една
12-24-2006, 20:17
В едно слънчево утро, но толкова слънчево, че чак птичките били задрямали, Любовта решила да поплува в любимото си езеро ,намиращо се в една забутана долинка.Събула чехлите си, защото на няколко пъти разни непослушни камъчета я закачали и причинявали невероятен гъдел на иначе така нежните и пети.Но чехлите не са важни в тази приказка.По-важното е как Любовта внимателно намокрила краката си и почувствала така желаната прохлада. Запретнала роклята си от северен вятър и се потопила.Гмуркала се и си говорела с разни разбунтували се песъчинки по дъното, които не били доволни в живота на езерото.Било им прекалено тясно и си искали стария Вълшебен океан на другия край на света.
Но и това не е важно.Плувала, плувала, а слънчевите лъчи се заигравали с воалите на роклята и ,която помните ,е направена от северен вятър.Безгрижно плувайки изведнъж и се схванал крака.Опитала да се отпусне, защото и били казвали ,че така ще я понесат вълните,но уви -вятърът бил заспал дълбоко и дори нейните задъхани молби не можели да го събудят.Още повече се притеснила и започнала да усеща как потъва като камък.Бавно ,но сигурно щяла да достигне дъното.Но точно в този момент, когато се била предала напълно и мислела на ум завещанието си, усетила как езерото се затоплило.Погледнала нагоре и видяла как едно малко драконче летяло над нея и бълвало огън.Любовта си помислила, че това е нейното спасение и увереността и отново се възвърнала.Започнала да пляска с ръце и крака, и с пълно гърло да крещи „Спаси ме,малко драконче, ще направя всичко за теб само ми помогни.“ Дракончето само се посмихнало и издишало силна струя огън. В този момент Любовта започнала да пищи : „Ах,ти ,недосетливо драконче, не виждаш ли ,че ако продължаваш в този дух , ще стана на въглен ? „В този момент дракончето се спряло и казало с писклив глас : „Вярно.Не се бях сетило.“ А Любовта, която била доста надута и раздразнителна, си мислела колко глупаво е това драконче, но все пак от него зависело дали ще оживее. Дракончето се спуснало ниско над езерото и подало дългата си зелена опашка, а Любовта с цялата и останала енергия се хванала за нея и се издърпала на люспестия му гръб.
„Тюх..“ рекла Любовта и избърсала избилите капчици пот. Погледнала роклята си от вятър ,цялата мокра и раздърпана и започнала да се вайка. Дракончето се изкашляло многозначително и рекло:“Аз те спасих, дължиш ми услуга. Искам две неща от теб.Да ми построиш дом и да ми дадеш име.“ Любовта си помислила :“ Що за наглост ...“ ,но на глас казала: „Добре, ще направя каквото искаш,... все пак съм ти длъжница.“ Летели , летели и най-накрая стигнали върха на една планина. Дракончето се приземило грациозно,а Любовта слезнала от драконовият му ,но по бебшки начин ,гръб, мислейки си как ще му построи малка къщурка, защото му била изнервена от дългото и много неудобно пътуване. Все пак тя била Любовта и както знаем, много капризнечела и не била свикнала на подобно отношение. Започвайки да стори една най-обикновена къщичка 50 на 50, установила,че дракончето расте с всеки изминал час. Крилете и главата му не се побирали в бараката. Въздъхнала и си казала : „Е добре...,какво толкова..“ Строяла ли, строяла и най-накрая построила замък във формата на сърце.Голямо и червено.И то от огнеупорен материал,защото все пак вътре щял да живее огнедишащ дракон. Погледнала замъка отстрани и се усмихнала лукаво-била доволна от свършената работа. Все пак тя била Любовта ,за нея нямало непостижими цели. Дракончето било много доволно също.Но все още си нямало име. Това било голям проблем. Любовта седнала под един дъб и започнала да мисли сложно,трудноразбираемо ,но запомнящо се име.Мислила,мислила и вече била толкова изморена от свършената работа до тук ,че задрямала. И започнала да сънува чудни страни и музика. Как се сънува музика само Любовта знае, така ,че не мога да ви опиша точно какво е да сънуваш музиката. Но това не е важно.Любовта толкова дълбоко заспала,че дори изпаднала в летаргия.Летаргията е зимният сън на мечките,ако не знаете. Но не си мислете,че Любовта има родствени връзки с Мечо Пух, много ви се моля не бъркайте приказките. Малкото драконче толкова се натъжило..опитвало какво ли не да я събуди, но без резултат. Така минала половин година в напразни опити.Най- накрая дракончето се ядосало и извикало на своя помощ далечният си братовчед Северния вятър.Той подхванал една непослушна прашинка и я запратил право в красивото носле на Любовта. Прашинката я погъделичкала и точно в този момент Любовта толкова силно кихнала ,че изплашила всички животинки през девет планини, та чак в десетата не се чуло нищо.И сепвайки се рязко от мечешкия си сън, се сетила името , което измислила за дракончето.То вече било изгубило напълно търпение и тъмен дим излизал от бебешките му ноздри.Както знаете, всички малки деца обичат да получават това, което им е било обещано. Любовта казала : „Спри,драконче, успокой се. Измислих име.Сложно,трудно обяснимо ,но все пак запомнящо се име.“ Дракончето се зачудило и казало: „Кажи ми ,кажи ми.Какво е то ?“ И заедно с дракончето целият свят наострил уши, за да разбере името,защото всички обичали дракони.
-Чувство ще те нарека,рекла Любовта и се усмихнала с най-прекрасната си усмивка.
