MC_HAMMER
01-07-2007, 18:56
Трябват ми някакви ЛИС-тове на това произведение,спешно!Ако някои има да даде.Мерси предварително Нямам определени теми
Не се казва ЛИСТ, а ЛИС :lol:
ЛИС - литературно интерпретативно съчинение.
ЛИСТ - лист за писане :D
Ето ти разработки:
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=355
Търсеният пристан на родния дом
(план за литературноинтерпретативн о съчинение по стихотворението “Скрити вопли”
от Димчо Дебелянов)
I.Увод:
Човекът още от дълбока древност се устремява към свободата.Гледайки птиците,той се вдъхновява за летенето,което обаче значи несигурност,далеч от земята.
Легендата разказва за митичния Икар,който с изработените от восък и пера крила се издига “до слънцето”,където восъкът се разтопява и Икар пада.Модерната душа е вариант на античния Икар,търсеща своята индивидулност,отделила се от сигурното,родовото и сблъскала се с един враждебен свят,изпълнен със самота и отчужденост.Единственото спасение за духа е родното място-пристанът с всички скъпи спомени,защитен от ударите на съдбата.
Болката по изгубения пристан,дом и начало е основният мотив на модерната душа,а и на романтичния Дебелянов да създаде едно от най-тъжните и прекрасни стихотворения “Скрити вопли”.
ІІ.Теза.
* Микротеза №1:
В стихотворението се чувства болката на модерната душа от безрезултатното търсене на самия аз,на личността и началото,откриващо се в родния дом.
* Микротеза №2:
Домът е първоизточникът,мястото откъдето започва пътят и където съкровените мечти и копнежи намират спасение след крушението си сред враждебната реалност.
* Микротеза №3:
Домът е сакралният пристан,даващ началото на живота, а модерната душа,страдаща екстезинциално поради страха от смъртта, изпитва носталгия по изгубения блян и връщайки се към дома,се връща сякаш кам живота и сигурността.
ІІІ-Доказателсвена част:
Разсъждения:
М№1:В стихотворението се чувства болката на модерната душа от безрезултатното търсене на самия аз,на личността и началото,откриващо се в родния дом.
1.Смисълът на битието,откриващ се в скъпото
Доказателства:
М№1:
1.”да се завърнеш”
“мамо,мамо”
“двора”
“да те пресрещне...на прага”
2.Враждебността на един нов свят(болката,плачът на душата)
“мойто слънце”
“мирен заник”
2.“черната умора”
“безутешни дни”
“напразно спомнил”
“печален странник”
“О,скрити вопли”
“своя път измина”
“морен поглед”
“скръбни и нещастни”
“смирено гасне”
Извод№1:
Сблъсъкът с установения нов морал и възгледи в света на модернистите е причината душата да е “бездомна,безнадеждна и унила...”
* Преход№1:За раната в душата има само едно спасение след крушението в новия свят-да намери своя изоствен пристан /родния край/.
Разсъждения:
М№2:Домът е първоизточникът,мястотоот ъдето започва пътят и където съкровените мечти и копнажи намират спасение след крушението си сред враждебната реалност.
1.Подкрепата и сигурността
(домът-”твоя пристан и заслона”)
Доказателства:
М№2
1.”да се завърнеш”
“тихи пазви тиха нощ”
“да събудиш двора”
“радост плаха”
“да те пресрещне...на прага”
“сложил чело...на рамо”
“усмивка блага”
“да повтаряш мамо,мамо”2.Страданието по спомена ; блянът на душата
“стаята позната”
“пристан и заслона”
“тихи думи в тишината”
“старата икона”
“мирен заник”
2.Разсъждения над “ДА” форма на глаголите
“да се завърнеш”;
“да те пресрещне
“да чезнеш”
“да шъпнеш”
3.Светостта на “бащината къща”
3.”пристан и заслона”
“старата икона”
“да чезнеш в ...усмивка”
Разсъждения:
1.Родното като спомен
Доказателства:
1.”скрити вопли”
“да се завърнеш”
“пред гостенин”
“да те пресрещне”
Извод№2:
Връщайки се към спомена,към изначалната крепост на човешката душа,все по-силна става болката от безвъзвратно изгубеното убежище на “печален странник”.
Преход№2:”Да се завърнеш в бащината къща” е равно на пречистване и спасение от страховете,болката и разочарованието от неосъществената Икарова съдба.
М№3:Домът е сакралният пристан,даващ началото на живота,а модерната душа,страдаща екзистезинциално поради страха от смъртта,изпитва носталгия по изгубения блян и връщайки се към дома, се връща сякаш към сигурността и живота
2.Страхът от смъртта
2.”да дочакам мирен заник”
“поглед в старата икона”
”своя път измина”
“черната умора...ти завещаха”
“последна твоя пристан”
3.Неосъществимият блян на душата-спасението
3.”да дочакам мирен заник”
“да се завърнеш”
“да те пресрещне страта на прага”
“да чезнеш в нейната усмивка блага”(асоциация със завръщането на блудния син и опрощението чрез изначалния образ на живота-майката )
ІV.Заключение:
* Сблъсъкът с установения нов морал и възгледи в света на модернистите е причината душата да се чувства “бездомна,безнадеждна и унила”.
