http://download.pomagalo.com/4374/ Wiv tuka
Изборът на бунтовника в стихотворението "На прощаване"
I.Увод
Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев е вълнуваща изповед на бореца за свобода пред неговата майка.Той изразява готовността да извърши подвиг в името на отечеството.Прощаването с майката е раздяла и молба за прошка едновременно.Лирическият аз я моли да му прости за страданията,които ще и причини.Същевременно търси нейната подкрепа за съкропената цел,към която се е устремил-свободна изява на личността,достойно изживян живот,национална и социална независимост.
II.Теза
Пламенна и сводолюбива личност,с непоколебим и мъжествен дух,с ясно съзнание за патриотичен дълг.Ботевият лирически герой е направил своя избор-"свобода и смърт юбашка"
Тези думи символ се превръщат в смисъл на живота му.
III.Изложение
Още в лирическия увод на стихотворението "На прощаване" са разкрити мотивите на бунтовника за национално съзнание и човешко достойнство.Затова най-важното в избора му да поеме към род и родина.Той се чужства наранен и ограбен.А страданието на близките му,причинено от робството,е много силен мотив за решението му.Те са най-скъпото и ценното,което има.Лирическият аз неможе да се примири,че поробителят отнема правото на българина за собствен дом.Непонася това,че унижава и наранява достойнствата му като личност,че причинява мъка на близките хора.Тяхното страдание е страдание на целия народ.Бунтовникът се чувства задължен да ги избави от него и да защити светостта на родния край.А споменът за бащиния дом засилва копнежа да се върне в него и да живее щастливо като свободен човек.Затова избира пред примирението и търпението.
Това е единственият достоен избор на сина на "майка юнашка".Закърмен е със свободолюбие.Още от раждането майка му го е учила на непримирипост към поробителя,на нетърпимост към поругаването на бащиното огнище.
На нея бунтовникът съобщава съдбовното си решение,защото няам по-близък,свиден и мил човек,на когото да се довери.Избрал като Чавдар от "Хайдути" да стане "хайдутин","бунтовник",лирическият аз търси прошка и благословия за своето решение.Признаването му като "първо чедо" е да бъде пазител на родния дом,опора на майката,продължител на рода.На неговите ценности са по-важни от родовите норми.За да спазят законите на рода,трябва да постигне неговата свобода.Свободата е висше благо,право на всеки човек и всеки народ,затова е непоколебим в избора си.Повелителните глаголи "неплачи","нетъжи" изрзяват желанието на бунтовника ,майка му да преодолее скръбта,а страданието и да се превърне в борба срещу униженията в робският свят.Синът доверява на майка си своите копнежи,вярата и тревогите си,надеждите си за победа и щастие.Желае да я утеши,да смекчиболката и с думи,изпълнени с огромна лубов към нея.В тях има нежна и същевременно силна молба,вяра и майчината издържливост,затова решението е категорично.Юнакът е поел по неизвестния,страшен,но славен път на борбата.Това внушават глаголите в минало свършено време-"станах","останах".
Синът знае,че загубата на "първото чедо" е тежка.Предчувства мъката на "клетата" си майка и въпреки това изусква от нея да бъде силна,за да се пребори с личното страдание.Тя не може да очаква друго решение,тъй като и двамата жадуват достоен живот.И двамата са убедени,че свободата мойе да се постигне само чрез саможертва.Майката има дял в избора на сина си и твърдо трябва да понася страданието.
Нежните думи на бореца за свобода са израз на обич,призързаност,молба за разбиране и милост,за пршка,за неизпълнения синовен дълг.Майката ще го разбере и ще му прости,защото носи в себе си чистата и непорочна любов,която дарява успокоение на унизения и страдания.
Обръщението към нея е изпълнено с болка заради скръбта и,гняв към "таз черна прокуда",страдание за теглото на близките,възторг от предстоящата борба.Причината за всичките тези изживявания е непримиримостта на лирическия герой с главното зло в живота-робството.
Той призовава майка си да сподели идеите му и с клетвата си да присъедини към неговия гняв:
Но кълни,майко,проклинай
таз турска черна прокуда....
