Ескада
01-06-2007, 22:39
Това е моята изповед,нещо случило ми се сравнително отдавна...Сега съм щастлива,но прочетете това и разберете,че изплаканите по някой сълзи са от глупост....
-Майната ти!.....
Вика ми раздира нощната тишина и отеква между стените на блоковете в тясната уличка.Дъжда се изсипва върху мен и се смесва със сълзите и кръвта ми.Стоя на средата на мокрия път,превита на две,седнала върху краката си.Дънките ми са разкъсани,а в разкървавените ми ръце и колене се забиват парченца чакъл.Фаровете на колата ти ме осветяват все по-слабо,излизаш от уличката на заден и си тръгваш...
-Майната ти!......
Няма да питам защо ми се подигра.Няма да се чудя защо ме използва,защото знам.Осъзнавам как изглеждам във очите ти и предполагам,че си ме мислил за влюбено дете...Дете ли бях?!Дете ли се хвърляше толкова пъти за теб в огъня?!Дете ли заспиваше толкова нощи до теб?!Дете ли гледаше всеки ден да се бори с живота?!Или това е детско?Само глупачка като мен би ти се доверила,би ти подарила най-красивите си мигове и би вярвала на клишираните ти изрази.Няма нужда и ти да ми се присмиваш,остави ме сама да осмивам лудата,която гледам всеки ден в огледалото.
-Майната ти!....
Кой,нещастнико,ти дава правото да ми се подиграваш и да използваш слабостта ми?!Нямаш ли съвест...научих те,че всичко ще ти бъде простено...целувах те,простила поредния път,когато си ме имал насила.....Не ми позволяваш да живея.Не ми позволяваше,когато беше с мен,не ми позволяваш и когато те няма.Не си спомням да си ме купувал...!Или ме купуваше малко по малко всеки път,когато ме погледнеше,когато ме целуваше и се съпротивлявах безсилно,когато бършеше сълзите,които сам бе предизвикал...
-Майната ти!.....
Уби детето в мен,нашето дете,живота,който имах,бъдещето ми,представата ми за любов,човека,който ме обичаше толкова много....Убиец!!!Дали ако го изкрещя на всички,поне един ще ми обърне внимание?!Ще ми повярват ли,ще ме спасят ли от теб,ще те обвинят ли,че изнасили живота ми...?Никой няма да се отзове.Нещастно копеле,предвидливо си купил всички с красивата си усмивка и омагьсващия ти глас...!
-Майната ти,къде отиде?!....
Мамо.....?Не,няма да дойде,защото се изсмя в лицето й,присмя се на годините,в които е живяла само за теб.И за какво?!Защото,неопитна хлапачке,искаше нещо ново,искаше любов...По дяволите,момичета,няма ли да осъзнаете,че любовта няма да се стреми да ви откъсне от всичко познато,а ще стане част от него?!Трябва ли да ви боли,да унищожат всичко във вас и да ви превърнат в луда,на която да се присмиват?!Продължавайте да отхвърляте всичката любов около себе си,и да искате само тази,която ще ви доведе до тясната уличка между блоковете в дъждовната нощ и ще ви накара да крещите „Майната ти!...” докато гласа ви не изчезне.
-Тук ли си?-крещи той в паника.
Как може да е толкова добър и да ме спасява след всичката болка,която му причинх?!Да обича развалината,която отказваше толкова време да признае истината.Да иска да прегърне мократа,окървавена сянка,която не може да си поеме дъх от плач...Не мога да извикам,да му кажа че съм тук...Нямам сили и не искам,срам ме е....защо трябва да понасям още веднъж погледа му,пълен с болка и любов....Гадна егоистка!Изкарай от сърцето си тъпите му лъжи и прегърни него!Колко време гледа падението ти и с горчивина те утешава,шокиран от съсипаното нещо пред него?!Викни му,тук си,жива си,има те!
-Адам!-проплаква разтреперения ми глас,заглушен от поройния дъжд.
Той идва и ме притиска в обятията си,а аз изхлипвам задавено.
-Обичам те,обичам те,спри,той не заслужава....
-Не те обичам-проплаквам ядосана на себе си.
-Обичам те....
Любовта наранява.Не прекарвайте безсънни нощи питайки се защо ви боли толкова...И вие карате някой да плаче.Казаното не променя нещата?Знам.Мразя те....толкова те обичам....
