strange__
12-28-2006, 07:46
Липсващото парче
Прекрасен е живота на децата,
не умеят да съзират те мъглата,
и не знаят що е то това съдбата...
Кукли и колички-това са те-чудесата на играта!
Познавах аз едно момиче,
малко и щастливо,
до някъде игриво,
но някак си наивно!
В едно красиво утро,
когато слънцето изгря,
събуди се това дете-усмихнато и бодро,
но в огледалото лице непознато то съзря...
Отражението И беше чуждо,
това беше нереално чудо!
Сърцето биеше в гърдите,които тя също не позна!
В света и малък реалността с трясък връхлетя...
И ето пак промени-
бузки поруменели и устни зачервени,
а чувства непознати под гърдите нови,
държаха я като във окови!
Минутка или две на щастие,
що за сладострастие?!
Но твърде кратък беше този миг,
по детски глуповато отекна в тъмнината,сякаш беше вик...
За сметка на това започна новата игра-
пъзел от сърце на хиляди парченца
редеше ли редеше..
но всички части така и не събра!
Но,не бой се тя беше още жива..
Как разбрах ли питаш?!
О, това не беше трудно..ти не ги видя тогава,
но болезнени сълзи валяха от душата вече сива!
Небесен ангел паднал на земята,
за да И попречи отново тя да бъде глуповата!
Този Божи дар все още я съпътства
и по пътя верен я опътва...
Чух за нея,че сега била щастлива
и двойно по-красива...
любовта я нежно по косата милва,
но от онзи пъзел частица малка завинаги ще липсва!
Прекрасен е живота на децата,
не умеят да съзират те мъглата,
и не знаят що е то това съдбата...
Кукли и колички-това са те-чудесата на играта!
Познавах аз едно момиче,
малко и щастливо,
до някъде игриво,
но някак си наивно!
В едно красиво утро,
когато слънцето изгря,
събуди се това дете-усмихнато и бодро,
но в огледалото лице непознато то съзря...
Отражението И беше чуждо,
това беше нереално чудо!
Сърцето биеше в гърдите,които тя също не позна!
В света и малък реалността с трясък връхлетя...
И ето пак промени-
бузки поруменели и устни зачервени,
а чувства непознати под гърдите нови,
държаха я като във окови!
Минутка или две на щастие,
що за сладострастие?!
Но твърде кратък беше този миг,
по детски глуповато отекна в тъмнината,сякаш беше вик...
За сметка на това започна новата игра-
пъзел от сърце на хиляди парченца
редеше ли редеше..
но всички части така и не събра!
Но,не бой се тя беше още жива..
Как разбрах ли питаш?!
О, това не беше трудно..ти не ги видя тогава,
но болезнени сълзи валяха от душата вече сива!
Небесен ангел паднал на земята,
за да И попречи отново тя да бъде глуповата!
Този Божи дар все още я съпътства
и по пътя верен я опътва...
Чух за нея,че сега била щастлива
и двойно по-красива...
любовта я нежно по косата милва,
но от онзи пъзел частица малка завинаги ще липсва!