View Full Version : 5 Тези по Литература върху "На прощаване"
1.Кое определя избора на бунтовника
2.Силно да любят и мразят-заветът на бунтовника към братята
3.Юнашката смърт в стихотворението
4.Пътят е страшен но славен
5.Свобода или смърт юнашка
Трябва да направя по 1 теза върху тези точки
Ето дано ти свърши работа:
Великият български владетел Омуртаг е казал: “Човек и добре да живее умира…“. Смъртта е неизбежен финал на всеки житейски път, но тя е и откъсване от познатия свят и преминаване в неизвестното. Различните религии се стремят да направят мисълта за нея по-лека: едни – с идеята за живот в отвъдното, други – с вярата в прераждането, трети – с безсмъртието на духа. Пред очите на лирическия герой в стихотворение “На прощаване в 1868 г.“ авторът вижда смъртта откъм борческата й страна. Когато животът е отдаден за свободата на Родината, бунтовникът смята своята смърт за героична и осъзната. Саможертвата ще остави следи не само в сърцата на близките му, но и в душите на целия народ. В това героят вижда своето безсмъртие.
2:
: В стихотворението "На прощаване" отлриваме лирическия образ на един духовно свободен човек - борец за народна свобода. Чрез този герой поетът революционер отрича доброволно лишилия се от воля за свобода човек, предпочел сигурен живот в робство, и прославя като единствено достойно и героично поведението на хора, напуснали света на робската зависимост, за да поемат пътя на борбата, на страдалческата смърт в името на свободата.
Ето ти и третата:
Стихотворението започва направо, без встъпление, с пряко обръщение на лирическия герой към свидания образ на майката. Образът на майката е нарисуван пестеливо. Героят предугажда душевното и състояние, преживяванията и вълненията и и бърза да е утеши. Бунтовника знае, че майката ще страда при мисълта за неизвестността, която го очаква, че ще я измъчват видения за възможната гибел на любимия син.
:arrow: извинявай , но намерих само 3 дано ти стигнат извинявай много :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: