View Full Version : старата любов ражда не хваща
здравейте,първо искам да кажа на всички ви Весела Коледа!
Моля дайте ми съвет,защото съм объркана и незная какво да мисля.Моята история е много дълга.Всичко стана миналата есен.Срещнах едно момче и се влюбих в него от пръв поглед.Всичко беше страхотно.Той ме обичаше.Аз също него.Прекарахме заедно една година-> изпълнена с много хубави и много меко казано отвратителни моменти.Но през цялото време се обичахме безкайно много.Всичко беше страхотно..Незная защо се получи така,но имахме период в които само се карахме,всеки се мразеше,защото се е скарал с другия.Измъчвахме се.Аз страдах.Той също страдаше.Беше непоносимо.И двамата ни болеше от факта,че се нараняваме.Аз неможаш да издържа.Обясних му че искам да се разделим.Беше много тежко.Спомням си всяка моя дума,всяка сълза която падаше от лицето му,спомням си как ме гледаше...неможе и неискаше да осъзнае,че го напускам...нараних го..разбих му сърцето..моето също беше разбито..мразех се за това,че съм го наранила отново..но и бях щастлива,че сега поне ще пострада малко,но няма да го боли толкова колкото докато бяхме заедно. Как стана и аз нерабрах,но в един единствен момент момчето,което ме обичаше от цялото си сърце и душа,ме намрази...знаех,че любовта и омразата са двете страни на една и съща монета,но..никога не съм мислела,че тази велика мисъл е толкова реална...От момента от когато се разделихме,минаха повече от пет месеца,за които нищо не се беше променило.Той ме мразише,мразише ме от цалата си душа,a aз го обичах по-вече от всякога....
Всичко щеше да продължи така,ако аз вчера не бях му се обадила.Да обадих му се и му казах: 'виж сега,коледа е,искаш ли да бъдем приятели и да пием едно кафе утре" мислех,че ще ми откаже,бях се подготвила за това,бях сигурна,но все пак исках да опитам...и хубаво,че го направих..той прие...съгласи се & днес излезнахме.Той беше толкова студен,но все пак бяхме заедно.Само като приятели,но все пак заедно.От почти половин година,за пръв път се усмихвах истински.Само като погледнех очите му и ..немога да ви го опиша...обичам го..мисля,че това е достатъчно.Прекархме няколко часа в майтапи и почти нищо смислено не си казахме,но имаше един момент в който той ми каза: 'аз никога повече няма да си позволя да те обикна,защотото зная,че ако този път го направя,то ако се разделим, аз ще се самоубия' /защото миналият път беше пробвал,но слава Богу не е успял/ .Колкото разбрах сега си има приятелка,но не държи на нея..Незная как да му спечеля довери.Засега сме само приятели,а аз си го искам като нещо повече..знам,че всичко с времето си,но ако може да ми дадете някакъв съвет ще ми е от полза.
Благодаря предварително!
Искам да си зададеш два въпроса, ОК?
1. Егоистка ли съм?
2. Знам ли какво искам?
И бъди така любезна да посочиш причините поради, които си го напуснала. Всяка история си има две страни, а твоята те прави толкова невинна, че чак сърцето ме заболява...
И не знам как продължаваш да имаш желание да бъдеш с него при положение, че той е изрекъл толкова тежки думи.
HopeLesss
12-25-2006, 12:06
Сега какво очакваш да ти кажем: "Бори се за него, това е истинската ти любов"??? Истината е, че ти си имала шанса да го обичаш, била си с него и си провалила всичко. Хората са казали: "Не знаеш какво имаш, докато не го изгубиш". Защо трябва да става така, че да оценим това, което сме имали до себе си? Не мога да те посъветвам нищо. Аз бих оставила нещата такива каквито са. Мисля, че щом веднъж сте се разделили, пътищата ви са тръгнали в различна посока и няма смисъл. Но коя съм аз, че да ти кажа какво да правиш. Ако искаш се бори за него, но ако го обичаш истински, както казваш, го остави да бъде щастлив, защото ти достатъчно си го наранила.
Ami bih te posavetvala purvo hubavo da razmisli6 kakvo pravi6. Obmisli kakvi sa pri4inite da se karate tolkova 4esto. Ako tova sa bili gluposti ot ejednevieto togava moje6 da opita6 pak. No ako tova sa bili nqkakvi po seriozni ne6ta, prosto ne probvai. V smisal... Dori i da zapo4nete otna4alo vinagi 6te se karate ... a tova da se skarate za stari ne6to veroqtnosta e nai golqma. Ako toi te obi4a istingski i ti si gotova da poeme6 risk da ste otnovozaedno napravi go. No ne misli 4e nqma da imate skandali i 4e moje6 da go zareji6 pak tolkova lesno. Ne misli i izob6to 4e ne6tata mogat a budat su6tite. Sled tolkova bolka trudno bi razcyfnala nova lubov po dobra ot starata. Sorry 4e te razo4arovam no nqma smisal da si go vyrne6. prosto ako skusate 6te se naranite mnogo pove4e i pove4e nikoga nqma da mojete da se poglednete. Po dobre si go zadraj kato priqtel.
