zcxzvfsdgd
12-23-2006, 18:41
Тихото тичане на вятъра,шума от падането на снега,тишината на загасващите по улицата светлини..Всичко това караше голото й тяло да трепери.Стоеше на терасата и едва се взираше в звездите.Очите й почти притворени с болка се опитваха да открият него-там горе,скрит между многото други...Ах,падаща звзда!Искаше да си пожелае нещо,но не знаеше какво.Нямаше желание да мисли за това,а и едва ли можеше.Мислеше единствено за него..Трепереше..,устните и бяха посинели,а краката и ръцете дори не ги чувстваше.Беше изпила много,надявайки се да забрави за НЕГО,и за живота по принцип!
Пълзеше като гъсейница,опитвайки се да достигне вратата и да се спаси може би от бялата смърт.Добра се до целта,но някой беше заключил..ТОЙ!Стоеше на прозореца и я гледаше как се влачи,жадна да бутне дървеното си спасение.Винаги я е виждал така..да се влачи,да умира хиляди пъти пред очите му.Стоеше и се усмихваше,шептеше нещо,но само той знае какво.
Тя дори не го забеляза.Буташе с китки вратата,но това и причиняваше ужасна болка,и се отказа.Реши,че е по-добре да умре,чакаща смъртта,отколкото бореща се за едно невъзможно оцеляване...Безброй пъти беше опитвала да се самоубие,но все не успяваше.Е,сега успеха беше срещу нея,но тя не се радваше на това..Винаги я е било страх от смъртта,защото винаги е знаела че ако умре,един човек винаги ще бъде сам.ТОЙ,защото никой освен нея не го обичаше...
Дори тя не знаеше от къде потекоха тези парещи сълзи,....но бързо пълзяха по замръзналото й лице.За секунда вятърът ги превръщаше в ледени точици,които караха лицето и да прилича на цвете,окъпано в роса.Затвори очите си и си представяше как никога не бяха тичали в снега,как никога не се събудиха един до друг.Защо?Защо го обичаше..Та той й причиняваше страшна болка..Не й даваше нищо,само й отнемаше..А дори не бяха гаджета.Въпреки това той й забраняваше да излиза с други момчета..а тя нямаше приятелки,за това по цял ден си стоеше вкъщи,чакаща да получи sms ,че вечерта ще излязат,но така и не пристигаше този sms...Плачеше всеки ден за НЕГО,разкъсваше се от болката която й причиняваше..Беше изгубила всякаква надежда,че някога ще бъде щастлива.Имаше нужда само да види погледа му..това й стигаше..
Изскърца врата и тя отвори очи..Беше той,стоеше и я гледаше,както я гледаше предната вечер,легнал върху краката й.Поглед изпълнен с..любов-не..омраза-не..гняв-не..а какво тогава..Възхищение може би..Любуваше се на нейното същество,осъзнаваше колко е идеална,и колко губи той самия всеки един момент,отблъсквайки я по този ужасен начин.Занеше,че прави всичко за него,абсолютно всичко.Дишаше за него,умираше за него...а той...той просто се подиграваше с нея.Беше доволен..но искаше още..
Очите й едва откриваха неговите..Замъгленият й поглед,едва позна образа му..Опита се да се повдигне,но изпъшка от болка...нямаше сили да извика..Направи усилие да каже нещо,но устните й бяха залепнали..Отвори със сетно усилие длан и в снега натрупан до нея написа.."АЗ И ТИ"..
Ръката й се отпусна върху написаното,и го изтри..
По улиците отекна нечий вик..
Едва успя да издърпа вкочененото й тяло в стаята...Стенеше..тресеше я...целуваше я...шепнеше й на френски...Ридаеше и почти не се разбираше какво й говори..Ясно беше само последното..Je t`aime..
Знаеше колко е силна,и до последно я гледаше как лежи просната в студа..Знаеше,че би дала всичко за него дори и той да не я обича,за това не и призна че сърцето му бие за нея..
Кой..кой сега щеше да го обича..На кой щеше да се възхищава..
Стоеше на земята в стаята,сложил тялото й върху себе си,не спираше да се моли..Знаеше,че днеск е Коледа,и се надяваше на чудо..Не бе осъзнал,че чудото беше се случило още миналата коледа..Тя..нима не знаеше,че ТЯ е неговото чудо..
Вдигна я,и я отнесе на терасата..Положи я да легне и легна до нея..Върху полуизтрития надпис от нея,той написа отново "АЗ И ТИ"..хвана я за ръката и се опита да затвори очи..Но сълзите му пречиха..Ах,падаща звезда..Едва се чу шепот.."да бягаме в снега едва ли ще успеем,но ще се събуждам винаги до теб..обичам те..обичай ме и ти-там,когато сме сред многото"....
