Polin4eto
01-03-2007, 08:35
Кандидат-гимназистите ще държат изпит по неизучаван материал
Изплашени родители отново търсят изход в частните уроци
Мария Бончева в.Монитор
И преподавателите са в капана на параграф 22 - те нямат право да предвидят в календарно-тематичните си разпределения материал, непредвиден в учебната програма.
Народът има лаконична, но много експресивна оценка за смайващ с ефекта си резултат от колективни или индивидуални усилия: "Станало за чудо и приказ!" Но не от вчера и днес се е родила и фразата "Чудо без приказ", която преобръща в негативен смисъл утвърдителното народно умотворение.
Констатацията "Чудо без приказ" прилепва досущ като гербова марка за един от елементите на новия формат за приемния изпит по български език и литература за ученици след завършен седми клас, които ще кандидатстват в държавни и общински училища. Според новите разпоредби те трябва да направят преразказ на неизучаван художествен текст от българската литература. Така се изпълнява и определена дидактическа задача: учениците да преразкажат текста от името на един от героите в него.
Тринадесет-четиринадесетгодишният кандидат-гимназист наистина е изправен пред неумолимото изискване - да направи чудо, но без "приказ". Защо? Ами поради простичката причина, че до публикуването в сайта на МОН на примерния тест и разказа " Малкият беломорец " от Ангел Каралийчев седмокласникът не е и чувал за такъв жанр, камо ли да е изучавал теорията за същността и характеристиките му. Той не знае нищо за организацията на подготвителния етап от работата, за изискванията към него. Не познава алгоритъма на изработването на такъв тип преразказ, за водещото и допълнително глаголно време и критериите за оценка. Нито преподавателите по български език и литература в прогимназията са запознати с тази теория, нито тазгодишните седмокласници са чували за тъй наречения " трансформиращ преразказ ". Така е назован той в някои от учебниците по литература за пети клас тази година, през която обучението ще се провежда по нова учебна програма.
Може ли някой да посочи в историята на българското образование или на образованието в света такъв изумителен факт: на изпит, че на това отгоре и конкурсен (приемен), да се поставят задачи, въпроси и теми от неизучавано учебно съдържание, невключено в учебните програми в процеса на обучение до момента на изпита. Да се прави това е все едно да се струпа пред децата, които за пръв път в живота си полагат изпит, купчина с конци за рибарска мрежа и да се поиска от тях да я изплетат за определено (кратко!) време, без да са виждали те и през плет майсторлъка на плетенето й, нито пък какво представлява тая дяволия, дето се пълни с риба. Е, това е цяло изпитание!
Тринайсет- четиринайсет годишните за пореден път за обект за експериментите на образователните чиновници
Изпитът бездруго е едно изпитание. Но докато в християнската култура "изпитание" означава трудност за проверка на нравствените ценности и за постигане на душевно усъвършенстване, то в случая с проверката на знанията чрез написване на този непознат за учениците преразказ е като улавянето им в серкме, в което ще се мятат без надежда да излязат.
Оттам идва паниката и на децата, и на родителите им, и на преподавателите. За кандидат-гимназистите въпросът е на живот и смърт: или полагат успешно изпита и се класират, или остават извън класацията. След седми клас се кандидатства само веднъж. Ами как ще го напишат този преразказ, та да успеят? Блазе на кандидат-студентите - те могат да полагат приемни изпити и на 73 години, докато са живи, безброй пъти.
Преподавателите на седмокласниците също си имат своя ад. Той не е само в това, че те ще прохождат в работата над въпросния непознат и неизучаван жанр и ще пробиват пъртина. Той е най-вече в обстоятелството, че негативните резултати ще им се пишат на челото. Ще им залепят атестат, от който спасение няма: те ще носят отговорността и вината за евентуалния провал на учениците си. Ще бъдат без вина виновни. Те не биха могли да успеят в подготовката на седмокласниците, след като учебната година започна с изработените им преди това годишни разпределения. В тях те са длъжни да впишат само урочни теми от задължителното учебно съдържание за седми клас.