-Майната ти!.....
-Майната ти!.....
Вика ми раздира нощната тишина и отеква между стените на блоковете в тясната уличка.Дъжда се изсипва върху мен и се смесва със сълзите и кръвта ми.Стоя на средата на мокрия път,превита на две,седнала върху краката си.Дънките ми са разкъсани,а в разкървавените ми ръце и колене се забиват парченца чакъл.Фаровете на колата ти ме осветяват все по-слабо,излизаш от уличката на заден и си тръгваш...
-Майната ти!......
Няма да питам защо ми се подигра.Няма да се чудя защо ме използва,защото знам.Осъзнавам как изглеждам във очите ти и предполагам,че си ме мислил за влюбено дете...Дете ли бях?!Дете ли се хвърляше толкова пъти за теб в огъня?!Дете ли заспиваше толкова нощи до теб?!Дете ли гледаше всеки ден да се бори с живота?!Или това е детско?Само глупачка като мен би ти се доверила,би ти подарила най-красивите си мигове и би вярвала на клишираните ти изрази.Няма нужда и ти да ми се присмиваш,остави ме сама да осмивам лудата,която гледам всеки ден в огледалото.
-Майната ти!....
Кой,нещастнико,ти дава правото да ми се подиграваш и да използваш слабостта ми?!Нямаш ли съвест...научих те,че всичко ще ти бъде простено...целувах те,простила поредния път,когато си ме имал насила.....Не ми позволяваш да живея.Не ми позволяваше,когато беше с мен,не ми позволяваш и когато те няма.Не си спомням да си ме купувал...!Или ме купуваше малко по малко всеки път,когато ме погледнеше,когато ме целуваше и се съпротивлявах безсилно,когато бършеше сълзите,които сам бе предизвикал...
-Майната ти!.....
Уби детето в мен,нашето дете,живота,който имах,бъдещето ми,представата ми за любов,човека,който ме обичаше толкова много....Убиец!!!Дали ако го изкрещя на всички,поне един ще ми обърне внимание?!Ще ми повярват ли,ще ме спасят ли от теб,ще те обвинят ли,че изнасили живота ми...?Никой няма да се отзове.Нещастно копеле,предвидливо си купил всички с красивата си усмивка и омагьсващия ти глас...!
-Майната ти,къде отиде?!....
Мамо.....?Не,няма да дойде,защото се изсмя в лицето й,присмя се на годините,в които е живяла само за теб.И за какво?!Защото,неопитна хлапачке,искаше нещо ново,искаше любов...По дяволите,момичета,няма ли да осъзнаете,че любовта няма да се стреми да ви откъсне от всичко познато,а ще стане част от него?!Трябва ли да ви боли,да унищожат всичко във вас и да ви превърнат в луда,на която да се присмиват?!Продължавайте да отхвърляте всичката любов около себе си,и да искате само тази,която ще ви доведе до тясната уличка между блоковете в дъждовната нощ и ще ви накара да крещите „Майната ти!...” докато гласа ви не изчезне.
-Тук ли си?-крещи той в паника.
Как може да е толкова добър и да ме спасява след всичката болка,която му причинх?!Да обича развалината,която отказваше толкова време да признае истината.Да иска да прегърне мократа,окървавена сянка,която не може да си поеме дъх от плач...Не мога да извикам,да му кажа че съм тук...Нямам сили и не искам,срам ме е....защо трябва да понасям още веднъж погледа му,пълен с болка и любов....Гадна егоистка!Изкарай от сърцето си тъпите му лъжи и прегърни него!Колко време гледа падението ти и с горчивина те утешава,шокиран от съсипаното нещо пред него?!Викни му,тук си,жива си,има те!
-Адам!-проплаква разтреперения ми глас,заглушен от поройния дъжд.
Той идва и ме притиска в обятията си,а аз изхлипвам задавено.
-Обичам те,обичам те,спри,той не заслужава....
-Не те обичам-проплаквам ядосана на себе си.
-Обичам те....
Любовта наранява.Не прекарвайте безсънни нощи питайки се защо ви боли толкова...И вие карате някой да плаче.Казаното не променя нещата?Знам.Мразя те....толкова те обичам....
-Майната ти!.....