Майчинатаклетва е свещен акт на несъгласие с поробителите.Те я заслужават,защото отнемат правото на човека на бъдещето,обричат народа,стават причина за тежката емигрантска съдба на лирическия герой.Според народното поверение майчината клетва се сбъдва.Затова той се надява тя да стигне до онези,който са прогонили него и братята му по съдба "по таз тежка чужбина".Борецът за свобода изразява не само личното си мъченичество,а и на другите като него.Те са чужди в негостоприемната чужбина.Там са самотни,не са щастливи и като Вазовите хъшове страдат за родния дом и близките си.Измъчва ги принудителното бездействие и безцелното съществуване.Тези техни състояния са предадени чрез глаголите "ходим","скитаме".Създава се представа за бездомничество и несигурност.
"Немили,клети,недраги",те са от другата страна на реката.Тя е граница между смърта и безсмъртието.Преминаванет и е възприето като ритуал на посвещаване на героя ж общото дело.Преминаването на реката означава,че юнакът се завръща кам своята истинска същост.А той е непокорен,готов да избира само и единствено "свобода и смърт юнашка".Трябва да изтърпи изпитанията на живота в чуждата страна,защото те са му необходими за духовното съзряване преди да се завърне в родното пространство.В родната земя ще се върне не като грешник,който моли за прошка,а като юнак.
Животит в чъжбина не е изход,не е цел за бунтовника.Той не може да приеме за свой идеал "чуждото",защото то е лишено от ценностти и е заплаха за него.
Направил е своя избор и се стреми да остане верен на това,на което го е научила майка му.А тя е възпитала у сина си дух на непримиромост с неправдата,гордост и достойнство.Затова е необходимо да разбере неговата жертвоготовност в името на свободата и да я подкрепи.Волна и свободолюбива личност,синът "нетрае" робския гнев.Чрез глагола "бесней" и синекдохата за топлота и сговор в семейството,разрушени от робството.
Обичта към близките се слива в любовта към родината и го вдъхновява за бой.В едно се сливат лични и национални мотиви.
Чрез бащиното огнище-символ на святост и чистота,израз на топлотата и уюта в родния дом-авторът визира хората,които обича и в които вярва лирическото аз-майка,баща,братя,либе.Семей ството и родният път са най-съкровеното пространство.За да запазим тяхната смелост,той се обрича на борбата и саможертвата.Анафората "там" насочва към трагичката раздяла на човека с отечеството,сродния дом и близките.Родното се възприема като робско пространство,като място на скръбта.Заради това бунтовникът дава клетвата да служи на своя народ.
За него битката срещу "врага си безверни" е най-достойния избор.Поведението му се определя от чувството за дълг пред род и родина.Метафоричният глагол "тичам" е побрал в себе си нетърпението от предстоящето тръгване.Вълнението му намира израз и в задъхания ритъм и замълчаватено в края на лирическия увод.
Лирическият аз има ясен поглед за света и своето място в него.Осъзнава,че борбата за свобода е велико дело,което заслужава най-голяма жертва.С всеки нов аргумент за мотивите за избора нараства решимостта му и увереността му в правотата на взетото решение.
IV.Заключение
Изборът на бореца за свобода е най-достойният за конкретното изторически време.Извисява го духовното,израсява ценностите му и убежденията му за смисъла на борбата и героичната смърт.Изборът му е модел за изтинко служение на отечеството.
МОТИВИТЕ ЗА ЖИТЕЙСКИЯ ИЗБОР НА БУНТОВНИКА ОТ ПОЕМАТА ”НА ПРОЩАВАНЕ” НА ХРИСТО БОТЕВ
Христо Ботев създава стихотворението ”На прощаване” като изповед пред майка си за своите борчески пориви. В чувствата, мислите и идеала на нашия гениален поет се разкрива духовният облик на участника във възрожденските борби на народа ни. Лирическият герой на стихотворението е бунтовникът имигрант, посветил живота си на родината и свободата.
В лирическия увод на поемата се разкриват мотивите на младия човек да поеме по опасния път на борбата, който го отдалечава от бащиното огнище, но го доближава до собствената му представа за осмислен и достоен живот. Сред тях се откроява пламенното родолюбие, ненавистта към поробителите и готовността за саможертва в името на националната независимост. Бунтовникът се вдъхновява от вярата, че революцията е единственият изход от робията. Затова всеки, който мечтае за свободата, трябва да допринесе за нейното осъществяване. Лирическият герой е личност с горд и непреклонен дух, личност, която повече не може да живее в условията на примирението.
