Замислих се за нещо и реших да попитам...

[Sarabi]

Такааа поста ми може да ви се стори малко хаотичен или нещо подобно,но се замислих и точно това ми стана в главата...каша...
Как да си хванем гадже...?Не,не,не,не не,не е поредната малоумна тема.Но има две неща,които ме вълнуват....
Значи,момчето/момичето,с което си-трябва да го познаваш,да знаеш какво харесва,как живее,да познаваш приятелите му/й ,да не се чувстваш неудобно в компанията му/й,да го/я възприемаш като най-близкия човек,да споделяш,да ти споделя,да ти бъде най-добрия приятел/ка.Добре.Ясно.Но това идва с времето...нали?
:arrow: А докато си само приятел/ка,човекът отсреща може да реши,че наистина искаш да нямате други отношения...това е една опасност.
:arrow: Другата е,че може и да не издържиш да имаш само приятелство с човека отсреща и да тръгнете...бързо.И тогава го няма всичко изредено по-горе.На практика не познаваш човека достатъчно добре,за да знаеш защо го целуваш,защо го прегръщаш,защо го държиш за ръката...и какво става?
Може докато се опитваш да го/я опознаеш да го/я изпуснеш(има много различни причини).А като тръгнеш с него/нея,се оказва може би,че позираш или че няма смисъл да ходиш с човек,който не познаваш...не е ли странно да имаш по-лични отношения с някой,който все още не знаеш какъв е в душата си,в сърцето си...?Или това е тръпката на връзката-да опознаеш другия?
Но всъщност в началото винаги човека е непознат...не може да е иначе.Явно това не пречи на хората да си имат щастливи връзки...абе нещо много се оплетох :lol: 8-[

[koalka]

Еми да, и според мен е по-добре тези неща да се изградят във връзката, защото има какво да се изгражда и върху какво да работите, а не да знаете абсолютно всичко един за друг.По едно време ще си омръзнете.Но тук има и друг фактор-любовта.Дори и да се познавате от по-дълго, ако се обичате няма да си омръзнете.Но например-ние с приятеля ми още на третата среща тръгнахме и не знаехме много един за друг, но започнахме връзка и наистина си имахме много доверие, но останалите неща си ги доизграждахме.За тях е нужно време, но не много.

[vvs_go]

глупости аз се чудя как да си хвана мацка тя за връзки ми говори 6те кажеш 4е 6те се жени за някого

[literbebe]

Според мен това е една доста интересна тема...Дам,ами според мен ако не усетиш привли4ането на 4овека още в на4алото,няма изведнъж прост да запо4неш да го харесваш.Няма зна4ение колко знае6 за него,щом това,което си разбрал за него ти е достатъ4но да го харесаш,защо да ти попре4ат някои други факти за него.Най-необходимите 4ерти на един 4овек се виждат още от първия поглед,от първия разговор.Според мен,ако откриеш 4е оби4аш някого след месеци,години от първата ви среща,това не е любов,не е дори привли4ане,а навик да си с него и да имаш нещо общо с него...тоа е просто знаеш толкова много за него,4е ти е приятна компанията му не защото ти е интеесен,а защото ти харесва да си говорите за глупости.
И защо да не знаеш защо го целуваш и т.н.Аз мога да кажа-защото неговата целувка те кара да разбереш нещо пове4е.Това е истината.Душата я усещаш в целувката,сърцето когато го прегръщаш и усещаш как диша ускорено и сърцето му тупти неудържимо.Нима това не е опознаване,щом ти го караш да се 4увства разли4но,зна4и се познавате достатъ4но.Познаването не е само в това да знае6 кога се е целувал за първи път,кога му е порастнало първото зъб4е и т.н.Да познаваш някого зна4и да знае6 какво иска,в слу4ая,4е иска теб.
Едно приятелство никога не се превръща в истинска любов.То си остава братска любов,подтиквана от нещата,киото знаем един за друг,от тайните,които пазим помежду си,от привързаността.Отново навик.
Не определено не мисля,4е ми е нужно да му знам азбуката,за да тръгна с него.Най-хубавата връзка е тази,която ни тресва като гръм от ясно небе,неподготвени,ненагрим ирани с лъжи истински докато не сме се провалили в истините си...

