елееееее хора помагайте трябва ми спешно...... [Архив]

sherry

01-09-2007, 12:13

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=33002

Мотивите на бунтовникът да поеме по пътя на борбата
Стихотворението на Христо Ботев “На прощаване” разкрива величавия образ на бореца за свобода .Той впечатлява със своята обич към народа и родината и с готовността за саможертва. Лирическият герой е обзет от драматични чувства в момента на съдбовния избор да поеме по пътя на борбата. Поетът убедително разкрива мотивите за неговото решение.
Идеалът на героя –свободата , определя неговия път.Затова допринасят и контрастните чувства на любов и омраза.Бунтовникът изпитва силна обич към близките и родния дом,която се слива с обичта към народа и родината.Той е проникнат от дълбока омраза към поробителите която го подтиква към съдбовното решение да премине „през тиха бяла Дунава.За това допринасят и личните му качества –смелост,свободолюбие,неп� �корен дух,чувство за чест и достойнство.От съществено значение е съзнанието му,че смъртта за народна свобода е красива и величествена и ще бъде възнаградена с безсмъртие.
Ботев убедително разкрива мотивите на лиричния герой да поеме по пътя на борбата използвайки монологичната форма.Мислите и чувствата на бунтовника са доверени на майката в драматична изповед.Творбата е проникната от синовна обич и привързаност,внушена чрез многократно повтореното обръщение „майко”.Тонът на героя е умолителен ,думите му звучат собич и топлота,създава се усещане за духовна близост.Повелителните глаголни форми „не плачи”,”не тъжи”разкриват неговата съпричастност към майчиното страдание и желанието му да я утеши.
Бунтовникът убеждава майката в правотата на своя избор и необходимостта от борбата.Решението му е мотивирано от контрастните чувства-любов към близките и омраза към поробителите.Ненависта към народните потисници е разкрита чрез думи от народната реч:”кълни,проклиняй”,”че рна прокуда”.Страданията на народа предизвикват силни чувства у лирическия герой и го подтикват да поеме по страшния,но славен път на борбата. Гнетът и жестокистта на поробителите са внушени от етимологичното повторение “черни чернеят” и метафотичен глагол “бесней”.
Обичта на героя към близките се слива с обичта към народа и родината Синекдохата “бащино огнище” внушава връзката на бореца за свобода с родната земя. Стихотворението разкрива родолюбието на бунтовника, изборът му е проява на действен патриотизъм.
Друга причина за съдбовния избор на героя е нерадостната емигранска съдба. Синонимното повторение “немили, клети, недраги” внушава страданието на бунтовниците. Представата за тяхната мъка се създава и от метафоричния епитет “тежка”.
Лирическият герой приема пътя на борбата като единствено достоен човешки избор. Той силно желае да убеди майката в правотата на своето решение и го мотивира с контрастните си чувства.
Личните качества на героя също допринасят за избора му. Той е смел, горд и непримирим към страданието на народа и към робството. Възпитан в свободолюбие и патриотизъм, бунтовника с въодушевление откликва на народния зов за свобода. Той наследява от своите деди чувството за чест и достойнсвто.
Но кажи какво да правя
кат ме си, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко...
Прекрасните качества на героя предизвикват възхищение и определят избора му да се посвети на борбата за свобода.
Бунтовника е обзет от революционен устрем и решителност, готов е на величава саможертва. Решението му е категорично непоколебимо, за което говорят глаголните форми в минало време:”оставих”, “нарамих”. Героят проявява патриотична отзивчивост, откликва на народният зов за свобода. Гласът на народа е символ на единението му с неговите събратя. Ако в стихотворението “Хайдути” героят отива да се бие , за да защити личната чест, то в стихотворението “На прощаване” има един по- висш идеал- народната свобода.
Възвишеният идеал е голямото му вдъхновение да поеме по пътя на борбата. Бунтовника е проникнат от съзнанието, че смъртта за народната свобода е красива и величествена. Това му вдъхва сили и увереност да поеме по страшния, но славен път. Ботев разкрива трагичната красота на смъртта чрез контраста черно-бяло и внушава величието й. Лирическият герой е уверен, че смъртта му ще се превърне във вдъхновяващ революционен пример за младите българи. Заветът му звучи убедително, със завладяваща образност.
Дано ми найдат пушка,
пушка, майко, сабята,
и дето срещнат душманин,
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя да го помилват...
Героят силно желае неговите събратя да продължат делото му до победен край. Той им завещава своята омраза към поробителите и робството, светлия си идеал. Мисълта за смъртта като пример за подражание мотивира героя да поеме по пътя на борбата. Той е готов на саможертва и е уверен, че тя няма да е напразна.
Героят е убеден в красотата на победата и в нейната неизбежност. Това също го мотивира да поеме по пътя на борбата . Свободата е желана и мечтана, свързва се с радостни чувства , с представата за красота и светлина. Картината на победното завръщане излъчва вяра и оптимизъм, които са предпоставка за избора на героя.
Бунтовника е уверен в народната признателност, изразена чрез песента. Безсмъртието е единствената награда и отплата, към която се стреми
Но... стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда ,
за правда и за свобода
Разбирането, че смъртта за свобода е героичен подвиг, който се възнаграждава с безсмъртие, определя избора на героя.
Омразата към робството и родолюбието на бунтовника го подтикват да премине през “ тиха бяла Дунава”. Светлият идеал- народната свобода най- силно мотивира поведението му. За съдбовния избор допринасят личностните му качества и увереността, че смъртта му ще бъда пример за подражание, а подвигът му ще остане безсмъртен в народната памет.

Източник - помагало.ком