здравейте,първо искам да кажа на всички ви Весела Коледа!
Моля дайте ми съвет,защото съм объркана и незная какво да мисля.Моята история е много дълга.Всичко стана миналата есен.Срещнах едно момче и се влюбих в него от пръв поглед.Всичко беше страхотно.Той ме обичаше.Аз също него.Прекарахме заедно една година-> изпълнена с много хубави и много меко казано отвратителни моменти.Но през цялото време се обичахме безкайно много.Всичко беше страхотно..Незная защо се получи така,но имахме период в които само се карахме,всеки се мразеше,защото се е скарал с другия.Измъчвахме се.Аз страдах.Той също страдаше.Беше непоносимо.И двамата ни болеше от факта,че се нараняваме.Аз неможаш да издържа.Обясних му че искам да се разделим.Беше много тежко.Спомням си всяка моя дума,всяка сълза която падаше от лицето му,спомням си как ме гледаше...неможе и неискаше да осъзнае,че го напускам...нараних го..разбих му сърцето..моето също беше разбито..мразех се за това,че съм го наранила отново..но и бях щастлива,че сега поне ще пострада малко,но няма да го боли толкова колкото докато бяхме заедно. Как стана и аз нерабрах,но в един единствен момент момчето,което ме обичаше от цялото си сърце и душа,ме намрази...знаех,че любовта и омразата са двете страни на една и съща монета,но..никога не съм мислела,че тази велика мисъл е толкова реална...От момента от когато се разделихме,минаха повече от пет месеца,за които нищо не се беше променило.Той ме мразише,мразише ме от цалата си душа,a aз го обичах по-вече от всякога....
Всичко щеше да продължи така,ако аз вчера не бях му се обадила.Да обадих му се и му казах: 'виж сега,коледа е,искаш ли да бъдем приятели и да пием едно кафе утре" мислех,че ще ми откаже,бях се подготвила за това,бях сигурна,но все пак исках да опитам...и хубаво,че го направих..той прие...съгласи се & днес излезнахме.Той беше толкова студен,но все пак бяхме заедно.Само като приятели,но все пак заедно.От почти половин година,за пръв път се усмихвах истински.Само като погледнех очите му и ..немога да ви го опиша...обичам го..мисля,че това е достатъчно.Прекархме няколко часа в майтапи и почти нищо смислено не си казахме,но имаше един момент в който той ми каза: 'аз никога повече няма да си позволя да те обикна,защотото зная,че ако този път го направя,то ако се разделим, аз ще се самоубия' /защото миналият път беше пробвал,но слава Богу не е успял/ .Колкото разбрах сега си има приятелка,но не държи на нея..Незная как да му спечеля довери.Засега сме само приятели,а аз си го искам като нещо повече..знам,че всичко с времето си,но ако може да ми дадете някакъв съвет ще ми е от полза.
Благодаря предварително!
abe na u4ili6te hodi6 li? Vzemi se nau4i kak da se izrazqva6 kratko i qsno...
Звучи ми като латиноамерикаски сериал...Остави момчето на мира - изгубила си го и толкова. Не понасям някой да говори за чувствата на другия. Ти от къде знаеш, че толкова е страдал?! Той го е преодолял, щом има нова приятелка, направи го щастлив, като го оставиш да продължи напред :!:
priti_kiti
12-25-2006, 14:48
Виж сега.. прочетох ти цялата история и само едно ще ти кажа:
Заглавие: старата любов ражда не хваща
Хваща,хваща.