По действащата в момента учебна програма системата на писмените ученически текстове включва: "съчинение разсъждение (есе) по нравствено-етичен или общокултурен проблем, значим за ученика; отговор на литературен въпрос по проблем от художествен текст, обект на тълкуване; информационна бележка; репортаж; публицистично съчинение ".
Няма и помен за "преразказ на неизучаван текст от името на един от героите в него".
Учителите нямат право да предвидят в календарно-тематичните си разпределения учебно съдържание, което не съществува в учебната програма, защото това ще бъде нарушение. Но как тогава ще научат учениците си да го пишат този преразказ? Учителите няма откъде да откраднат учебни часове, за да го упражняват достатъчно, че подготовката да бъде сериозна.
Вайкат се и родителите. И стигат за пореден път до мисълта, че единственият изход са частните уроци. Но нали целта на този нов формат на изпита беше да няма частни уроци! Както се казва: ха сега де! Противоречието е заложено от самото образователно министерство и новите му хрумвания за кандидатстване след седми клас
Много са доводите срещу това безумие и думата в случая не е пресилена. Ще посоча само някои.
Не бива да се забравя опитът от предишни години, особено горчивият. Преди десетина години приемният изпит с продължителност четири часа беше върху преразказ на неизучаван текст за цялото изпитно време. И просъществува само веднъж. Вариант за изпит след седми клас се оказа неуспешен, макар че беше спазена методиката на възпроизвеждането на авторския текст. Наложителен е въпросът каква ще е сега методиката на създаването на новия вид преразказ при оскъдните 75 минути, предвидени за написването му. Кой, кога и как ще обясни непознатите думи? Ще има ли време (в условията на стрес при това) детето да напише първо чернова, да я редактира и после да препише текста на белова?
Как ще се подбере подходящ текст: по обем, по съдържание, близко до световъзприятията на седмокласниците, по стил и език, без съкращения, които така дразнят и накърняват смисъла на предложения примерен текст на Каралийчев в проекта за изпит?
Преразказването от името на един от героите означава изразяване на позицията на пишещия, т.е. за кратичкото време той, седмокласникът, трябва да проникне в характеристиката на съответния герой без помощта на учителя.
Литературното образование има за цел да подготви читателите за самостоятелен анализ, но този процес не завършва в седми клас, а чак с приключването на средното образование. Да успее седмокласникът да пише от гледната точка на един от героите означава да стане той съавтор на авторския текст. С други думи, тринадесет-четиринадесетгодишните трябва не само да открият идейно-художествените послания на писателя, но и да ги вложат в разказа на героя. Пита се в задачата обаче, как биха могли да направят това сами, без предварително мисловният им процес да е бил насочван от учителя в изискваната посока. При това едва в седми клас и само за час и петнадесет минути, отредени за написването на преразказа.
Пита се още дали работата на проверителите при това положение ще бъде мъчителна или лесна? Не е за отхвърляне с лека ръка проблемът и за субективния фактор. По-неприятното е обаче, че проверителите ще проверяват и оценяват нещо, което не са преподавали (като жанр), не са проследили процеса на рецепцията му, не са се сблъскали с трудностите в усвояването на жанра и не са работили за превъзмогването им. Дори да са преподаватели на седми клас, няма как да включат урочната тема в разпределенията си. Но няма и как да проверяват изпитните работи, защото трябва да подпишат декларация, че не са давали педагогически услуги на полагащите изпита.
И още: неуместна е комбинацията от тестови задачи и задача за създаване на текст - въпросният преразказ. Подобен вариант също беше изпробван преди време: трябваше да се решават тестови задачи в един изпитен ден, а отговорът на литературен въпрос беше оставен за друг. Общият успех се изчисляваше по формулата 2х + у. И пак резултатът беше катастрофален. Не ми се иска дори да си спомням шокиращите резултати от този гаф.
Навремето учениците ми, като почваха писането на класните работи или на изпитните съчинения на матурата, се шегуваха: "Започва адът на химикалките! " Но министерските чиновници не искат да спестят сега ада на малчуганите. И на техните учители.