За бунтовника майката е единствения човек, пред който той чувства морално задължение да изповяда мотивите, които го тласкат далече от нея. ”На прощаване” е мъжествена по своята тоналност творба и същевременно е израз на дълбока и нежна обич. Още първите и стихове завладяват с привързаността към майката и желанието да и бъде вдъхната утеха и сили за идващите тежки дни. Всъщност само този, който обича майка си и близките си, е способен да обича родината и своя народ. Пред най-близкия си човек – негов изповедник и морална опора, бунтовникът споделя онази искрена обич към родния край, която го е насочила към идеала и борбата за свобода. Само синекдохата ”бащино ми огнище” е дори достатъчна, за да открие топлотата на чувството към отечеството. То не е просто географско понятие, то е роден дом и близки, национално пространство, побрало робската участ на българския народ. Към него с тъга и копнеж гледат ”очите на емигранта”, осъден ”от турска черна прокуда” на ”тежка чужбина”. Поетическите образи, заимствани от народните песни, предават ярък акцент на омразата към робската действителност в България и на мъката от емигрантската неволя. Синовният призив въвежда майката в тревожно време на протест, когато е положително да се назоват имената на потисниците:
но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда
дето нас млади пропъди...
Епитетът ”черна” бележи с цвета на болката и отчаяното положение на народа. Страданията от принудителната емиграция поражда жаждата за мъст и определя пътя на борбата като единствена възможност. Назряла е ситуация за революция в нея героят е определил своето място:
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Трепетното очакване на съдбовния миг се внушава, чрез възклицанието ”ах”. Бунтовникът с любов определя родната граница чрез името на реката, а епитетите ”тиха, бяла” внушават романтичната представа за светлата победа, за радостното посрещане на другия, родния бряг.
Сърцето на патриота се изпълва с вълнения пред прага на голямото събитие – борбата за свобода. Инверсията в стиха – ”сърце мъжко, юнашко”, акцентува върху психологическата характеристика, която свързва мъжа в семейството със закрилника, юнака, готов да брани своя дом и честта на близките си. Такъв човек носи бунта в сърцето си и е сред малцината, готови за съпротива и смърт. Същевременно лирическият герой отново потвърждава един от основните мотиви за избора си – непримиримостта с робството:
та сърце майко не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище.
Експресивният глагол ”бесней” точно назовава произвола, жестокостта, грубото посегателство върху всички права на личността. Поробителят засяга свещена за българина територия – дома. Чувството за оскърбено човешко и национално достойнство и ненавистта към чуждия потисник контрастира с нежността при спомена за бащиното огнище. Сякаш възкръсват представи за всичко свидно от детството и младостта – майката, черните очи и тихата усмивка на либето, бащата и братята. За този, който обича родината си , щастие е да бъде в нея, сред народа си, при скъпите за сърцето му същества. Но образите на близките са белязани от знака на робското страдание – ”черни чернеят за мене”. Тяхната участ поражда категоричното решение на бунтовника да поеме по пътя на борбата. Само свободата може да му върне близостта на семейството и щастието. При това бунтовникът се чувства и потомък и на славни хайдути, дали началото на съпротивата срещу вековния поробител. Примерът им и родолюбивото им възпитание, което му е дала неговата майка, са източниците на борческия дух, на сърцето му мъжко юнашко. Героят е изправен пред съдбовна крачка в живота – да докаже на дело патриотизма си и верността към идеала. За бунтовника борбата означава изпълнен дълг:
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врага си безверни....
Личната и колективна борба са вплетени в общ план, за да се открои неразривната връзка на българина с род и родина.
Вълнуващо и убедително с една особена скромност е изразена готовността за саможертва:
Там аз за мило, за драго
за теб, за баща, за братя
за не го ще се заловя
пък....каквото сабя покаже
и честта майко юнашка!
Чрез популярния народен фразеологизъм ”каквото сабя покаже” поетът изразява силата на съдбата, но като човек с оригинално мислене и силен дух той коригира народната мъдрост и добавя ”и честта майко юнашка”. По този начин Ботев внушава своята философия, по-различна от тази на примирението със съдбата – според него човекът на честта сам избира своя път в живота, а за родолюбеца това и пътят на борбата.
Стихотворението ”На прощаване” разкрива духовното богатство на личността, която е родена за свободен, осмислен от нравствените ценности живот. В поетичното си послание тръгналия по пътя на борбата категорично защитава идеята, че свободата е най-висшето благо и единствено условие за реализация на всеки човек. Богатият и идейно-образен свят на поемата внушава, че в името на свободата си заслужава да се живее и загине.