no_fun_at_all
12-25-2006, 20:22
ми според мен първо си помсили добре дали можешда продължиш напред без него.ако можеш-по-д-бре не се занимавай и започни на ново с някой друг ,който може би ще е по-добър и ще го обичаш пове4е.Ако ли не можеш се опитай да си го върнеш,но ако си сигурна 4е той още не те е забравил .ако не е щастлив с новото си гадже...все пак ако той има още чувства към теб ще се върне рано или късно.опитай просто да му кажеш колко сажаляваш за онова ,което си му казала...дано съм била полезна с нещичко ;-)
svetlidim
12-25-2006, 20:51
:smt006 Според мен по-добре да се бориш,защото веднъж живеем все пак! :smt112 :roll: но преди това се увери,че искаш наистина това,че няма да го разочароваш ,защото аз познавам случай на самоубийство на момче заради момиче .Вслучая те нямаха любовна връзка и именно това накара момчето да сложи край на живота си.Каквото и да решиш ВНИМАВАЙ!!!!!! Успех:smt023
Здравейте хора и весела коледа на всички:)
Искам да ви помоля за малко помощ плс щото ще се побъркам вече !!!! :((
Начи сичко започна на една екскурзия когато ни запознаха (тогава още си го харесах страшно много а това беше поне преди 4 години) После се опитах да стана приятелка с него което беше малко трудно,но до известна степен се получи.:) После обаче когато му казах какво чуствам той се поотдръпна и ас се отказах да бягам след него защото явно не ме харесва:\ .. До известна степен го бях забравила и бях тръгнала с едно момче което казваше че много ме обичало обаче аз нямах мн големи чуства към него и се разделихме щото ми са беше лепнал за задника и неможех да мръдна никъде бес него а това ме побъркваше!!! :С Докато ходех с това момче старата ми любов зе да се появява там където аз се събирах с компанията ..не че е забранено ама ми се видя странно щото уж това кафе го мразеха..както и да е..нарочно се целувах с гаджето си пред него за да видя как ще реагира но нищо .. само ни поглеждаше от време на време и това е..Сега обаче се отказах да се мъча да го забравя шото видях че просто няма да се получи.:( Преди една седмица някъде дойде на коледното събиране на даскалото макар че той не е в мойто даскало вече ... стоеше малко встрани нас и постоянно поглеждаше към мен и доста често си засичахме погледите а понякога и ас се правех на кьорава че не виждам че ме гледа...както и да е цяла вечер беше там и ние също и постоянно си разменяхме погледи.Онзи ден когато бяхме на бар се натресе с компанията си на нащо сепаре .. е имаше място ама имаше и други сепарета...днес в диското сахто седнаха до нас и постоянно ме гледаше и когато се разкарвах по другите маси да видя другите приятели една френдка ми каза че гледал след мене..:С Послушах приятелите си.. сприятелих се с момчетата с които се движи и станах много добра френдка с тях даже може да се каже че единия ми е the best friend...(за малко да тръгна с един от тях за да съм по близо до него но се отказах)...Незнам какво да правя моля ви помогнете ме ..защо с другите мога да буда приятелка а с него не и защо немога да го забравя...Знам че малко прекалих с дължината на съобщенийцито ама ... SORRY :(
znae6 4e si vinovna na na6ite godini imame nujda ot uvle4eniq a ne ot manii!!!!! (dano ne mi se slu4va)
Момчето ясно ти го е казало, че просто се страхува да бъде пак с теб, за да не постъпиш ОТНОВО зле с него.Абе хора,мислете преди да се разделяте.Предаваш се пред най-малката трудност-караница,мислиш си, че така нещата ще се оправят,но НЕ....грешиш и после съжаляваш.И в едно нещо много грешиш-не е бил по-добре като сте се разделили,бил е по-зле,от колкото като сте се карали.Мисли малко.Правиш необмислени действия и после осъзнаваш, че не си мислела и го обичаш от цялата си душа.Всяко нещо трябва да има граница.В този момент не си мислела за неговите чувства и какво се оказва?Че може би той вече не мисли за твоите.Аз бих говорила още веднъж с него, но нямам си и представа как бих могла да му върна доверието, ако бях на твоето място.Може и такъв начин просто да няма.Да ти кажа...може и да не държи на приятелката си, но поне не страда като е с нея,в смисъл и да го скъса няма да му пука особено, щом не се интересува много много от нея...
Моето мнение е друго.Не разбирам защо всички тук я нападате.Направила е грешка-да.Но нека този,който никога не греши първи хвърли камък по момичето.Аз не съм безгешна също.На всеки му се случва понякога да му писне от всичко и да каже 'майната му'.Просто на това момиче и е било писнало вече от безбройно много караници.Не я съдете толкова строго.
А за самата тема :arrow: да наранила си го,но и себе си си наранила.Бъди малко егоистка.Помисли си искасш ли да сте заедно отново.Замисли се какво ще трябва да промениш за да няма тези безбройно много караници?!Реши сама за себе си дали си готова за това?Ако си твърда,че искаш и можеш да промениш нещата отиди при него и опитай пак.Сигурна съм,че както ти самата си казала: 'старата любов ражда не хваща'.
Късмет!
Ами виж ся, ако тряя да съм честна мисля, че просто си осъзнала какво си загубила. Колкото и банално да звучи аз бих те посъветвала да си се бориш за него, но не със зъби и нокти, а просто го увери, че си осъзнала грешката си, и че съжаляваш за всичко. Но това само при положение че той си няма друга. Защото ако има значи си е подредил живота и нямаш право да му се месиш. Успех и Весела Коледа!
Много,много жалко,че осъзнаваме какво сме имали чак след,като го изгубим,а тогава вече е твърде късно да си го върнем ...
Незнам какво чудо трябва да Ви се случи,за да може Той да ти прости! И мисля,че понякога след такава грешка е трудно всичко да е по старо му ...
poneje nqmam vreme da go pro4eta!no pro4etoh nqkoi ot komentarite i smao 6te kaja 4e 4ovek misli predi da napravi ne6to ne sled tova i da sajalqva sled tova i mn da iska da si varne nqkoi!a 6tom ne ste zaedno na4i taka tr da bade!ako tr da ste zaedno 6et se saberete pak nqkoi den!az vqrvam v sadbata!
a iskah da kaja i 4e starata liubov si hva6ta rajda s te4enie na vremeto!4ovek preminava prez mn etapi v svoq jivot i sre6ta mn hora!vinagi moje da obi4a6 pove4e stiga da sre6tne6 pravilen 4ovek!