ot men :)
01-07-2007, 18:18
Понякога наистина сякаш умирам...изчезвам от този свят...и това са най-прекрасните ми мигове.Не бих казала,че тогава съм щастлива,но просто ме няма.И там ми харесва...там-в нищото...харесва ми и не искам да се връщам.Върна ли се не мога да осъзная къде съм,какво съм...Занам,просто наизустено знам,че живея,че трябва да живея,да се трудя,да се боря.Пффф закво да се боря бе деба? За какво????????? Човек се бори тогава,когато чувства прилив на енергия,на желание,на мотивация.Аз такова нещо не изпитвам.Няма го.Аз просто си съществувам,за да не наряня роднините си,които ме обичат.Обичат ме,защото така е редно,редно е да обичаш детето,внучето си и т.н. Никой не те пита-просто така трябва.И затова аз съм тук.Иначе за самата мен и пет пари не девам,отдавна да ме няма. Седя тук и се мъча.Живея ден за ден,егоистично и нагло.А вината за това е заседнала дълбоко в мен и ме разяжда.За сърцето ми...не ми се и говори.Така се е износило...такава му била съдбата явно.Хммм съдба,мн тъпо нещо е и тя.
Пропадам си аз,затъвам и дори не ми се мисли да се опитам да издрапам докато още имам минималния шанс да успея..Не...седя си тук и се наслаждавам на този стръмен бодлив път.Болка...ооо има много от нея по този път,но какво от това? Така съм свикнала с нея,че вече ми е станала приятелка.Да,имам нужда от нея.И съм се научила да си я доставям-физическа или психическа няма значение.
Написах това и аз не знам защо.Просто под влияние на алкохола може би (една чаша,но ми е достатъчно) и на това,че от няколко часа слушам любимата си песен и някак си се отприщих към тази...изповед ако може така да се нарече. Плюйте по темата ми ако искате,ако искате пък-не.Все ми е тая.
Е аз ще се опитам да си понауча малко,че утре сме на училище...то и това го правя механично.Е,моят красив момент май свърши и сега отново ми се налага да се върна в тази реалност...Съжалявам,че изобщо ви изгубих времето(на тези,които са прочели тая тъпня),но просто,когато пиша се разсейвам и успявам да спестя някоя и друга сълза :D hqhahqhq
P.P.tova ne e tvorchestvo,no prosto ne namerih kude da pusna tupata si tema...
Пропадам си аз,затъвам и дори не ми се мисли да се опитам да издрапам докато още имам минималния шанс да успея..Не...седя си тук и се наслаждавам на този стръмен бодлив път.Болка...ооо има много от нея по този път,но какво от това? Така съм свикнала с нея,че вече ми е станала приятелка.Да,имам нужда от нея.И съм се научила да си я доставям-физическа или психическа няма значение.
Написах това и аз не знам защо.Просто под влияние на алкохола може би (една чаша,но ми е достатъчно) и на това,че от няколко часа слушам любимата си песен и някак си се отприщих към тази...изповед ако може така да се нарече. Плюйте по темата ми ако искате,ако искате пък-не.Все ми е тая.
Е аз ще се опитам да си понауча малко,че утре сме на училище...то и това го правя механично.Е,моят красив момент май свърши и сега отново ми се налага да се върна в тази реалност...Съжалявам,че изобщо ви изгубих времето(на тези,които са прочели тая тъпня),но просто,когато пиша се разсейвам и успявам да спестя някоя и друга сълза :D hqhahqhq
P.P.tova ne e tvorchestvo,no prosto ne namerih kude da pusna tupata si tema...