:smt009
Изплашени родители отново търсят изход в частните уроци
Мария Бончева в.Монитор
И преподавателите са в капана на параграф 22 - те нямат право да предвидят в календарно-тематичните си разпределения материал, непредвиден в учебната програма.
Народът има лаконична, но много експресивна оценка за смайващ с ефекта си резултат от колективни или индивидуални усилия: "Станало за чудо и приказ!" Но не от вчера и днес се е родила и фразата "Чудо без приказ", която преобръща в негативен смисъл утвърдителното народно умотворение.
Констатацията "Чудо без приказ" прилепва досущ като гербова марка за един от елементите на новия формат за приемния изпит по български език и литература за ученици след завършен седми клас, които ще кандидатстват в държавни и общински училища. Според новите разпоредби те трябва да направят преразказ на неизучаван художествен текст от българската литература. Така се изпълнява и определена дидактическа задача: учениците да преразкажат текста от името на един от героите в него.
Тринадесет-четиринадесетгодишният кандидат-гимназист наистина е изправен пред неумолимото изискване - да направи чудо, но без "приказ". Защо? Ами поради простичката причина, че до публикуването в сайта на МОН на примерния тест и разказа " Малкият беломорец " от Ангел Каралийчев седмокласникът не е и чувал за такъв жанр, камо ли да е изучавал теорията за същността и характеристиките му. Той не знае нищо за организацията на подготвителния етап от работата, за изискванията към него. Не познава алгоритъма на изработването на такъв тип преразказ, за водещото и допълнително глаголно време и критериите за оценка. Нито преподавателите по български език и литература в прогимназията са запознати с тази теория, нито тазгодишните седмокласници са чували за тъй наречения " трансформиращ преразказ ". Така е назован той в някои от учебниците по литература за пети клас тази година, през която обучението ще се провежда по нова учебна програма.
Може ли някой да посочи в историята на българското образование или на образованието в света такъв изумителен факт: на изпит, че на това отгоре и конкурсен (приемен), да се поставят задачи, въпроси и теми от неизучавано учебно съдържание, невключено в учебните програми в процеса на обучение до момента на изпита. Да се прави това е все едно да се струпа пред децата, които за пръв път в живота си полагат изпит, купчина с конци за рибарска мрежа и да се поиска от тях да я изплетат за определено (кратко!) време, без да са виждали те и през плет майсторлъка на плетенето й, нито пък какво представлява тая дяволия, дето се пълни с риба. Е, това е цяло изпитание!
Тринайсет- четиринайсет годишните за пореден път за обект за експериментите на образователните чиновници
Изпитът бездруго е едно изпитание. Но докато в християнската култура "изпитание" означава трудност за проверка на нравствените ценности и за постигане на душевно усъвършенстване, то в случая с проверката на знанията чрез написване на този непознат за учениците преразказ е като улавянето им в серкме, в което ще се мятат без надежда да излязат.
Оттам идва паниката и на децата, и на родителите им, и на преподавателите. За кандидат-гимназистите въпросът е на живот и смърт: или полагат успешно изпита и се класират, или остават извън класацията. След седми клас се кандидатства само веднъж. Ами как ще го напишат този преразказ, та да успеят? Блазе на кандидат-студентите - те могат да полагат приемни изпити и на 73 години, докато са живи, безброй пъти.
Преподавателите на седмокласниците също си имат своя ад. Той не е само в това, че те ще прохождат в работата над въпросния непознат и неизучаван жанр и ще пробиват пъртина. Той е най-вече в обстоятелството, че негативните резултати ще им се пишат на челото. Ще им залепят атестат, от който спасение няма: те ще носят отговорността и вината за евентуалния провал на учениците си. Ще бъдат без вина виновни. Те не биха могли да успеят в подготовката на седмокласниците, след като учебната година започна с изработените им преди това годишни разпределения. В тях те са длъжни да впишат само урочни теми от задължителното учебно съдържание за седми клас.