И оттам насетне дракончето заживяло в замъка-сърце,а Любовта била все така безгрижна и засмяна,също като в онази слънчева утрин.
--------------------------------------------------------------------------------------
Очаквам критика.Освен това е написано за един скъп човек и още се чудя дали да му го дам,какво ще кажете? Не си пестете думите,критикувайте здраво.
Но и това не е важно.Плувала, плувала, а слънчевите лъчи се заигравали с воалите на роклята и ,която помните ,е направена от северен вятър.Безгрижно плувайки изведнъж и се схванал крака.Опитала да се отпусне, защото и били казвали ,че така ще я понесат вълните,но уви -вятърът бил заспал дълбоко и дори нейните задъхани молби не можели да го събудят.Още повече се притеснила и започнала да усеща как потъва като камък.Бавно ,но сигурно щяла да достигне дъното.Но точно в този момент, когато се била предала напълно и мислела на ум завещанието си, усетила как езерото се затоплило.Погледнала нагоре и видяла как едно малко драконче летяло над нея и бълвало огън.Любовта си помислила, че това е нейното спасение и увереността и отново се възвърнала.Започнала да пляска с ръце и крака, и с пълно гърло да крещи „Спаси ме,малко драконче, ще направя всичко за теб само ми помогни.“ Дракончето само се посмихнало и издишало силна струя огън. В този момент Любовта започнала да пищи : „Ах,ти ,недосетливо драконче, не виждаш ли ,че ако продължаваш в този дух , ще стана на въглен ? „В този момент дракончето се спряло и казало с писклив глас : „Вярно.Не се бях сетило.“ А Любовта, която била доста надута и раздразнителна, си мислела колко глупаво е това драконче, но все пак от него зависело дали ще оживее. Дракончето се спуснало ниско над езерото и подало дългата си зелена опашка, а Любовта с цялата и останала енергия се хванала за нея и се издърпала на люспестия му гръб.
„Тюх..“ рекла Любовта и избърсала избилите капчици пот. Погледнала роклята си от вятър ,цялата мокра и раздърпана и започнала да се вайка. Дракончето се изкашляло многозначително и рекло:“Аз те спасих, дължиш ми услуга. Искам две неща от теб.Да ми построиш дом и да ми дадеш име.“ Любовта си помислила :“ Що за наглост ...“ ,но на глас казала: „Добре, ще направя каквото искаш,... все пак съм ти длъжница.“ Летели , летели и най-накрая стигнали върха на една планина. Дракончето се приземило грациозно,а Любовта слезнала от драконовият му ,но по бебшки начин ,гръб, мислейки си как ще му построи малка къщурка, защото му била изнервена от дългото и много неудобно пътуване. Все пак тя била Любовта и както знаем, много капризнечела и не била свикнала на подобно отношение. Започвайки да стори една най-обикновена къщичка 50 на 50, установила,че дракончето расте с всеки изминал час. Крилете и главата му не се побирали в бараката. Въздъхнала и си казала : „Е добре...,какво толкова..“ Строяла ли, строяла и най-накрая построила замък във формата на сърце.Голямо и червено.И то от огнеупорен материал,защото все пак вътре щял да живее огнедишащ дракон. Погледнала замъка отстрани и се усмихнала лукаво-била доволна от свършената работа. Все пак тя била Любовта ,за нея нямало непостижими цели. Дракончето било много доволно също.Но все още си нямало име. Това било голям проблем. Любовта седнала под един дъб и започнала да мисли сложно,трудноразбираемо ,но запомнящо се име.Мислила,мислила и вече била толкова изморена от свършената работа до тук ,че задрямала. И започнала да сънува чудни страни и музика. Как се сънува музика само Любовта знае, така ,че не мога да ви опиша точно какво е да сънуваш музиката. Но това не е важно.Любовта толкова дълбоко заспала,че дори изпаднала в летаргия.Летаргията е зимният сън на мечките,ако не знаете. Но не си мислете,че Любовта има родствени връзки с Мечо Пух, много ви се моля не бъркайте приказките. Малкото драконче толкова се натъжило..опитвало какво ли не да я събуди, но без резултат. Така минала половин година в напразни опити.Най- накрая дракончето се ядосало и извикало на своя помощ далечният си братовчед Северния вятър.Той подхванал една непослушна прашинка и я запратил право в красивото носле на Любовта. Прашинката я погъделичкала и точно в този момент Любовта толкова силно кихнала ,че изплашила всички животинки през девет планини, та чак в десетата не се чуло нищо.И сепвайки се рязко от мечешкия си сън, се сетила името , което измислила за дракончето.То вече било изгубило напълно търпение и тъмен дим излизал от бебешките му ноздри.Както знаете, всички малки деца обичат да получават това, което им е било обещано. Любовта казала : „Спри,драконче, успокой се. Измислих име.Сложно,трудно обяснимо ,но все пак запомнящо се име.“ Дракончето се зачудило и казало: „Кажи ми ,кажи ми.Какво е то ?“ И заедно с дракончето целият свят наострил уши, за да разбере името,защото всички обичали дракони.
-Чувство ще те нарека,рекла Любовта и се усмихнала с най-прекрасната си усмивка.
И оттам насетне дракончето заживяло в замъка-сърце,а Любовта била все така безгрижна и засмяна,също като в онази слънчева утрин.
--------------------------------------------------------------------------------------
Очаквам критика.Освен това е написано за един скъп човек и още се чудя дали да му го дам,какво ще кажете? Не си пестете думите,критикувайте здраво.