг...и ей така ти хрумна...Случайно ли? Не знам. Май го искаше от много време. Бавно се потапяш в беличката атмосвера...бавно се рушиш. Как се чувстваше тогава....знам ли? - Нямам думи да опиша.
Незнайно как, но този ад внезапно спря. Ей така, сякаш със вълшебна пръчица. Потопи се в твоя свят...в по-хубавия свят. Малко, помалко самотата те погуби. Бавно, но все пак успя. Теб те няма вече...ти си погубен. Само самотата ли? Разбира се....и трите думи......

DeViL`s_Daughter
12-23-2006, 15:25
=D> =D> =D>

12-23-2006, 19:37
mnogo e hubvao. =D>

jeditte
12-24-2006, 09:10
...

`ImpeNeTraBle_DarKnesS`
12-24-2006, 10:17
Тук изобщо не става въпрос за любов и момчета..хахаа :lol: :lol: :lol: не. И сега като се замислих думите са 4.