12-24-2006, 14:06
След дългата и изморителна вечер тя легна спрокойно в леглото си и щом помириса възглавницата се унесе в сладък сън,сън,който по-късно промени живота й.Беше декември,а денят беше 24.
Тя сънуваше,че се намира в една малка къща , далеч ореалността,далеч от шумния град,далеч от светещите билбордове и забързаните коли.Накрай света,където времето сякаш течеше бавно и можеше човек да му се наслади.
Самата къщичка не беше нищо особено,дървена малка постройки с много прозорци с мекички килими.Нямаше нищо особено,но сякаш къщата излъчваше някаква странна сила,която те предразполагаше да се отпуснеш и да вдишаш от живота.Някакъв уют се носеше от стените и прозорците.В ъгъла на стаята гореше камина.Огънят беше приатен пламъчетат закчливо се гонеха.Тя се приближа до камината,седна на
пода и се заслуша в песента на огъня.За секунда се замисли,че в този момент няма какво друго да иска от живота,че Господ й е позволил да опита вкуса на щастието и най-вече,че тя е успяла да го усети.И точно,когато си помисли,че не може да бъде по-хубаво,врата на къщурката се отвори,но вместо студ и виелици сякаш цялата стая засия и в нея влезе ТОЙ-мъжът на неините мечти.Човекът,
който тя искаше,на когото се доверяваше безуслонво,който обичаше
безкрайно.Той я прегърна и в този момент усъзна,че е най-щастливата жена на света,че любовта не може да бъде сравнена с нищо друго,че тя е всичко!
Двамата отново седнаха на пода до камината и се отдадоха на момента.Наслаждаваха се на туптенето на сърцата си,на усмивките си,на преплетените им ръце.Няма нищо по-романтично от тази гледка.Нищо!
-Знам,че ти си само красив сън,че не съществувааш в реалността - прошепна вече не толкова щастлива тя.
-ДА,така е,в мига,в който се събудеш мен вече няма да ме има.
-Но,нали поне ще си спомням за този вълшебен миг?-каза уплашено тя
-Може и да си спомниш,а може и да забравиш всичо.Но ти обещавам,че
някъде вътре в теб ще пазиш тази нощ,ще пазиш спомена за мен.
-Но не искам тази нощ да свършва,не искам да те загубя,та ти си всичко за мен.
-Тази нощ може никога да не свърши.
-Но,как,как ще стане това?-през сълзи запита тя.
-С теб можем завинаги да останем тук,така,но ти никога вече няма да се върнеш при близките си,никога вече няма да стъпиш в дома си.
-Готова съм да платя тази цена,но само ако бъда с теб тук,сега и завинаги.
-Сигурна ли си,че искаш това?
-Сигурна съм!
В този момент удари 12 час,вече беше Коледа.А на Коледа стават чудеса.
Далеч от малката къщурка,в една къща,в един малък град,една майка отвори една врата,но не намери дъщеря си
в леглото.Нямаше никакви след някой да е напускал къщата.Но нея я нямаше.Сякаш се беше изпарила.А до леглото имаше само сгъната бележка:
"Мамо,обичам те много,обичам и всички вас приятели,на тази нощ за мен започна приказка,коята не искам да свършва.Най-накрая съм щастлива,най-накрая съм жива.Ще ми липсвате,но аз винаги ще съм с вас.На Коледа стават чудеса и аз се потопих в моето чудо!"
Тя сънуваше,че се намира в една малка къща , далеч ореалността,далеч от шумния град,далеч от светещите билбордове и забързаните коли.Накрай света,където времето сякаш течеше бавно и можеше човек да му се наслади.
Самата къщичка не беше нищо особено,дървена малка постройки с много прозорци с мекички килими.Нямаше нищо особено,но сякаш къщата излъчваше някаква странна сила,която те предразполагаше да се отпуснеш и да вдишаш от живота.Някакъв уют се носеше от стените и прозорците.В ъгъла на стаята гореше камина.Огънят беше приатен пламъчетат закчливо се гонеха.Тя се приближа до камината,седна на
пода и се заслуша в песента на огъня.За секунда се замисли,че в този момент няма какво друго да иска от живота,че Господ й е позволил да опита вкуса на щастието и най-вече,че тя е успяла да го усети.И точно,когато си помисли,че не може да бъде по-хубаво,врата на къщурката се отвори,но вместо студ и виелици сякаш цялата стая засия и в нея влезе ТОЙ-мъжът на неините мечти.Човекът,
който тя искаше,на когото се доверяваше безуслонво,който обичаше
безкрайно.Той я прегърна и в този момент усъзна,че е най-щастливата жена на света,че любовта не може да бъде сравнена с нищо друго,че тя е всичко!
Двамата отново седнаха на пода до камината и се отдадоха на момента.Наслаждаваха се на туптенето на сърцата си,на усмивките си,на преплетените им ръце.Няма нищо по-романтично от тази гледка.Нищо!
-Знам,че ти си само красив сън,че не съществувааш в реалността - прошепна вече не толкова щастлива тя.
-ДА,така е,в мига,в който се събудеш мен вече няма да ме има.
-Но,нали поне ще си спомням за този вълшебен миг?-каза уплашено тя
-Може и да си спомниш,а може и да забравиш всичо.Но ти обещавам,че
някъде вътре в теб ще пазиш тази нощ,ще пазиш спомена за мен.
-Но не искам тази нощ да свършва,не искам да те загубя,та ти си всичко за мен.
-Тази нощ може никога да не свърши.
-Но,как,как ще стане това?-през сълзи запита тя.
-С теб можем завинаги да останем тук,така,но ти никога вече няма да се върнеш при близките си,никога вече няма да стъпиш в дома си.
-Готова съм да платя тази цена,но само ако бъда с теб тук,сега и завинаги.
-Сигурна ли си,че искаш това?
-Сигурна съм!
В този момент удари 12 час,вече беше Коледа.А на Коледа стават чудеса.
Далеч от малката къщурка,в една къща,в един малък град,една майка отвори една врата,но не намери дъщеря си
в леглото.Нямаше никакви след някой да е напускал къщата.Но нея я нямаше.Сякаш се беше изпарила.А до леглото имаше само сгъната бележка:
"Мамо,обичам те много,обичам и всички вас приятели,на тази нощ за мен започна приказка,коята не искам да свършва.Най-накрая съм щастлива,най-накрая съм жива.Ще ми липсвате,но аз винаги ще съм с вас.На Коледа стават чудеса и аз се потопих в моето чудо!"