По действащата в момента учебна програма системата на писмените ученически текстове включва: "съчинение разсъждение (есе) по нравствено-етичен или общокултурен проблем, значим за ученика; отговор на литературен въпрос по проблем от художествен текст, обект на тълкуване; информационна бележка; репортаж; публицистично съчинение ".
Няма и помен за "преразказ на неизучаван текст от името на един от героите в него".
Учителите нямат право да предвидят в календарно-тематичните си разпределения учебно съдържание, което не съществува в учебната програма, защото това ще бъде нарушение. Но как тогава ще научат учениците си да го пишат този преразказ? Учителите няма откъде да откраднат учебни часове, за да го упражняват достатъчно, че подготовката да бъде сериозна.
Вайкат се и родителите. И стигат за пореден път до мисълта, че единственият изход са частните уроци. Но нали целта на този нов формат на изпита беше да няма частни уроци! Както се казва: ха сега де! Противоречието е заложено от самото образователно министерство и новите му хрумвания за кандидатстване след седми клас
Много са доводите срещу това безумие и думата в случая не е пресилена. Ще посоча само някои.
Не бива да се забравя опитът от предишни години, особено горчивият. Преди десетина години приемният изпит с продължителност четири часа беше върху преразказ на неизучаван текст за цялото изпитно време. И просъществува само веднъж. Вариант за изпит след седми клас се оказа неуспешен, макар че беше спазена методиката на възпроизвеждането на авторския текст. Наложителен е въпросът каква ще е сега методиката на създаването на новия вид преразказ при оскъдните 75 минути, предвидени за написването му. Кой, кога и как ще обясни непознатите думи? Ще има ли време (в условията на стрес при това) детето да напише първо чернова, да я редактира и после да препише текста на белова?
Как ще се подбере подходящ текст: по обем, по съдържание, близко до световъзприятията на седмокласниците, по стил и език, без съкращения, които така дразнят и накърняват смисъла на предложения примерен текст на Каралийчев в проекта за изпит?
Преразказването от името на един от героите означава изразяване на позицията на пишещия, т.е. за кратичкото време той, седмокласникът, трябва да проникне в характеристиката на съответния герой без помощта на учителя.
Литературното образование има за цел да подготви читателите за самостоятелен анализ, но този процес не завършва в седми клас, а чак с приключването на средното образование. Да успее седмокласникът да пише от гледната точка на един от героите означава да стане той съавтор на авторския текст. С други думи, тринадесет-четиринадесетгодишните трябва не само да открият идейно-художествените послания на писателя, но и да ги вложат в разказа на героя. Пита се в задачата обаче, как биха могли да направят това сами, без предварително мисловният им процес да е бил насочван от учителя в изискваната посока. При това едва в седми клас и само за час и петнадесет минути, отредени за написването на преразказа.
Пита се още дали работата на проверителите при това положение ще бъде мъчителна или лесна? Не е за отхвърляне с лека ръка проблемът и за субективния фактор. По-неприятното е обаче, че проверителите ще проверяват и оценяват нещо, което не са преподавали (като жанр), не са проследили процеса на рецепцията му, не са се сблъскали с трудностите в усвояването на жанра и не са работили за превъзмогването им. Дори да са преподаватели на седми клас, няма как да включат урочната тема в разпределенията си. Но няма и как да проверяват изпитните работи, защото трябва да подпишат декларация, че не са давали педагогически услуги на полагащите изпита.
И още: неуместна е комбинацията от тестови задачи и задача за създаване на текст - въпросният преразказ. Подобен вариант също беше изпробван преди време: трябваше да се решават тестови задачи в един изпитен ден, а отговорът на литературен въпрос беше оставен за друг. Общият успех се изчисляваше по формулата 2х + у. И пак резултатът беше катастрофален. Не ми се иска дори да си спомням шокиращите резултати от този гаф.
Навремето учениците ми, като почваха писането на класните работи или на изпитните съчинения на матурата, се шегуваха: "Започва адът на химикалките! " Но министерските чиновници не искат да спестят сега ада на малчуганите. И на техните учители.
:smt009