* Връщайки се към спомена,към изначаланата крепост на човешката душа,все по-силна става болката от безвъзвратно изгубеното убежище на “печален странник”.
* Тъжна е Икаровата съдба,но на високо е извисил духа си този,който е “разкъсал веригите свои” и се е впуснал в нови,макар несигурни и враждебни ,светове.
Извод№3
Тъжна е Икаровата съдба,но на високо е извисил духа си този,който е “разкъсал веригите свои” и се е впуснал в нови,макар несигурни и враждебни ,светове.
Симона Нушева,VІІІ Д кл.
****
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - „СКРИТИВОПЛИ”
КОПНЕЖ ПО РОДНОТО
В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него.
Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи. В предметно отношение домът присъства в пространството на родното с проблемно натоварени ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката. Стилизацията на образа носи внушения за сакралност на майчиното присъствие. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата, в „пристан и заслона” за скрития вопъл на духа.
Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и хармонията в родния дом, битуващи в детските му спомени.
Поетът не се е стремил към външни, словесни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жадува, копнее да се потопи в техните живителни води:
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Още тези първи стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращо с неуловимото оттегляне на светлината и настъпването на нощта. Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово - всичко е приглушено. Одухотвореният образ на нощта подготвя възприемането на най-характерното за майката, очакваща своя син, „печален странник”: нейната всеопрощаваща майчина прегръдка Този образ става осезателен и близък чрез израза, в който се повтарят метафорично и описателно форми от прилагателното „тих”: „тихи пазви тиха нощ разгръща”. От своя страна, възприемането на лирическия герой като победен от живота и по християнски смирен пред съдбата („смирено влязъл в стаята позната”), се подготвя от метафоричния израз „вечерта смирено гасне". Това смирение имплицитно преминава през следващите стихове и става определящо за самохарактеристиката „печален странник”, осъждаща отлъчието от родния дом, прекъсването на родовите корени, но и приобщаваща го към всички „скръбни и нещастни”. Така по косвен път се стига до внушението, че отдалечаването от бащиното огнище Като топос, съхраняващ родовите ценности, води индивида до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществуващо - и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащината къща. Страхът от пробудата е намерил израз отново в повторени форми -сега на прилагателното „плах", употребени като метафора на трепетно очакване и на боязън да не бъде събудена приспаната действителност. Пътят към сбъдването на мечтата, минаващ през двора, назован от Дебелянов „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”), спира най-напред до къщния праг, един от нейните символно-метонимични образи. Поетът го намира като най-подходящо място за срещата, жадувана и от сина, и от майката. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син. Димчо Дебелянов го модифицира, но запазва най-същественото и най-значимото от него.Завръщането не предполага опрощение за сина, а вечно прощаване с родното. Завръщането е в спомена, а прощаването е в реалния поетичен миг на лирическия копнеж. Останалото в миналото, в пространството на спомена завръщане, което не може да се осъществи реално, изпълва с болка и страдание копнежа по родното.
Елегично е пожеланието на лирическия АЗ към самия себе си и своята душа, „печално странстваща” из пространството на родното, но само Като далечен и тъжен спомен:
Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Тези трогателни слова, скулптурно изваяли паметния миг, са сред най-съкровените и художествено най-силните текстове в българската поезия. Срещат се изстрадала майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена. Нежното чувство е намерило образни еквиваленти. От страна на сина -в един жест: „сложил чело на безсилно рамо”, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречистващо душата повторение: „мамо, мамо”. А от страна на майката — бленуваната „усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.
Изобразената среща, сакрализираща майката, обаче не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъстващо напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не Като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване. Тази смислова тенденция се реализира и чрез тихата молитва пред „старата икона” в изпълнената с тишина позната стая. Чрез подтекстовото успоредяване между „старата” (в смисъл -майката) и „старата икона" поетът сакрализира майката и превръща „бащината къща” в храм. С лъчите на духовната чистота грее и синовната обич към майката Светликът умира, споменът чезне и остава копнежът по родното - неутолен и вечен като елегичен порив по трагично, невъзможно завръщане:
Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!
В емблематичната за Дебеляновото поетично творчество елегия всичко е пречупено през душата на един нежен лирик, най-нежният в нашата поезия, затова в нея има повествование, но не и многословие В нейното творческо поле миражно се мярват само щрихи от обстановката, от споменно сливащите се образи на „майка и родина” и лирически герой. Поетическата висота, постигната от Димчо Дебелянов в стихотворението „Скрити вопли”, поставя творбата на първо място в лиричката му, предизвикала високата оценка на съвременника му Николай Райнов: „След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботьова и Яворова - и не сбъркахме. ” Не е сбъркал и Яворов, който още приживе вижда в младия Дебелянов най-надеждния от новото поколение поети, останал в литературната ни история като наистина голям поет.
Източник - помагало.ком