mistery_girl
01-03-2007, 10:28
Molq vi spe6no mi trqabvat nqkoq ot temite:
1.Хора много,човеци малко
2. Изборът:книга или телевизор
3.Да се греши е човешко,да се прощава-божествено.
molq viiiiiiiiiiiii........mnogo 6te sam vi blagodarnaaaaaaa!!!!MOlq viiii!!!!!!!spe6no mi trqabvat! mersi predvaritelno!!!!
Виж ко намерих дано ти свърши работа
Под понятието бедни хора може да се говори за два вида хора, аз ще се спра и на двата. Човек, който е беден по душа може би не може да бъде наречен човек, защо ли? Ами много просто, той има пари, коли, апартаменти, вили, жени и всичко което си поиска, но може ли той да има истинско семейство? Такъв човек знае, че няма кой да го обича истински и винаги изглежда обграден от много "приятели" ала всичко е подплатено много добре с тлъста сметка, всичко - изкуствени и мазни усмивки по студени и от късче лед, обграден с лицемерие, на него няма кой да каже едно - Татко как си, или да го попитат дали го боли нещо. Ако в този човек има все още капчица забравена съвест, той ще се разкайва за изгубеното на младини време изтекло между пръстите в събиране на богатства и материално благополучие, но ако тази изтъркана струна в душата е скъсана то този човек е обречен. В душата му нищо няма да трепне, той става зъл, започва да ламти за чуждото богатсво, да ограбва, да убива, карайки много невинни хора да страдат. Някой ще каже но това се случва на другите, не, не е вярно , случва се при нас, пред очите ни в това ежедневие и то всекидневно!
Един ден влязох в старчески дом /настръхвам само при спомена за това/ за тази покъртяваща гледка. Тези немощни хора там - колко мъка, колко болка и унижение се четеше по лицата им! Някои ме подминаха, други се спряха на около 20 метра и ме заоглеждаха с любопитство, но скоро загубили интерес те ме подминаха. Вероятно са си мислели - тя ще порастне и ще постъпи също като нашите деца. Изтръпвам само при мисълта! Някога тези сакати, болни и слаби стари хора, са били млади и здрави, гледали са ни с много любов и труд, пестяли са за нас неблагодарниците от всяка своя стотинка, от всеки свой залък, за да можем ние да сме добре - техните деца. Но ако имахме наистина малко чест и достойнство ние бихме паднали на колене пред тях и със сълзи на очи бихме поискали прошка и бихме се разкаяли, защото ние сме грешни пред нашите майки и бащи. Те са ни отгледали, дали са ни основата в живота а ние как им се отблагодаряваме? - "В старческия дом или ако не млъкнеш дърто ще изхвърчиш на улицата"! Кой ни дава това право? Те ще замълчат обидено, запазили горчивия хап, ще си легнат с буца в гърлото а може би ще си поплачат тихо през нощта, ще кажат Господи, прости им! Но Господ, няма да прости, защото един от най свещените закони е да почитаме родителите си, а ние добре ги почитаме! Исус е казал, "Ако имаш две ризи дай едната на ближния си", а ние не само, че не им даваме нищо, но им взимаме и последната радост, последния залък от устата и когато усетим, че не са ни нужни повече изстискани до стотинка и душевно ограбени ние ги изхвърляме на улицата, където те намират смъртта си или други себеподобни. Това са заслужили те, тези които са ни отгледали - тъжна картина! Мечтата за тях е старчески дом, но дали така ще намерят утехата която търсят? Не! Те ще изплачат мъката си един на друг рано или късно, ще се развеселят дори може би, но вечерта когато останат сами в залеза на дните мъката ще ги задушава, няма да има кой да ги попита - мамо, татко, как сте? Защо, защо ние хората сме такива егоисти и толкова жестоки към нашите родители? Питам се и не мога да намеря отговор на този въпрос. Дайте малко усмивка и живот в техния изстрадал и мъчен живот, та какво толкова искат те от нас? Едно татко, мамо и от време на време малко внимание само, а те клетите все гледат да дават с безценен съвет за по-добър живот и да помагат, но глас в пустиня, никой не ги чува. И за това някой ден ще си платим, ще има възмездие и ние ще станем на техните години и ще видим какво е. А дотогава Господ ще съди делата ни. И не напразно е казано "Хора много, човеци малко"!
Нека поне човеците си попадем ръка и да се борим заедно срещу злото, срещу напастта от така наречените хора!