Трябва ми особености на почвите,растителността и животинския свят в Осогово-Беласишката област.Търсих доста,но нищо не ми помогна много,затова,ако някой има нещо подобно моля да помогне.Благодаря предварително.
Осоговско-Беласишката планинска редица включва пет планини, разположени западно от долината на р. Струма: Осоговска, Влахина, Малашевска, Огражден и Беласица.
Осоговска планина има две високи била, които се простират в посока северозапад- югоизток и югозапад - североизток. Там, където билата се пресичат, се издига най-високият връх на планината - Руен /2251 м/.
Влахина се простира южно от Осоговска планина в посока север - юг. Нейна най-висока точка е връх Кадийца (1924 м.). На юг е Малашевска планина с най-висока точка - Ильов връх (1803 м.). Огражден е с посока на простиране запад - изток, като на юг достига грабеновидната долина на р. Струмешница.
На границата с Гърция и Македония се очертава тясното грабеновидно било на Беласица планина, имаща ясно изразено западно-източно простиране с максимална височина 2029 м при връх Радомир.
Осоговско-Беласишката планинска редица е набраздена от късите, но дълбоко врязани (до 500 - 700 м.) долини на реките Бистрица, Новоселска, Елешница, Логодашка, Струмичка и Лебница.
Преобладаваща част от територията се включва в среднопланинския пояс (41,8%), докато останалите имат подчинено участие: хълмистия - 18,4%, нископланинския - 33,7%, високопланинския - 5,4% и алпийския - 0,74%.
На изток от Осоговско-Беласишката планинска редица се намира средната част от поречието на р. Струма. Тя представлява поредица от дълбоки и тесни проломи, котловини и долинни разширения. Котловините в долината на р. Струма са: Бобошевско-Кочериновска, Благоевградска, Симитлийска и Санданско-Петричка. Разделени са от проломи, сред които най-дълъг е Кресненският, а на границата с Гърция е разположен Рупелският пролом. Между Огражеден и Беласица протича най-дългият десен приток на р.Струма - р. Струмешница.
В областта се преплита влиянието на три типа климат: преходен, континентално-средиземноморски и планински.
Над 1000 м. н. в. климатът е планински. Средната януарска температура в Осоговско-Беласишката планинска редица е между -3° и -7°С, а годишната сума на валежите - между 700 и 1000 мм. Снежната покривка се задържа от 3 до 6 месеца.
Режимът на реките в Осоговско-Беласишката планинска редица отразява различията в климата, релефа, скалната основа, почвената и растителната покривка. В Осоговско-Беласишката планинска редица се формира оттокът на многобройните десни притоци на р. Струма. В по-северно разположените басейни оттокът има ясно изразено основно пълноводие през пролетно-летните месеци (март - юни), когато се формира средно 55% от годишния му обем и по-слабо изразено вторично есенно-зимно пълноводие. В по-южно разположените басейни есенно-зимното пълноводие става все по-изразително и формира 35 - 40% от годишния отток. Маловодието е продължително (юни - октомври), като минимумът в почти всички басейни настъпва през август или септември. Тогава много от главните реки пресъхват. Подхранването на речния отток с подземни води е ограничено поради сравнително слабата водност на изграждащите почти цялата подобласт палеозойски метаморфни и южнобългарски гранити. По-значителни количества подземни води се акумулират само в среднотриаските окарстени варовици в северните части на р. Влахина и делувиално-пролувиалния шлейф в подножието на Беласица, както в алувиалните отложения на реките Струма и Струмешница. С метаморфитите в Осогово са свързани термоминералните води в Кюстендил.
Почвената покривка има добре изразена вертикална зоналност: в нископланинските части на подобластта са разпространени излужени канелени горски почви, а в среднопланинските - светло кафяви горски почви. В Огражден са установени и ранкери - плитки, скелетни почви с голямо съдържание на късове от кварц. В речните долини и над делувиалните шлейфове на планинските подножия се срещат и алувиално-ливадни и делувиално-ливадни почви.
Обликът на етествената растителност се определя от мезофитни и ксеромезофитни екосистеми. Преобладават горун и обикновен габър. Значителни площи заемат горите от обикновен бук, ела, воден габър, бреза и др. Особено характерни за Беласица са кестеновите екосистеми, които в някои участъци имат вторичен произход. Типичен за тази планина е чинарът, който расте на по-влажни места. В Мелник има запазени чинари на възраст над 800 години. Среща се и келяв габър по северното подножие на Беласица. Иглолистните гори са представени фрагментарно (Осоговска планина и Беласица). Характерни видове са белият и черният бор, смърчът и др.
Субалпийската растителност заема фрагменти от най-високите терени на планините. Представени са предимно от сибирска хвойна, която е възникнала на мястото на унищожени кленови съобщества. Добре са застъпени и тревните формации, формирани от картъл, тимотейнова гъжва, извита острица и др.
Голямото разнообразие на релефа, климата и растителността обуславят значителното многообразие на животинския свят, представен тук от средноевропейски и средиземноморски видове. В планините преобладават животни от Седноевропейската фаунистична област: сърна, елен, дива свиня, лисица, вълк, заек, таралеж, бухал, яребица. По теченето на реките Струма и Струмешница преобладават средиземноморски видове: отровен паяк, воден плъх, блатна костенурка, усойница, пепелянка, смок и др.
Природните условия и ресурси на Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на Средна Струма още от древността са били предпоставка за нейното стопанско усвояване. Добре развити са някои отрасли на земеделието, с които районът се специализира в рамките на страната: лозарство, тютюнопроизводство, овощарство, производство на ранни зеленчуци. Отглеждат се редица топлолюбиви култури - нар, бадеми, смокини, фъстъци и др. Естествените пасища и значителните територии с храстова растителност са предпоставка за развитие на животновъдството (предимно овцевъдство и козевъдство). Топлият климат и минералните води са предпоставка за развитие на балнеолечението, в района на Сандански - с национално и международно значение.
източник - www.kabinata.com