[ElinoR]

...Една връзка не зависи само от това познавал ли си човека до себе си И като приятел.Може да сте се познавали и преди това и пак да не върви...Спред мен,за да си щастлив в една връзка постоянно трябва да търсиш начини,за да я разнообразиш....и не само!Още в самото начало знаеш какво търсиш и какво искаш...след което тръпката е да разбереш отсреща какво се желае.... :smt008

[piska_]

Темата ти е много хубава, според мен за да си с някой ти трябва да го познаваш и всичко изброено от теб. Така значи според мен ако искаш по-дълга връзка и искаш човека до теб да е "перфектен", то трябва по-дълго да се опознавате. Тъй като може би за някои тези малки неща като отношението на момчето към теб, неговия характер, душа и дори приятели са малоценни, то за мен те са много важни :wink: .

[LO6IQ]

Темата много ми харесва . Изчетох всичките коментари и съм съгласен с всичко освен с това ,,Едно приятелство никога не се превръща в истинска любов" . :smt016

[bulgarche]

Може ли да ти играя контра? Защото вече запознах:

КОгато не познаваш един човек, тръгваш с него защото си усетил онова чувство, кето хората наричат "прехвърчане на искри". Това е било момента в който сте се срещнали за първи път. Тогава просто...ви е приятно заедно и се срещате...после се замисляте че сте гаджета, че испитване нещо повече от приятелски чувства (не чак любов обаче). Вие живеете заедно. Изживявате заедно дадени моменти. Това е тръпката...да живеете заедно. Товага вие знаете за какво става дума. Много по-трудно е да опознаеш един човек. Защото ти нанего, така и той на теб, си разказвате живота. Както и на кой се е случило, как го е преживял и изживял. Тогава е много по-добре. Не се чудите за какво да си говорите, само защото сте си изчерпали темите за тази вечер, които предварително сте си напислаи на ръката преди да се видите. Тогава коментирате живота, настоящето, онова дете което падна в градинката пред вас, онзи колоездач който падна на кръстовището...

Може и да сте заедно без дори и да имате желание да опознате партньора. На това аз му викам "спорт".
Може и да се опитате да проумеете изминалите 15-17 години на партьора Ви, което отнема време и навързване на нещата.
Ако се познавате от много време, просто като приятели и изведнъж щешите че ще сте интимни партьори...това аз лично не го възприемам

Колко пъти споменах "партньори" в този пост? Много, нали? Извинете ме, моля Ви!

[bulgarche]

Пускам ново мнение, за да не пише някой след предния ми пост и да... :::

Поздравление за темата. Изобщо не бях загледал автора, но се радвам че е някой като теб. Виж и че всички мнения се оказах дълги и изчерпателни (предполагам)

[bilqn4eto]

ako smqta6 4e mom4eto te privli4a ne e zadaljitelno da go opoznae6 perfektno,ti moje da napravi6 tova s te4enie na vremeto i ako smqta6 4e ne ti e komfortno s kompaniqta mu i o6te pove4e sas samiqt nego prosto moje6 da mu go kaje6.no vapreki tova sam napalno saglasna s tova 4e trqbva malko ili mnogo da go poznava6 i da znae6 kakvi interesi izpitva.
offf,4akaite 4e i az se opletah ve4e :lol: :roll:

[IKisseDAGirL]

нямала съм сериозни връзки до сега, най-дългата е била 3 седмици горе-долу, и за това едва ли мнението ми по въпроса е кой знае колко важно, но... аз лично ги прегръщам и целувам, защото ме привличат по някакъв начин и няма друг път, по който да го изразя :lol: или поне незнам да са изислили :lol:

освен това винаги съм тръгвала много бързо с даден човек, не съм изчаквала до фазата "приятелство"/"близост", може би в това ми е и грешката, но и не съжалявам, за сега не търся кой знае колко сериозно обвързване :-k

от друга страна се надявам, че един ден ще прегръщам и целувам някого, защото ще съм усетила нещо много по-силно и стойностно от обичайното привличане или харесване, основани на външния вид... но това някой ден :wink: