01-08-2007, 20:00
Здравейте,хора,
Значи ето и моята история.Не ви питам за нищо просто искам да споделя и да си кажете мнението:
Значи зимната ваканция ходих на едно село(на 10 и няколко км от Пловдив) на което нямам баба или дядо а просто последните 5 години хода там ваканцийте защото иам мн фр и ми харесва мястото.Обаче като ходих това лято се запознах с едно момче-от пръв поглед се влюбих в него,но на следващия ден си дойдох в Пловдив.След време се обадих на моя приятелка и разбрах че и той мн ме харесвал и постоянно питал кога ще ида и др неща.
Зимната ваканция като отидох аз и една фр движихме с неговата компания.И първите 2 дена аз не направих нищо защото го чаках той да направи първата крачка.Той ми направи няколко намека тези два дни и на третия ден аз започнах да го хващам под ръка,да се прегръщаме.Вечерта той ми призна чуствата си и аз мн се зарадвах.В неделята когато трябваше да си хода мн трудно се разделихме.Но аз наистина го обичам,а и това е първата истинска любов в живота ми и ме е страх че докато не съм до него(мога да ходя само през ваканцийте)може би ще ме забрави.Страх ме е да не ме нарани,въпреки че ми повтаряше че ме обича постоянно.
Вие как мислите може ли да се запази такава връзка на такова разстояние?
Значи ето и моята история.Не ви питам за нищо просто искам да споделя и да си кажете мнението:
Значи зимната ваканция ходих на едно село(на 10 и няколко км от Пловдив) на което нямам баба или дядо а просто последните 5 години хода там ваканцийте защото иам мн фр и ми харесва мястото.Обаче като ходих това лято се запознах с едно момче-от пръв поглед се влюбих в него,но на следващия ден си дойдох в Пловдив.След време се обадих на моя приятелка и разбрах че и той мн ме харесвал и постоянно питал кога ще ида и др неща.
Зимната ваканция като отидох аз и една фр движихме с неговата компания.И първите 2 дена аз не направих нищо защото го чаках той да направи първата крачка.Той ми направи няколко намека тези два дни и на третия ден аз започнах да го хващам под ръка,да се прегръщаме.Вечерта той ми призна чуствата си и аз мн се зарадвах.В неделята когато трябваше да си хода мн трудно се разделихме.Но аз наистина го обичам,а и това е първата истинска любов в живота ми и ме е страх че докато не съм до него(мога да ходя само през ваканцийте)може би ще ме забрави.Страх ме е да не ме нарани,въпреки че ми повтаряше че ме обича постоянно.
Вие как мислите може ли да се запази такава връзка на такова разстояние?