На терасата отсреща месеци наред едно момиче чакаше падаща звезда..но така и нямаше..Гледаше небето всяка вечер и виждаше най-ярките звезди точно до нейната терасата..Една до друга,светеха толкова силно,светеха една за друга..ТОЙ И ТЯ..
Пълзеше като гъсейница,опитвайки се да достигне вратата и да се спаси може би от бялата смърт.Добра се до целта,но някой беше заключил..ТОЙ!Стоеше на прозореца и я гледаше как се влачи,жадна да бутне дървеното си спасение.Винаги я е виждал така..да се влачи,да умира хиляди пъти пред очите му.Стоеше и се усмихваше,шептеше нещо,но само той знае какво.
Тя дори не го забеляза.Буташе с китки вратата,но това и причиняваше ужасна болка,и се отказа.Реши,че е по-добре да умре,чакаща смъртта,отколкото бореща се за едно невъзможно оцеляване...Безброй пъти беше опитвала да се самоубие,но все не успяваше.Е,сега успеха беше срещу нея,но тя не се радваше на това..Винаги я е било страх от смъртта,защото винаги е знаела че ако умре,един човек винаги ще бъде сам.ТОЙ,защото никой освен нея не го обичаше...
Дори тя не знаеше от къде потекоха тези парещи сълзи,....но бързо пълзяха по замръзналото й лице.За секунда вятърът ги превръщаше в ледени точици,които караха лицето и да прилича на цвете,окъпано в роса.Затвори очите си и си представяше как никога не бяха тичали в снега,как никога не се събудиха един до друг.Защо?Защо го обичаше..Та той й причиняваше страшна болка..Не й даваше нищо,само й отнемаше..А дори не бяха гаджета.Въпреки това той й забраняваше да излиза с други момчета..а тя нямаше приятелки,за това по цял ден си стоеше вкъщи,чакаща да получи sms ,че вечерта ще излязат,но така и не пристигаше този sms...Плачеше всеки ден за НЕГО,разкъсваше се от болката която й причиняваше..Беше изгубила всякаква надежда,че някога ще бъде щастлива.Имаше нужда само да види погледа му..това й стигаше..
Изскърца врата и тя отвори очи..Беше той,стоеше и я гледаше,както я гледаше предната вечер,легнал върху краката й.Поглед изпълнен с..любов-не..омраза-не..гняв-не..а какво тогава..Възхищение може би..Любуваше се на нейното същество,осъзнаваше колко е идеална,и колко губи той самия всеки един момент,отблъсквайки я по този ужасен начин.Занеше,че прави всичко за него,абсолютно всичко.Дишаше за него,умираше за него...а той...той просто се подиграваше с нея.Беше доволен..но искаше още..
Очите й едва откриваха неговите..Замъгленият й поглед,едва позна образа му..Опита се да се повдигне,но изпъшка от болка...нямаше сили да извика..Направи усилие да каже нещо,но устните й бяха залепнали..Отвори със сетно усилие длан и в снега натрупан до нея написа.."АЗ И ТИ"..
Ръката й се отпусна върху написаното,и го изтри..
По улиците отекна нечий вик..
Едва успя да издърпа вкочененото й тяло в стаята...Стенеше..тресеше я...целуваше я...шепнеше й на френски...Ридаеше и почти не се разбираше какво й говори..Ясно беше само последното..Je t`aime..
Знаеше колко е силна,и до последно я гледаше как лежи просната в студа..Знаеше,че би дала всичко за него дори и той да не я обича,за това не и призна че сърцето му бие за нея..
Кой..кой сега щеше да го обича..На кой щеше да се възхищава..
Стоеше на земята в стаята,сложил тялото й върху себе си,не спираше да се моли..Знаеше,че днеск е Коледа,и се надяваше на чудо..Не бе осъзнал,че чудото беше се случило още миналата коледа..Тя..нима не знаеше,че ТЯ е неговото чудо..
Вдигна я,и я отнесе на терасата..Положи я да легне и легна до нея..Върху полуизтрития надпис от нея,той написа отново "АЗ И ТИ"..хвана я за ръката и се опита да затвори очи..Но сълзите му пречиха..Ах,падаща звезда..Едва се чу шепот.."да бягаме в снега едва ли ще успеем,но ще се събуждам винаги до теб..обичам те..обичай ме и ти-там,когато сме сред многото"....
На терасата отсреща месеци наред едно момиче чакаше падаща звезда..но така и нямаше..Гледаше небето всяка вечер и виждаше най-ярките звезди точно до нейната терасата..Една до друга,светеха толкова силно,светеха една за друга..ТОЙ И ТЯ..